 Кирил Терзийски |
С решение 11617 от 4 ноември 2015 г. състав на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение отмени две постановления на Министерския съвет (ПМС), с които в началото на 2014 г. кабинетът „Орешарски“ разпредели средства по Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Магистратите намират редица закононарушения в правителствените актове, с които за общините бяха разпределени през февруари миналата година близо 290 милиона лева, като съществено значение е отдадено на липсата на прозрачност. На 28 февруари 2014 г. три общини – Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово, намиращи се в област Враца, оспориха законността на ПМС № 4/2014 г., прието през януари м.г. и разпоредби от ПМС № 19/2014 г., прието през февруари м.г. С първото от тях бяха приети ред, условия и критерии за прозрачно разходване на средства по програмата „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, а с второто е публикуван списък на одобрените проекти. Трите общини, както и много други общини в България, са ощетени, като не получиха нито лев от така разпределените пари на данъкоплатеца. Делото бе заведено и отстоявано от общините с помощта на „Програма достъп до информация“. С жалбата бе изтъкнато, че не са спазени изискванията за публичност, мотивираност и обществено обсъждане преди приемането на постановленията; в нарушение на закона в първото постановление липсват правила за прозрачното разходване на средствата, както и срокове за подаване и разглеждане на проекти по програмата; придадена му е обратна сила. Въобще не става ясно разглеждани ли са около 1100-те проекти, които са били подадени от общините, при положение, че според правителството това е станало в рамките на около седмица. Впоследствие към трите общини се присъедини като жалбоподател и община Банско. Първоначално тричленният състав на ВАС прекрати производството, като прие, че общините нямат правен интерес да оспорват разпределението на публичните средства, а срокът за атакуване на постановлението от януари 2014 г., установяващо критериите, е изтекъл. През пролетта петчленен състав на ВАС отмени прекратителното определение на тричленката и върна делото за ново разглеждане, като призна правния интерес на трите северозападни общини за оспорване на второто постановление, както и правото да бъде безсрочно обжалвано първото, тъй като представлява по същността си нормативен акт. Повече за мотивите на съда четете в блога "Точка на достъп".
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) дължи предоставяне на информация за установяването и ликвидирането на случаи на бруцелоза при безстопанствените кучета и в приютите за такива. Информацията е поискана от Сдружение „Регионален природозащитен център - На ти с природата“ със заявление от април 2015. С решение от юни изпълнителният директор на БАБХ предоставя частичен достъп до информация и отказва информация по шест от точките в заявлението. С мотив, че исканата информация представлява подготвителни документи, които нямат самостоятелно значение се отказва информация за заповедите на директора на БАБХ, с които се разпорежда вземане на проби; за документите, доказващи, че лабораториите, в които се изследват пробите, имат необходимата акредитация; както и за вида на използваните тестове и методика за изследване. С мотив, че БАБХ нито създава, нито съхранява информацията се отказва предоставянето на копия от протоколите за извършените лабораторни тестове и за извършените евтаназии по приюти, както и за общия брой евтанизирани кучета. Частичният отказ на директора на БАБХ е обжалван пред Административен съд София-град (АССГ). С Решение № 6689 от 3 ноември 2015 АССГ, Второ отделение, 37 състав отменя отказа на директора на БАБХ да предостави заповедите за вземане на проби, документите за съответната акредитация на лабораториите и описание на използваните тестове и методика. Съдът намира отказа за незаконосъобразен в тази му част, тъй като исканата информация няма подготвителен характер и не е свързана с издаването на последващи актове от органа. В мотивите си съдебният състав посочва, че тази информация е обществена и предоставянето й ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на БАБХ по вземането на проби и извършването на изследвания за бруцелоза при безстопанствени кучета. С решението си съдът задължава директора на БАБХ да предостави достъп до тази част от исканата информация в срок до 14 дни от влизане в сила на съдебното решение. Колкото до отказа да бъдат предоставени копия от протоколите за извършени изследвания и евтаназии, съдебният състав стига до извод, че след като БАБХ нито създава, нито съхранява тази информация, то правилно заявителят е бил насочен към търсенето й от съответните общини. Съдът не е коментирал доводът на жалбоподателя, че след като органът не е разполагал с тази информация, но е имал данни за местонахождението й, то по силата на чл. 33 от ЗДОИ е следвало служебно да препрати заявлението на съответните институции. Въпреки частичното потвърждаване на отказа, сдружението заявител е удовлетворено от съдебното решение. Тече срок за касационно обжалване на решението от страна на БАБХ.
Административен съд – Варна отмени отказ на директора на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) да предостави информация за приюта за безстопанствени животни в града. Информацията бе поискана от Мария Радулова („Дружество за защита на животните“) със заявление подадено през май 2015 до директора на БАБХ. Конкретно е поискана информация за удостоверението за регистрация на приюта, неговото местонахождение, правилника за вътрешния ред, копие от договорите с обслужваните от приюта общини и копие от договора с обслужващия ветеринарен лекар. Директорът на БАБХ препраща заявлението на Областната дирекция, чийто директор предоставя на заявителката информацията по първите две точки от заявлението (удостоверението за регистрация и информация за местонахождението на приюта) и отказва останалата информация с мотив, че тя засяга интересите на трето лице, изрично отказало да даде съгласие за предоставянето й. Частичният отказ е обжалван пред Административен съд – Варна. С Решение от 12 ноември 2015 Административен съд – Варна, Втори състав отменя отказа на директора на ОДБХ и му връща преписката за ново произнасяне. Съдът приема, че в обжалвания частичен отказ липсват фактически основания за издаването му, тъй като директорът на ОДБХ не е изложил мотиви защо е преценил, че следва да потърси съгласието на трето лице – организацията, която стопанисва приюта, по отношение предоставянето на правилника за вътрешния ред и договорите с обслужвани общини и ветеринарен лекар. Съдебният състав отбелязва, че с оглед изразеното изрично несъгласие, административният орган е бил длъжен да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до третото лице. Също така, при тази хипотеза органът е длъжен да направи преценка дали не е налице надделяващ обществен интерес и да изложи изрични мотиви в своя акт в тази насока. Решението подлежи на обжалване.
Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на пълен достъп до информация за отдаден под наем общински паркинг в столичния парк „Дядо Славейковото място“. С този мотив Административен съд София-град (АССГ) отмени частичен отказ на кмета на район „Лозенец“. Информацията бе поискана от Денница Кюранова (София) със заявление от февруари 2015. Конкретно бе искана информация за договора, анекса и споразумението за ползване на конкретния общински имот, заповедта за класиране на участниците в търга и документи за заплащания наем. С решение от март кметът на района предоставя на заявителката исканата информация, но заличава имената на съответната фирма във всички предоставени документи. Решението за частичен достъп е обжалвано пред АССГ. С Решение № 7028 от 16.11.2015 АССГ Второ отделение, 24 състав отменя решението на кмета за предоставяне на частичен достъп и му връща преписката за ново произнасяне. Съдът приема, че заличаването на имената на фирмата е неоснователно. Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на пълен достъп до исканата информация, тъй като същата е свързана с договор, по който едната страна е задължен субект. Този договор касае управлението на общинско имущество и не е налице търговска тайна. В тези случаи съгласието на третото лице не е необходимо и информацията следва да се предостави в пълен обем. Решението подлежи на обжалване.
Простото посочване, че определена информация засяга интересите на трето лице, което е изразило несъгласие за предоставянето й, не е достатъчно, за да обоснове законосъобразен отказ по ЗДОИ. С този мотив Върховният административен съд (ВАС) отмени отказ на министрите на икономиката и енергетиката за предоставяне на копия от издадените разрешения на фирма „Видекс“ АД за трансфер на оръжия в с. Горни Лом. Информацията за издадените разрешения бе поискана от Петър Пенчев със заявление от октомври 2014, подадено до тогава съществуващото Министерство на икономиката и енергетиката. Отказът да се предостави исканата информация с мотив, че търговското дружество е изразило изрично несъгласие за предоставянето й, бе подписан от двама министри (на икономиката и на енергетиката) с оглед настъпилите след подаване на заявлението промени в структурата на Министерския съвет и създаването на две отделни министерства. Отказът е обжалван пред ВАС. Първоначално, тричленен състав на ВАС оставя жалбата без разглеждане като просрочена и прекратява делото, но след отмяна на определението за прекратяване от петчленен състав на съда делото е разгледано по същество. С Решение № 12468 от 23 ноември 2015 ВАС, Пето отделение отменя отказа и връща преписката на министъра на икономиката за ново произнасяне. Магистратите приемат, че за законосъобразен отказ да бъде предоставена информация, на основание липса на съгласие на трето засегнато лице, не е достатъчно да липсва съгласието на третото лице, но и да е обосновано с конкретни факти по какъв начин са засегнати интереси на третото лице и да е направена преценка за липса на надделяващ обществен интерес. Според съдебния състав липсата на подробно изложени факти, обосноваващи правното основание по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, включително и относно наличието или не на надделяващ обществен интерес, обосновава правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Магистратите посочват изрично, че от наличието на законова презумпция за надделяващ обществен интерес следва, че задълженият субект е длъжен убедително да обоснове отказа си с установен конкретен интерес на третото лице от запазване на информацията, който явно и съществено превишава обществения интерес за прозрачност и свободен достъп до информацията. Решението подлежи на обжалване.