 |
Фактът, че трето лице е изразило изрично несъгласие за предоставяне на достъп до обществена информация, не е достатъчен, за да обоснове законосъобразен отказ. Необходимо е органът да докаже, че не е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на информацията.
До този извод стигна състав на Административен съд - Шумен по дело на Хрисимира Милкова (журналист от shumenonline.bg) срещу отказ на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна (БДЧР).
В началото на месец април 2025 г. в редакцията на shumenonline.bg е получен отговор (по заявление за достъп до обществена информация) на Областния управител на област Шумен, от който става ясно, че по данни на БДЧР Водноелектрическа централа (ВЕЦ) „Моста“ е работила през месеците януари, февруари и април 2024 г., а ВЕЦ „Тича“ през януари 2024 г.
В тази връзка, на 13 април 2025 г., Хрисимира Милкова подава заявление до БДЧР, с което иска достъп до следната информация:
- Използваната от всеки ВЕЦ количество вода, както и произведената енергия за всеки от посочените месеци;
- Отчетите на енергийния оператор и
- В посочените месеци двете ВЕЦ извършили ли са нарушение? Това поредно тяхно нарушение ли е? Колко такива нарушения са извършили вецовете за последните пет години. Какви действия и санкции ще бъдат наложени спрямо тях?
С Решение за частичен достъп № 22/30.04.2025 г. директорът на БДЧР предоставя информация за констатирани нарушения и наложени санкции и отказва информация за използваната вода и произведената енергия с мотив, че достъпът засяга интересите на трети лица (дружествата – титуляри на конкретните разрешителни за водовземане) и те изрично са отказали предоставяне на исканата обществена информация (основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация – ЗДОИ).
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Шумен.
С Решение № 1050/04.07.2025 г. на Административен съд - Шумен, III състав, по административно дело № 249/2025 г., съдия Росица Цветкова отменя отказа и изпраща преписката на директора на БДЧР за ново произнасяне по заявлението в 30-дневен срок.
Съдията приема, че е налице порок на формата и съдържанието на акта, изразяващ се в липса на мотиви.
Съдията отбелязва, че органът е посочил като фактическо основание за приложимостта на правното основание за отказ, че информацията засяга интересите на трети лица и те изрично са отказали предоставяне на исканата обществена информация, но не е изложил никакви мотиви в акта дали в случая липсва надделяващ обществен интерес, което е част от основанието за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.
Безспорно дружествата „Касиопея-7“ ООД – собственик на ВЕЦ „Моста“, и „Трейдиом“ ЕООД – собственик на ВЕЦ „Тича“, и титулярите на конкретните разрешителни, с чиято търговска дейност е свързана заявената информация, а именно за ползвано количество вода и произведена енергия от посочените ВЕЦ „Моста“ и ВЕЦ „Тича“, са трети лица по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, чиито интереси се засягат от процесната обществена информация за поисканите периоди, поради което правилно от административния орган е било поискано съгласие от техните представители. Видно обаче от приложените по делата писма, с които е заявено несъгласие за предоставяне на исканата информация, и двете дружества не са посочили конкретни обстоятелства, въз основа на които са отказали предоставянето на тази информация.
Фактът, че двете дружества са отказали предоставянето на процесната обществена информация, която ги засяга, не е достатъчен, за да е приложимо основанието за отказ по чл. 37, ал. 1, т .2 от ЗДОИ, а трябва да бъде установено налице ли е или не е налице надделяващ обществен интерес, каквито мотиви липсват в процесното решение.
Съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ „Надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 и чл. 3а от ЗДОИ“. Видно от цитирания текст, наличието на надделяващ обществен интерес е налице в четири посочени хипотези, а именно, когато информацията се иска с цел 1. разкриване на корупция и 2. злоупотреба с власт; 3. за повишаване на прозрачността и 4. отчетността на задължен субект, като всяка една от предпоставките обосновава наличието на надделяващ обществен интерес.
Налице е безпротиворечива съдебна практика, според която, за да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е убедителен и не превишава явно интереса на третата страна от запазване на търговската тайна. Органът трябва да докаже, че неразкриването на информацията балансира обществения интерес от прозрачност и желанието на третата страна да опази търговската тайна.
В процесното решение липсват каквито и да са факти, обстоятелства и изводи, оборващи презумпцията на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ във връзка с § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Директорът на БДЧР е длъжен да посочи по какви причини счита, че необходимостта от ограничаване на достъпа до тази информация съществено превишава обществения интерес от прозрачността и отчетността на субектите, респективно от свободен достъп до информацията. ЗДОИ не поставя условие тази преценка да бъде извършена само при позоваване на наличието на такъв интерес от страна на заявителя, поради което и предвид задължението на органа да постанови акта си при спазване на задължението си по чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 4 от АПК, чл. 7 и чл. 9 от АПК, то за административния орган е налице задължение да обсъди липсата и наличието на надделяващ обществен интерес, независимо дали заявителят се е позовал на цитирания текст.
Липсата на мотиви препятства съда да извърши преценка за материална законосъобразност на оспорения частичен отказ за предоставяне на обществена информация в настоящото производство, както и дали актът съответства на целта на закона, регламентиран като принципи в чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ.
С оглед гореизложеното съдът приема, че процесното решение в обжалваната му част е издадено при съществено нарушение на изискването за форма, а именно липса на мотиви по смисъла на чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което води до неговата незаконосъобразност и е достатъчно основание актът да бъде отменен, поради което жалбата се явява основателна. Атакуваното решение в обжалваната част следва да бъде отменено, като преписката в тази част следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при съблюдаване мотивите на съда, изложени в настоящото решение.
Решението е окончателно.
Съдебното решение е отразено в публикация на shumenonline.bg от 10 юли 2025 г. – „Shumenonline.bg осъди Басейнова дирекция за отказ на информация“.