„Топлофикация - София“ ЕАД е задължен субект по ЗДОИ в качеството на публичноправна организация, потвърди в свое решение №7228 от 28.05.2013 Върховен административен съд. В мотивите си той посочва следното: Дружеството е юридическо лице, обект на управленски контрол от страна на възложител по чл.7 т.1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Управителните и контролните органи на дружеството се определят от Столична община, която притежава 100 % от капитала на юридическото лице и е възложител на обществени поръчки по смисъла на ЗОП. Поради това законосъобразно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че дружеството е задължен субект и следва да предостави информация, поискана по реда на ЗДОИ, ако не са налице предвидените в закона основания за отказ.
Въпросът за задължеността на дружеството беше разгледан и разрешен от две съдебни инстанции като решенията на съда са стъпка напред в проблематичното търсене на информация от т.нар дружества монополисти. Повод за завеждане на делото бе отказ на изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави информация по заявление, подадено от Юлиян Цанков с мотив, че като търговско дружество не е задължен субект по реда на ЗДОИ. Със заявлението си гражданинът поиска информация как „Топлофикация“ е изчислила сметката му за парно за определен период от време и след като информацията беше отказана, с помощта на ПДИ бе заведено дело.
В решението си по делото № 2598 от 14.05.2012 първата инстанция Административен съд София – град посочи, че Столична община е едноличен собственик на капитала на дружеството (това обстоятелство се установява от публичния търговски регистър) и възложител на обществени поръчки по чл.7 от ЗОП и в това си качество тя определя управителните и контролните органи на дружеството и упражнява управленски контрол върху него. Тези предпоставки са достатъчни да се определи „Топлофикация София“ ЕАД като публичноправна организация по смисъла на §1 т.4 на ДР на ЗДОИ.
Решението на съда е окончателно.
С решение на Върховен административен съд №6681/16.05.2013 окончателно бе решено делото на журналистката от bТV Виктория Петрова срещу отказ на министъра на финансите да предостави достъп до декларациите, с които независимите народни представители от 41 -то Народно събрание са насочили полагащата им се държавна субсидия към избрана от тях политическа партия. Казусът със субсидиите предизвика сериозен обществен интерес през лятото на 2011 и се превърна в повод за допълнителни журналистически разследвания. Оказа се, че на практика само чрез деклариране на принадлежност към определена парламентарна група, без реално да се присъединяват към нея, депутатите могат да прехвърлят полагащата им се субсидия. Поисканата от журналистката информация бе отказана с мотив, че представлява лични данни на народните представители, като впоследствие първата инстанция по делото – АССГ потвърди становището на министерството с решение №5011/14.09.2012. С решението си втората инстанция по делото – ВАС, отменя решението на АССГ, както и отказа на МФ да предостави информацията и задължава министерството да предостави информацията. В мотивите си съдът посочва, че съгласно законодателството на РБългария народните представители са лица, изпълняващи публична, висша държавна длъжност по силата на чл.2 ал.1 т.2 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Защитата на личните данни за тези лица съгласно практиката на Конституционния съд на РБ / решение№4/26.03.2012 г. по к.д. №14/2011 г. е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. Пример за това е оповестяването на данни в публичен регистър съгласно разпоредбите на Закона за политическите партии. Сам по себе си фактът, че народните представители са задължени да декларират посочените данни в публичен регистър сочи, че там изнесените данни не са защитени лични данни, посочва съдът. По посочените причини изводът на АССГ, че принадлежността на народните представители към определена парламентарно представена група не е обществена информация, а е информация, касаеща личните данни на лицето, е неправилен. Решението на съда е окончателно.
Още за мотивите на решението можете да прочетете в блога на ПДИ.
На втора съдебна инстанция беше спечелено дело срещу отказ на кмета на Община Елин Пелин да предостави информация, свързана с процедурата по одобряване разширяването на летателната площадка в село Лесново. Заявлението бе подадено от Илиана Тонева, а с него се искаше решение на Експертен съвет по Устройство на територията за подробен устройствен план /ПУП/; копие от проекта за ПУП за удължаване на летателна площадка и обяснителна записка към него. Кметът отказа информацията, мотивирайки се, че исканите документи са част от административни преписки по одобрение на ПУП на недвижими имоти, частна собственост в землището на селото и не касаят административни актове относно упражняване на управленски правомощия на кмета на общината.
С решение № 540/ 02.07.2012 Административен съд София – град отмени отказа като посочи, че изработването на ПУП не е информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на граждани и юридически лица по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ЗДОИ, а става въпрос за обществена информация, която се дължи по реда на ЗДОИ. Впоследствие решението беше обжалвано от кмета на Елин Пелин пред Върховен административен съд. С решението си по делото от 17.05.2013 г. ВАС остави в сила първоинстанционното решение като изрично посочи в мотивите си, че исканата от Илиана Тонева информация е обществена по смисъла на чл.2. ал.1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с дейността на кмета на общината и не касае конкретно правоотношение.
Това е второто спечелено дело, заведено срещу отказана информация по темата. Другият сходен случай бе на Лазар Лазаров, за чиито развитие писахме в предишен брой на бюлетина. Интересът на заявителите и на жителите на селото към въпросната процедура бе предизвикан от близостта на планираната площадка до Лесново и евентуалните вредни последици от това. Решението на съда е окончателно.
Върховният административен съд реши, че вътрешните правила на БНБ, определящи реда за извършване на проверка на търговска банка при сигнал за нарушаване на Закона за кредитните институции са обществена информация. В решението си № 6754 от 17.05.2013 съдът посочва, че вътрешните правила представляват информация, създадена и съхранявана по повод дейността на органите и техните администрации, т.е. те са служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ. Според състав на ВАС това е така, тъй като тези правила са създадени, за да подпомогнат дейността на контролиращите служители, както и за да се осигури контрол върху тяхната дейност от страна на БНБ.