 |
Компетентен да се произнася по заявления за достъп до информация, отправени до Софийска градска прокуратура, е градския прокурор. Когато по заявление до Софийска градска прокуратура се произнесе прокурор, който не е специално упълномощен, отговорът е нищожен.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Богдана Лазарова (Българска национална телевизия) срещу отказ на Софийска градска прокуратура (СГП).
С писмо от 28.01.2025 г. Богдана Лазарова – автор и продуцент на предаването за разследваща журналистика „Следите остават“ в Българската национална телевизия е поискала от говорителя на Национална следствена служба (НСлС) разрешение да се запознае с второто дело, касаещо атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Още в същия ден искането е препратено от НСлС на СГП, където по реда на Наказателно-процесуалния кодекс е разпределено на наблюдаващия делото прокурор. С писмо от 12.02.2025 г. на прокурор от СГП, отдел 05 „Специализиран“, наблюдаващ прокурор по делото, искането на жалбоподателката за достъп до материалите по следственото дело е оставено без уважение, като са изложени мотиви, че не е доказано наличието на правен интерес, както и че материалите по делото съдържат лични данни, в това число на граждани, работили за различни структури на Държавна сигурност.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 22497/30.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав, по административно дело № 4403/2025 г., съдия Веселина Женаварова прогласява отказа за нищожен и изпраща преписката на СГП за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът намира, че компетентен да се произнесе по искания за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е градският прокурор, и като по искането се е произнесъл прокурор от СГП, без да е упълномощен за това съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е постановил нищожен акт.
Решението е окончателно.
***
Информацията за броя членове на синдикалните организации Конфедерация на независимите синдикати в България и КТ „Подкрепа“, която доказва, че са изпълнени критериите за представителност, е обществена и подлежи на предоставяне по реда на Закона за достъп до обществена информация.
На 19.06.2025 г. Десислава Николова („Капитал“) подава заявление до Министерство на труда и социалната политика (МТСП), с което поискала следната информация: Какъв брой членове на синдикалните организации е установен, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите и копие от документите, на база на които е установена представителността на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерация на труда (КТ) „Подкрепа“.
С писмо от 01.07.2025 г. МТСП отказват достъп с мотив, че исканата информация не е обществена. В отговора е посочено, че за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания: 1. да има най-малко 50 хиляди членове; 2. да има организации на работниците и служителите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с членуващи не по-малко от 5 на сто от заетите лица във всяка икономическа дейност или най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове във всяка икономическа дейност; 3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган; 4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност.
При проверката на документите е установено, че КНСБ и КТ „Подкрепа“, отговарят кумулативно на горецитираните изисквания и на основание чл. 36, ал. 1 и 6 от Кодекса на труда, Министерският съвет се е произнесъл с Решение № 46 от 29 януари 2025 г. за признаване на КТ „Подкрепа“ за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище и Решение № 47 от 29 януари 2025 г. за признаване на КНСБ за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище (обнародвани в “Държавен вестник“, бр. 9 от 31 януари 2025 г.).
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 40597/04.12.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по административно дело № 9355/2025 г., съдия Красимира Милачкова отменя отказа и задължава главния секретар на МТСП да предостави достъп до исканата информация, както следва: брой членове на КНСБ и на КТ “Подкрепа", установени в производството по издаване на Решение № 46 от 29 януари 2025 г. на Министерския съвет за признаване на КТ „Подкрепа“ за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище и Решение № 47 от 29 януари 2025 г. на Министерския съвет за признаване на КНСБ за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище, и копия от документите, въз основа на които двете решения са издадени.
Съдията приема, че доколкото с така постановеното решение, предмет на настоящето производство, не е предоставена търсената информация, следва да се приеме, че то обективира отказ. Цитираната в писмото нормативна уредба, на първо място, е общодостъпна с публикуването й в „Държавен вестник“; на второ място, с нея не е даден отговор на поставените със заявлението въпроси. Не се установява съществуване на основание за този отказ. Съдържанието на заявлението без противоречиво обективира търсената информация – а именно конкретният брой членове на двете национално представени синдикални организации и как е формиран изводът за представителността им. Търсената със заявлението информация следва да е известна с оглед постановяването на посочените в оспорения акт решения на Министерския съвет № 46 и № 47 от 29.01.2025 г. След като в отговора е заявено, че двете синдикални организации отговарят кумулативно на изискванията, между които е и брой членове, надвишаващ 50 хиляди, това обстоятелство и останалите релевантни следва да са били проверени, а съответно – в МТСП да е налична информация. Дали тази проверка е извършена и дали установеният брой на членовете отговаря на нормативно изискуемия такъв, съответно – налице ли са останалите условия, е именно информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Ето защо тя е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и предоставянето й е дължимо от субекта по чл. 3 от ЗДОИ. В случаите, когато организациите на работниците и служителите направят искане да бъдат признати за представителни на национално равнище, те представят в Министерския съвет документите, изброени в чл. 4, ал. 1 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, между които тези по т. 3: документи, с които се установява наличието на необходимия по чл. 34, т. 1 от Кодекса на труда числен състав на организацията.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, този числен състав се удостоверява чрез единен протокол – по образец съгласно приложението, съставен по официални данни, установени с организационни документи, изготвен от комисия, в която участват председателите или секретарите на съответните синдикални организации, участващи в процедурата по установяване на критериите, подписан от ръководителя на предприятието или от упълномощено от него длъжностно лице. Представените в Министерския съвет документи се предоставят на министъра на труда и социалната политика за извършване на анализ и оценка на съдържащите се в тях данни – чл. 8 от Наредбата.
Следователно информацията, поискана със заявлението, следва да се намира в МТСП и предоставянето й не налага допълнителна обработка. Не се установява и не се твърди съществуването на обстоятелства, годни да обосноват извод за съществуване на основание за отказ тази информация да бъде предоставена.
Решението е окончателно.
***
Отказите да бъде предоставена информация с мотив, че същата е подготвителна и няма самостоятелно значение, са незаконосъобразни, когато административният орган не е извършил преценка за наличие или липса на надделяващ обществен интерес.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Доротея Дачкова („Сега“) срещу отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП).
Със заявление от 18.02.2025 г. Доротея Дачкова поискала от ВКП да й бъде предоставено копие от доклад от проверка на делата по Закона за отговорността на държаната и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу прокуратурата, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства.
Заявлението е провокирано от обстоятелството, че на 12 декември 2024 г. пресцентърът на Апелативна прокуратура - Пловдив е съобщил, че по указание на и.ф. главен прокурор към апелативния прокурор на Пловдив Тодор Деянов е разпоредена проверка на делата по ЗОДОВ, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства. Според съобщението проверката е била възложена на Светлозар Лазаров, прокурор в Апелативна прокуратура - Пловдив, и обхваща периода от 2023 г. и първите шест месеца на 2024 г. Било е съобщено също, че срокът за приключване на проверката е 30 януари 2025 г., като резултатите от нея ще бъдат представени и на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
С Решение № 396/04.03.2025 г. на заместник-главен прокурор при ВКП Елена Каракашева информацията е отказана с мотив, че представлява подготвителен документ, който няма самостоятелно значение – основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 23626/09.07.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 76 състав по административно дело № 3105/2025 г., съдия Пламен Панайотов отменя отказа и изпраща преписката на ВКП за ново произнасяне по заявлението с указния по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията посочва, че исканата информация касае данни, свързани с работата на Прокуратурата на Република България, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание. Конкретните проявления от тази дейност на прокурорите не следва да бъдат скрити за обществото. Принципите за публичност и прозрачност изрично са залегнали в чл. 5 от Закона за съдебната власт и в процесуалните закони. Безспорно ответникът няма задължение за допълнителна обработка на информацията, преди да я предостави, тоест не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация само и единствено за целите на ЗДОИ, а следва да я предостави във вида в който разполага с нея. Действително, ЗДОИ не предвижда задължените субекти да създават конкретни справки и/или отчети, като за да се предостави исканата информация, тя трябва да е налична. В случая обаче, след като задължения субект е разпоредил изрично да събира и съхранява търсената информация, свързана с делата по ЗОДОВ, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства, то следва да се приеме, че исканата от заявителя информация е налична и се съдържа в документи, създадени и съхранявани от задължения субект. Обобщаването на данни, относими към търсената със заявлението за достъп по ЗДОИ информация, не представлява създаването на качествено нов по съдържание документ като носител на информация. Изчерпателността, респективно липсата на изчерпателност на предоставената информация, би била относима към преценка законосъобразността на постановения позитивен акт. Нещо повече, ако лицето счита, че предоставената му информация е в недостатъчен обем, може да поиска информация за конкретни обстоятелства, които не са засегнати от издаденото решение за достъп. След като търсената информация е налична и не са налице основанията за отказ по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, се дължи предоставянето й. При положение, че в крайния акт от проверката се съдържа информация по конкретни дела и преписки, то следва да се подходи по начин, че да не се стигне до разкриване на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ изрично въвежда като изключение от приложимостта на този закон достъпа до лични данни.
В оспореното решение липсват мотиви за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, съгласно установената в чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ забрана за ограничаване на правото на достъп до служебна обществена информация при наличието на надделяващ обществен интерес. Липсата на изложени мотиви в изтъкнатата насока възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на оспореното решение по отношение на забрана по чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. Това нарушение по същността си представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ, тъй като, от една страна, ограничава правото на защита на неговия адресат, а, от друга, възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.
В представената административна преписка липсват данни от страна на административния орган да е извършена преценка за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ постановява, че достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия казус следва да се приеме, че тъй като чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на Прокуратурата на Република България, в случая е налице надделяващ обществен интерес, който дерогира ограничението на достъпа. Заявителката в административното производство изрично е посочила, че е журналист във в. „Сега“ и в това качество претендира за достъп до поисканата информация.
Решението е окончателно.
Казусът е отразен в публикация на Доротея Дачкова във в. "Сега" от 31.03.2025 г. – "Прокуратурата крие доклад за дела бухалки. Така е игнориран общественият интерес, смята адвокат Александър Кашъмов".
***
Информацията за публичната дейност на едно лице, в качеството му на народен представител, не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (гр. София) срещу отказ на Държавна агенция „национална сигурност“ (ДАНС).
Със заявление от 17.04.2025 г. Николай Неделчев поискал от ДАНС да му бъде предоставен достъп до следната информация:
- От януари 2022 г. насам колко пъти лицето Х. Б. Х. е посещавал физически централата на ДАНС?
- Колко от тези срещи са били с председателя, колко от тях – със заместник-председатели на ДАНС и кои?
- С кои други лица – име и длъжност – се е срещало същото лице и колко пъти?
- Детайлна разбивка по дати на визитите на същото лице – дата и час на влизане/час на излизане и с кого точно в ДАНС е била всяка негова среща?
- Доколкото е възможно, съобразявайки императивните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация — кои са темите на разговор за всяка среща?
С последващото уточнение от 05.05.2025 г. заявителят е посочил, че визира дългогодишния народен представител от ДПС Х. Б. Х.
С решение от 16.05.2025 г. административният секретар на ДАНС отказва достъп с мотиви, че исканата информация не съществува във вида, в който е поискана, а администрацията не е длъжна да я обобщава и създава по ЗДОИ. В отказа е отбелязано, че пропусквателният режим в сградата на ДАНС е уреден в заповеди на председателя на Агенцията, които представляват класифицирана информация – държавна тайна. Посочено е още, че информацията касае лични данни на трети лица – служители на ДАНС. На последно място е посочено, че в ДАНС не се водят записи за темите на разговори с посетители на Агенцията.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 40447/03.12.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по административно дело № 5973/2025 г., съдия Красимира Милачкова отменя отказа и задължава административния секретар на ДАНС да предостави достъп до исканата информация.
На първо място, съдията посочва, че от справка в страницата на Народното събрание се установява, че за периода, касаещ исканата информация, Х.Б.Х. е бил депутат в състава на всяко от действащите Народни събрания и следователно за целия период той е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
На второ място, съдията отбелязва, че административният секретар на ДАНС е приел, че търсената информация представлява класифицирана такава. Този извод не се подкрепя от представените доказателства. В писмо на ДАНС до съда е заявено, че с отделно писмо ще бъдат представени документи, маркирани с гриф за сигурност. Такива не са представени до приключване на устните състезания по делото. Поради това следва да се приеме, че оспореният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в не изясняване в пълнота на релевантната фактическа обстановка в неизпълнение на задълженията по чл. 35-36 от Административнопроцесуалния кодекс.
На трето място, съдията констатира, че в мотивите на оспорения акт не е изложена преценка относно надделяващ обществен интерес, но същият в случая следва да се приеме, че е налице, тъй като поставените въпроси са от естество да повишат прозрачността и отчетността на субекта по чл. 3 от ЗДОИ.
На последно място, съдията приема, че в случая исканата от заявителя информация не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот на третото лице, а касае публичната му дейност, в качеството му на народен представител, както и дейността на органи и длъжностни лица в МВР, в това им качество. Информацията не касае лични данни отнасящи се до третото лице по смисъла на ЗДОИ и на Закона за защита на личните данни. Ето защо самото качество „народен представител“ предпоставя по-широка публичност на неговите действия, съответно разширен достъп до информацията за последните. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК, която предвижда повишена отговорност на лицата, заемащи публични длъжности. Съгласно чл. 2 от същия закон, той има за цел да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията и чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Разпоредбите на ЗПК и ЗДОИ следва да се тълкуват систематично и в тяхната взаимовръзка, в съответствие с правилата, установени в чл. 46 от Закона за нормативните актове.
Решението е окончателно.