ISSN 1313-6496

От съдебната зала

Кирил Терзийски

Повече от двегодишна сага между Световния фонд за дивата природа – България и Министерство на околната среда и водите, свързана с надвишаване на концесионната площ на ски-зона „Банско“,  намери окончателното си развитие пред съда. Дали ще го намери и в реалността предстои да се разбере. През януари 2013 „ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма“ (ВВФ) подава заявление за достъп до информация до Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с което иска достъп до Резултатите от извършените по поръчка на МОСВ правни анализи на концесионния договор за ски-зона Банско в Национален парк „Пирин“ относно констатираното от министерството през 2010 – 2011. надвишаване на концесионната площ на ски-зоната. С решение от 18 февруари 2013 главният секретар на МОСВ отказва исканата информация със следните мотиви: Тази информация е свързана с оперативна подготовка на актовете на МОСВ и няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). Информацията е свързана и с преговорите, които МОСВ води с концесионера за изясняване на позициите на страните по концесионния договор т.е. исканите правни анализи съдържат мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ). На последно място, като основание за отказ е посочено, че правните анализи засягат интересите на трети лица (адвокатските дружества, изготвили анализите) и липсва тяхното съгласие за предоставяне на информацията.

С подкрепата на ПДИ, отказът е обжалван пред Административен съд София-град (АССГ). В резултат, с Решение № 5430/08.08.2013 на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 2496/2013, същият е отменен. Съдът намира посочените основания за отказ за незаконосъобразни поради следното: Ограничението относно подготвителните документи по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е неприложимо, тъй като съществува надделяващ обществен интерес от предоставяне на исканата със заявлението информация предвид значимостта на проблема с експлоатацията на големи площи в национален парк. Неоснователно е и другото посочено от МОСВ основание за отказ – че информацията засяга трети лица, които не са съгласни тя да бъде предоставена. В тази връзка в решението се посочва, че при възлагане на поръчка от публичноправен субект, заплатена с публични средства, резултатът от изпълнението принадлежи на възложителя и в тези случаи интересът на изпълнителя не е и не може да бъде засегнат от информирането на обществеността за резултата от изпълнението, в случая – правни анализи. В този смисъл МОСВ няма основание да иска съгласие от изпълнителя на възложената от него поръчка, тъй като неговото съгласие/несъгласие е ирелевантно. С решението си съдът задължава министъра на околната среда и водите да предостави информацията на ВВФ в 14 дневен срок от влизане на решението в сила.

Решението на АССГ е атакувано от МОСВ с касационна жалба пред Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е оставена без разглеждане от две инстанции на ВАС, тъй като същата не е подадена от редовно упълномощен юрисконсулт на министерството[1].

Следват три месеца, в които в министерството се разсейват и не изпълняват влязлото в сила решение на АССГ. Накрая бива измислен нов удар срещу прозрачността - през май 2014 главният секретар подава молба до АССГ за поправяне на очевидна фактическа грешка във влязлото в сила съдебно решение, което задължава министъра на околната среда и водите да предостави исканата информация. Според главния секретар, след като по делото е отменен негов отказ (на главния секретар), то с диспозитива на решението следва той (главният секретар) да бъде задължен да предостави исканата информация, а не министърът. В отговор юристите на ПДИ изготвят възражение до съда, в което отбелязват, че по времето на постановяване на обжалвания отказ и воденето на дело срещу него, главният секретар на МОСВ е бил изрично упълномощен от министъра по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ да се произнася по заявления за достъп до информация със Заповед № РД-75/26.01.2010. Впоследствие обаче главният секретар на МОСВ губи правото си да се произнася по заявления за достъп до информация, тъй като заповедта за упълномощаване е отменена от новия министър – Искра Михайлова, и след това не е приемана нова заповед по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ за упълномощаване на лица, различни от министъра да се произнасят по заявления за достъп до информация.

С Решение № 3586/28.05.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 2496/2013 искането за поправка на очевидна фактическа грешка е отхвърлено като съдът приема, че действително министърът на околната среда е компетентният орган, който следва да предостави достъп до съответната информация. Решението на АССГ отново е атакувано от главния секретар с касационна жалба пред ВАС. С Решение №  8404/07.07.2015 на ВАС, Пето отделение по а.д. № 11629/2014 е потвърдено решението на предходната инстанция. Магистратите отбелязват, че в случая не е налице дори неяснота или съмнение за допусната грешка при явно формулиране на воля, че предоставяне на информация за околната среда, е дължимо именно от министъра на околната среда и водите, а не от главния секретар на министерството, на когото за определен период са били делегирани правомощия в тази насока. Процедурата за поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, изразена ясно и недвусмислено във влязло в сила съдебно решение. Решението на ВАС е окончателно.

Предстои подаване на искане до министъра на околната среда и водите за изпълнение на съдебното решение и предоставяне на исканата информация на заявителя.

ВАС отмени прекратяването на дело на Десислава Николова (информационна агенция ФОРУМНЮЗ) срещу отказ на Българска народна банка да й предостави информация, свързана с дейността на Управление „Банков надзор“. През ноември 2014  журналистката подава заявление до управителя на Българска народна банка (БНБ), с което иска да й бъде предоставена, детайлно описана в 5 точки, информация за дейността на Управление „Банков надзор“ в БНБ. Търси се информация за щатната бройка служители, за максималния и минималния размер на трудовите възнаграждения в управлението, за общата сума на изплатените възнаграждения и бонуси през последната година. Подуправителят на банката предоставя единствено сведение за общия брой служители в БНБ, както и за общите разходи за персонал. Конкретната информация за Управление „Банков надзор“ е отказана с мотив, че тя не е обществена по смисъла на ЗДОИ, както и че банката не е задължен субект за предоставянето й. В отказа е подробно описан редът по Закона за българската народна банка (ЗБНБ) за отчитане на разходите за издръжка и персонал на банката.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред ВАС. В жалбата са изложени аргументи, че БНБ е задължен субект по ЗДОИ както в качеството си на публичноправен субект, който осъществява властнически правомощия по реда на ЗБНБ и Закона за кредитните институции (ЗКИ), така и в качеството си на публичноправна организация, която е възложител на обществени поръчки.

По жалбата е образувано а.д. № 327/2015 на ВАС, Пето отделение, насрочено за разглеждане на 6 април 2015. Три дни преди съдебното заседание, БНБ изпращат писмо на заявителката, с което я уведомяват, че към към 31.03.2015 общият брой служители в БНБ е 861, а броят на служителите в Управление „Банков надзор“ е 89. Отново не е предоставена информацията, свързана с възнагражденията в управлението. На 6 април делото е разгледано от Пето отделение на ВАС в открито заседание и е обявено за решаване. Вместо решение по казуса, то с Определение № 5003 от 5 май 2015  тричленен състав на ВАС оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Мотивите на съда са, че жалбата е просрочена, тъй като заявителката е получила отказа на БНБ на 26.11.2014, а жалбата била депозирана в БНБ на 12.12.2014 т.е. на 16-ия ден, два дни след изтичане на 14 дневния срок за обжалване.

Определението на съда е атакувано от юристите на ПДИ с частна жалба пред петчленен състав на ВАС. В жалбата е развит довод, че в случая срокът за обжалване е бил два месеца, тъй като в отговора на подуправителя на БНБ не е посочено нито пред кой съд, нито в какъв срок може да се обжалва (основание за удължаване на срока по чл. 140, ал. 1 от АПК). Следователно без значение е дали жалбата е подадена в 14-дневния срок по пощата, но е получена от БНБ два дни след това или жалбата направо е подадена два дни след 14 дневния срок. С Определение № 9297/31.08.2015 на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия по а.д. № 6694/2015 прекратяването на делото е отменено. Магистратите приемат, че в конкретния случай срокът за оспорване е неправилно определен по реда на чл. 149, ал. 1 АПК, а следва да бъде определен по правилото на чл. 140, ал. 1 АПК. В оспореното решение на подуправителя на БНБ не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което са налице предпоставките за удължаване на срока за оспорване на два месеца. От данните по делото се установява, че жалбата е депозирана в рамките на двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 АПК и не е просрочена. Определението, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия по жалбата на Десислава Николова.

Предстои ново насрочване на делото, за разглеждане в открито съдебно заседание, от тричленен състав на ВАС.