Планът за кризисен ПР на Висшия съдебен съвет (ВСС) представлява служебна информация със самостоятелно значение, която не е защитена от закон тайна и не съществуват законови основания за ограничаване на достъпа до нея. До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Сдружение „Център на НПО в Разград“ срещу отказ на главния секретар на ВСС да предостави копие от План за кризисен ПР на ВСС, приет през ноември 2013 от Комисия „Публична комуникация“ на ВСС. Отказът на главния секретар бе с мотив, че исканият план по същество не е официален документ, има единствено препоръчителен характер при възникване на хипотетични ситуации и няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). С Решение № 2321 от 06.04.2015 по а.д. № 10332/2014 на АССГ, Второ отделение, 38 състав отмени отказа на главния секретар на ВСС и му върна заявлението за повторно произнасяне. В мотивите си съдът посочи, че не са налице предпоставките за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като тази разпоредба въвежда изискване за кумулативно наличие на две предпоставки: 1) информацията да е свързана с оперативна подготовка на актове на органа и 2) информацията да няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). В случая тези предпоставки не са налице, тъй като приетият план не е подготовка за друг окончателен акт на съвета. Както става ясно от отказа на главния секретар „препоръките“, дадени с плана, не са за приемане на окончателен акт от колективния орган - ВСС, а относно поведението на негови членове в определени ситуации т.е. препоръките са изготвени от органа и за него – следователно планът има самостоятелно значение като вътрешен акт, разписващ правилата за поведение на членовете на колективния орган. Съдът намира за неоснователни и доводите на главния секретар за нарушаване на независимостта на съдебната власт чрез публичното разкриване на плана за кризисен ПР. Съдът отбелязва, че независимостта на съдебната власт зависи от спазването на принципите и механизмите за разделение на властите, установени с Конституцията и доразвити със Закона за съдебната власт (ЗСВ). Оповестяването на вътрешните правила на ВСС за действия на членовете му при потенциална или реална комуникационна криза по никакъв начин не могат /и не би трябвало да могат/ да поставят съдебната власт в зависимост от законодателната или изпълнителната власт. Решението на съда подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС).
Административен съд – Перник отмени мълчалив отказ на кмета на община Перник да предостави копия от всички договори, сключени между общината и местни, регионални и национални средства за масово осведомяване за периода, обхващащ двата мандата на управление на бившия кмет на Перник. Информацията бе поискана от Гражданско сдружение „Активни за Перник“ със заявление, подадено на 13 януари 2015. С писмо от 27 януари 2015 кметът уведомява заявителя, че удължава срока за вземане на решение по заявлението, тъй като се налага искането на съгласие от трети лица - контрагенти по договорите. Впоследствие кметът не се произнася с решение по заявлението, поради което е атакуван мълчалив отказ пред Административен съд – Перник. С Решение № 161 от 22.04.2015 по а.д. № 127/2015 Административен съд – Перник отменя мълчаливия отказ и връща преписката на кмета за изрично произнасяне. В решението си съдът посочва, че в хода на съдебното производство общината е представила доказателства, че са отправени единадесет искания до контрагенти по договори за медийни прояви за даване на съгласие. Съгласие е изразено единствено от Българско национално радио (БНР) – Благоевград. Получени са и два изрични отказа – от в. „Съперник“ и от „Кракра“ АД. Общината представя доказателство, че на 25 март 2015 (отново в хода на съдебното производство) договорите, сключени с БНР, са предоставени на заявителя като са му изпратени и копия от двата изрични отказа. При тази фактическа обстановка съдът стига до извод, че за заявителя е отпаднал правния интерес от обжалване на мълчаливия отказ единствено по отношение на договорите, сключени с БНР, но такъв продължава да е налице за договорите, сключени с другите медии. Съдът посочва, че писмото, с което кметът е предоставил на заявителя отказите на в. „Съперник“ и „Кракра“ АД представлява действие, което е правно нищо, тъй като ЗДОИ не регламентира подобни действия, а напротив - при наличие на изричен отказ от трето лице или при неполучаване на съгласие от трето лице в срок - компетентният орган следва да предостави исканата информация в обем и по начин, който да не разкрива информация за третото лице. В случая липсва изричен акт със съответната форма и мотиви по подаденото заявление, поради което е налице мълчалив отказ, който следва да бъде отменен и преписката да се върне на кмета за изрично произнасяне. Решението на съда подлежи на обжалване пред ВАС.
Приключи делото, заведено от група граждани и организации, които обжалваха Постановление на Министерски съвет (ПМС) от лятото на 2014, с което в Правилника за вписванията бе въведена забрана Агенцията по вписванията да предоставя незаверени преписи от вписани актове. Тезата на жалбоподателите бе, че оспорената разпоредба (чл. 51, ал. 3 от Правилника за вписванията) противоречи на няколко нормативни акта от по-висока степен – Конституцията, Закон за нормативните актове и Закон за кадастъра и имотния регистър. В хода на съдебното производство МС представи препис от ПМС № 345 от 30.10.2014, с което атакуваната разпоредба е изменена като в Правилника за вписванията отново е въведена възможност за получаване на незаверени преписи от вписани актове от всяко лице. С Определение № 4342 от 21.04.2015 по а.д. № 10546/2014 на ВАС, Седмо отделение остави жалбите без разглеждане и прекрати делото. В мотивите си съдът посочва, че с така направеното изменение на оспорената разпоредба отпада въведената забрана за предоставяне на незаверени преписи от вписани актове на лицата т.е. за жалбоподателите към момента на произнасяне на съда, разпоредбата в оспорената й редакция не съществува. Съдът отбелязва, че за жалбоподателите е отпаднал правния интерес от обжалване, тъй като целеният положителен правен резултат е постигнат.
Липсата на ясно и точно посочване на срока, в който може да се обжалва решение по заявление за достъп до информация, е основание за удължаване на срока за обжалване от 14 дни на два месеца. До този извод стигна петчленен състав на ВАС по дело на Петър Пенчев (член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”) срещу отказ на министъра на икономиката и енергетиката да предостави копие от разрешението за трансфер на гръцки мини в с. Горни Лом. Решението за отказ на министъра е получено от заявителя на 1 декември 2014, а жалбата срещу него е подадена на 18 декември 2014. Обстоятелството, че жалбата е подадена 17 дни след получаване на отказа даде основание на тричленен състав на ВАС да приеме, че жалбата е просрочена и да я остави без разглеждане (Определение № 1147 от 02.02.2015 по а.д. № 140/2015 на ВАС, Пето отделение). С подкрепата на ПДИ определението на тричленния състав на ВАС бе атакувано с частна жалба пред петчленен състав на ВАС. В резултат с Определение № 3350 от 25.03.2015 по а.д. № 2272/2015 на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия определението за прекратяване бе отменено и делото бе върнато на същия тричленен състав на ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В мотивите си магистратите посочиха, че в чл. 140, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е предвидено, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този закон се удължава на два месеца. В случая е налице хипотезата на тази правна норма, тъй като в обжалваното решение на министъра не се съдържа указание в какъв срок може да се обжалва. Относно възможността за обжалване на решението, в същото е посочено дословно: „Решението подлежи на обжалване пред ВАС по реда на АПК”. Очевидно е, че липсва указание за срока, в който може да се обжалва решението. Въпреки че е посочен процесуалният ред, по който може да се обжалва решението, липсва ясно и точно посочване на срока за обжалване. Препращането към приложимия процесуален закон не е достатъчно поради това, че в административния акт следва изрично да е посочен срока за обжалване. Ето защо, жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество. Определението на съда е окончателно. Предстои разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание на 28.10.2015.