 |
Когато информацията касае трето лице, но не засяга негово субективно право, не е необходимо да се търси съгласие от въпросното лице за предоставяне на достъп.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Димитър Стоянов (журналист в сайта „Бърд“) срещу отказ на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“).
През месец май 2023 г. Димитър Стоянов подава заявление до ДА "ДРВВЗ", с което иска да му бъде предоставен достъп до обществена информация, свързана с изпълнението на публичноправно задължение на задължен по реда на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти субект.
С Решение № 4/29.05.2023 г. на комисията по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в ДА "ДРВВЗ" исканият достъп е отказан. Мотивите са, че е поискано съгласие от конкретно физическо лице и свързани с него субекти на търговското право (по-конкретно фирмата „Енеркон С.Е.Е.“ ЕООД) и такова не е било дадено с изрично писмо за отказ. В оспореното решение се твърди още, че липсва надделяващ обществен интерес в случая.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 7876/15.12.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 38 състав по а.д. № 5752/2023 г., съдия Татяна Жилова отменя отказа и задължава председателя на Комисията за разглеждане на заявления по ЗДОИ при ДА „ДРВВЗ“ да предостави достъп до исканата информация.
Съдът приема, че по отношение на значителна част от търсената информация административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е поискал съгласие на трето лице. Не във всички случаи, когато търсената информация се отнася до трето лице, е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ. Освен формалното изискване информацията да се отнася до трето лице, законодателят е поставил и кумулативното изискване за необходимост на съгласието, без да е дефинирал кога е налице такава необходимост. Следователно необходимостта от даване на съгласие се преценява per se за всеки отделен случай според характера на търсената информация, но във всички случаи информацията трябва да засяга съществуващо субективно право на третото лице, което да е противопоставимо на правото на заявителя за достъп до информация. Като се вземе предвид, че правото на достъп до информация в йерархията на субективните права е от първи ранг, тъй като е установено в чл. 41 от Конституцията на Република България, то правото на третото лице трябва да му отговаря по степен на важност и защита – т.е. противопоставими са права, които се отнасят пряко до живота, здравето, личната сфера и собствеността на третите лица, или представляват друга защитена със закон тайна.
С въпросите в заявлението се търси информация, която се отнася до контролната дейност на агенцията по отношение на трето лице, и се цели да се разкрие именно какви действия предприема агенцията в изпълнение на законовите си правомощия и упражнява ли ефективен контрол върху горивата и петролните продукти, които трябва да се водят налични за съхранение при задължените субекти, включително разполага ли с информация къде и при какви условия се съхраняват те. Това е информация, която не засяга пряко защитимо субективно право нито на физическото лице, нито на управляваното от него дружество „Енеркон С.Е.Е.“ ЕООД. Тя се създава от регулаторния орган в изпълнение на законовите му правомощия за контрол върху законовите задължения на третото лице. По отношение на агенцията, съгласно Закона за държавния резерв и военновременните запаси (ЗДРВВЗ), третото лице има правни задължения, а не субективни права, ergo информацията относно това дали третото лице е изпълнило задълженията си по закон и дали е санкционирано за неизпълнение, не може да наруши негово субективно право. Ето защо не е съществувала необходимост третото лице да дава съгласие за достъп до тази информация – ако се приеме обратното, то във всички хипотези достъпът до информация относно упражняването на контролни правомощия върху задължени по закон лица за неизпълнение на задълженията им трябва да бъде отказван на основание несъгласие на контролираните лица, което напълно обезсмисля целта и разума на ЗДОИ. Ответникът не е извършил дължимата преценка за необходимостта да се иска съгласие на третото лице. Това е съществено процесуално нарушение, тъй като обуславя решението на административния орган относно търсената информация с тази част от заявлението.
Съдът посочва, че легалната дефиниция за "Надделяващ обществен интерес" е дадена в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – този интерес е налице тогава, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Изложеният от ответника аргумент в мотивите на административния акт, че информацията относно действията на органа само по отношение на един задължен субект по ЗДРВВЗ няма да повиши прозрачността и отчетността на агенцията, е неоснователен и е в противоречие с разума и целта на закона. С исканата информация се цели да се установи дали е налице селективно упражняване на правомощията на агенцията, което има пряко отношение към прозрачността и отчетността й, а съответно може да доведе и до разкриване на корупция или злоупотреба с власт. В случая, като се отчете характерът на регулираните със ЗДРВВЗ обществени отношения и продуктите, по отношение на които се иска информация, надделяващият обществен интерес е налице, тъй като не само жалбоподателят, но и обществото има право да знае как се управляват държавните резерви и военновременните запаси от горива и петролни продукти в контекста на войната в Украйна, енергийната обвързаност на България с Русия и наложените ограничения от Европейския съюз на вноса на горива и петролни продукти от Русия, както и какви действия се предприемат по отношение на задължените лица по ЗДРВВЗ.
Решението е окончателно.
***
Когато с решение за достъп до информация е предоставена информация, която е различна от поисканата, всъщност е налице отказ за предоставяне на информация.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на сдружение „Регионален природозащитен център – На ти с Природата“ срещу отказ на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Със заявление от 1 август 2023 г. сдружение „На ти с природата“ искат от БАБХ да им бъде предоставен достъп до следната информация за зоопарковете в България:
1. Колко и кои от зоопарковете в България имат регистрация като животновъдни обекти?
2. Справка от регистъра по чл. 137, ал. 6 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност (ЗВД), съдържаща пълна информация по т. 1 до 9 на същия член за всеки от зоопарковете на територията на страната, регистриран като животновъден обект.
3. Образец на заявление за регистрация на животновъден обект за отглеждане на диви животни в плен, утвърден от директора на БАБХ.
4. Какви са изискванията за регистрация на животновъден обект за отглеждане на диви животни в плен (съгласно чл. 137 от ЗВД) и в кои нормативни актове са посочени?
5. Допустимо ли е отглеждането на екземпляри от разред примати и на диви котки в животновъден обект, който няма валиден лиценз за зоопарк?
6. Каква е процедурата за действия при установяване на наличието на забранени за отглеждане диви животни в проверяван животновъден обект?
С решение от 15 август 2023 г. директорът на БАБХ формално отговаря на заявлението, но всъщност не предоставя достъп до исканата информация.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 7744/12.12.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав по а.д. № 9052/2023 г., съдия Веселина Женаварова, отказът по т. 1, 2, 4 и 6 от заявлението е отменен и преписката е върната на БАБХ за ново произнасяне в тази част, с указания по тълкуване и прилагане на закона. Жалбата е отхвърлена в частта по т. 3 и 5 от заявлението, тъй като съдът приема, че по т. 3 информацията е предоставена на заявителя, а по т. 5 отказът е законосъобразен.
По т. 1 и т. 2 от заявлението съдът приема, че на жалбоподателят не е предоставена конкретната търсена информация относно животновъдни обекти – зоопаркове, регистрирани в БАБХ, съдържаща се в поддържания от тях регистър, като вместо това е отговорено, че действително обектите, в които се отглеждат диви животни, следва да са регистрирани след издаден лиценз от Министерство на околната среда и водите, но конкретните обекти и информацията за тях не са посочени.
По т. 4 и т. 6 от заявлението се иска информация относно нормативната уредба на регистрацията на животновъден обект за отглеждане на диви животни в плен и процедури при констатиране на диви животни в нерегистриран обект. Съдът намира, че тази информация представлява официална обществена и ответникът дължи предоставянето й. Вместо това същият е препратил за търсенето й към Министерство на околната среда и водите, което издава лицензите за зоологически градини.
Решението е окончателно.
***
Мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Димитър Георгиев (София) срещу мълчалив отказ на кмета на Община Благоевград.
На 31 май 2023 г. Димитър Георгиев подава заявление до Община Благоевград, с което иска да му бъде предоставен достъп до информация за празничния концерт по случай 24 май 2023 г. с участието на Силвия Кацарова и Васил Найденов:
1. Общ хонорар с ДДС, изплатен на изпълнителите, ангажирани за участие в концерта?
2. Обща стойност с ДДС на всички други съпътстващи разходи по организиране, популяризиране и провеждане на концерта, придружена от разбивка по следните пера: наем на озвучителна техника, наем на сцена, платени публикации и реклама за концерта, осигуряване охрана на събитието, други разходи (моля да уточните какви)?
3. Източник на финансиране на разходите по т. 1 и т. 2 от настоящето питане?
4. Ако един от източниците на финансиране е общинският бюджет на Община Благоевград, моля да ми посочите перо на бюджета, от което са финансирани разходите по т. 1 и т. 2 от настоящето питане, както и да ми предоставите копие от решение на Общински съвет Благоевград, с които те са одобрени?
В законоустановения 14-дневен срок за отговор не е получен такъв, поради което с подкрепата на ПДИ е обжалван мълчалив отказ.
С Решение № 8171/28.12.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 72 състав по а.д. № 7474/2023 г., съдия Мария Стоева, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на кмета за произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
В случая съдът намира, че търсената информация има характер на обществена такава, тъй като е свързана с обществения живот в страната и предоставянето й би дало възможност на жалбоподателя да си състави мнение за дейността на кмета на общината и администрацията му, по-конкретно във връзка с разходване на средства от общинския бюджет.
Съдът приема, че съобразно изискването на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация.
При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28-33 от ЗДОИ, вследствие на които да прецени дали исканата информация е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ. Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителят. След като специалният закон (ЗДОИ) изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото непроизнасяне винаги се явява незаконосъобразен отказ в хипотезата на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. В случая със заявлението за достъп до обществена информация е сезиран именно органът, който е държал произнасяне по всички поставени в него въпроси.
Решението е окончателно.