ISSN 1313-6496

От съдебната зала

Указателно писмо на Агенцията за социално подпомагане до нейните териториални структури представлява обществена информация, която не попада в обхвата на ограниченията и следва да бъде предоставена при поискване.

До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Даниела Михайлова (СНЦ „Инициатива за равни възможности“) срещу отказ на директора на Агенцията за социално подпомагане (АСП).

Със заявление от 01.12.2025 Даниела Михайлова иска от АСП да й бъде предоставена следната информация:

Издавани ли са указания (писмо или друг подобрен документ) до Областни дирекции „Социални подпомагане“, свързани с процедурата по прием и обработка на заявления – декларации за социални помощи от лица, които са регистрирани на служебен настоящ адрес;

В случай, че такива указания са издадени, да се предостави документът, в който се съдържат.

С решение 11.12.2025 изпълнителният директор на АСП отказва достъп с мотиви, че информацията не е обществена, представлява вътрешноведомствен акт, който няма самостоятелно значение и не дава възможност да се състави мнение за дейността на Агенцията.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

С Решение № 9465/10.03.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 37 състав по а.д. № 127/2026 г., съдия Адриан Янев отменя отказа и връща преписката на директора на АСП за ново произнасяне по заявлението с указания да предостави достъп до исканата информация.

Според съдията, на първо място следва да се посочи, че са ирелевантни доводите на органа, отнасящи се, че указателните писма няма действие по отношение на трети лица и с тях не се засягат права, свободи и законни интереси на гражданите. Това е така, тъй като Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) не поставя изискване да е налице засягане на правна сфера на определено лице, за да се определи дали дадена информация е обществена. В тази връзка една информация е обществена, когато са налице две визирани в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Указателното писмо на АСП представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, тъй като е по повод дейността на агенцията и нейните териториални структури във връзка с осъществяваните от тях правомощия, а именно прием и произнасяне по молби – декларации за социални помощи на лица със служебно регистриран настоящ адрес, т. е. информацията е създадена по повод дейности в изпълнение на закона. Указателното писмо представлява вътрешни правила, уреждащи дейности по прием на молби за социални помощи, при което тази информация се създава и съхранява от органа, за да регулира и подпомага дейността на служителите на всички ДСП в страната, т. е. на съответната администрация по повод извършването на дейностите по прием на молби за социални помощи, поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 ЗДОИ, данните съдържащи се в процесното указателно писмо представляват служебна обществена информация. В този смисъл е Решение № 6754 от 17.05.2013 г. по адм. д. № 2290/2013 г. на ВАС и Решение № 13457 от 10.10.2019 г. по адм. д. № 11575/2018 г. на ВАС.

Процесната служебна обществена информация е свързана с обществения живот в страната, доколкото е свързана с начина на подаване на молби за отпускане на социални помощи. Същата дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Достъпът до служебна обществена информация е свободен, с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях.

В случая органът не се позовава на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, но и в случая не са налице хипотезите на тази норма, водещи до ограничаване на служебната обществена информация, доколкото не се касае за оперативна подготовка за издаване на актове, не съдържа мнения и позиции по повод преговори и същата има самостоятелно значение с оглед обстоятелството, че регулира и подпомага дейността на служителите на всички дирекции „Социално подпомагане“ в страната.

Решението е окончателно.

***

Липсата на подробни мотиви, както и липсата на изрично формиран отказ, относно поискана със заявление за достъп информация, се явява съществен порок на отговора на администрацията.

До този извод стигна състав на АССГ по дело на Закари Скот Кембъл (САЩ) срещу отказ на Министерство на икономиката и индустрията (МИИ).

На 5 ноември 2025 г. Закари Кембъл  иска, като част от негово разследване за международна неправителствена организация, да му бъде предоставена обществена информация относно разрешаването на износа на изделия с двойна употреба за кибернаблюдение. Конкретно е поискано предоставянето на:

„Всички индивидуални разрешения за износ, глобални разрешения за износ и национални генерални разрешения за износ, с конкретна подробна информация за техния номер, вид разрешение, количество на изделията и тяхната стойност, местоназначение – държава, наименованието / името на износителя, вида и произхода на продуктите или изделията, крайната употреба и крайния потребител, както и цялата друга налична информация в разрешенията, издадени от Междуведомствената комисия за всички категоризирани като „изделия за кибернаблюдение“ съгласно определенията, посочени в Регламент 2021/821, от 1 януари 2019 г. до настоящата дата.“

С Решение № РД-11-38/12.11.2025 г. на министъра на икономиката и индустрията е отказана изцяло исканата информация, а заявителят е насочен към вече публикувана информация, до която достъп не е искан с това заявление.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

С Решение № 7405/23.02.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав по а.д. № 12867/2025 г., съдия Калина Пецова е отменя отказа и изпраща преписката на министъра за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съдията отбелязва, че не е спорно, че заявителят е направил предходно запитване със заявление от 29.05.2025 г., с което е изискал сходна информация спрямо тази в искането от ноември същата година. На база на това е постановено решение от 09.06.2025 г. на министъра на икономиката и индустрията, с което привидно се предоставя достъп до потърсената информация. Във въпросното решение се предоставя информацията във вида, в който държавите членки на Европейския съюз (ЕС) са задължени да я предоставят на Европейската комисия (ЕК) - по години от 2019 г. до 2023 г. В предоставената такава са включени брой на издадените разрешения за съответната година, брой на отказите, вида на системите, държавите, за които са предназначени и стойността им. За годините 2024 г. и 2025 г. министърът правилно изтъква, че тъй като искането е направено на 29.05.2025 г., а компетентните органи са задължени да изготвят докладите за предходната година до 30 юни на следващата календарна година – чл. 74, ал 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба  (ЗЕКПСОИТДУ), към момента на постъпилото заявление исканата информация за двете години не е била събрана и обработена, което съобразно правилата на ЗДОИ е основание за правомерен отказ.

Несъмнено, макар и настоящото производство да не е с предмет - обжалване на първото решение на министъра, с което с предоставя информация за периода от 2019 - 2023, следва да се извърши преценка дали с решението си министърът предоставя исканата информация, за да може впоследствие да претендира правото на отказ по чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ във второто си решение – предмет на производството.

След анализ на предоставената информация и приложената мотивация, става ясно, че министърът не предоставя цялата искана информация, като я заменя с обобщена нейна версия, която дори не включва поисканите от заявителя номер на изделията, количество на самите изделия, както и информация за крайната употреба и крайния потребител.

Нито в първото решение на министъра, нито във второто тези данни са предоставени или изобщо коментирани. От фактическа страна, съдът приема като основание за непредоставянето на исканите данни съображения за търговска тайна, национален интерес и лични данни, но за да не бъде нарушено правото на защита на жалбоподателя, тези мотиви следва да бъдат развити в решението, с което конкретно се отказва въпросната информация.

В настоящия случай, министърът не е предоставил исканата информация, но и не е отказал изрично, излагайки подробна аргументация каквото следва да се приложи по смисъла на чл. 59 АПК. Мълчаливият отказ, по отношение на детайлната информация, изискана в казуса е недопустим на основание чл. 28 от ЗДОИ.

В така развилата се ситуация, съдът намира отказа за ненадлежно мотивиран в частта за изисканите данни за периода от 2019 -2024. Към момента на второто запитване от 05.11.2025 г., датата 30.06.2025 г. е минала, следователно данните за 2024 г. следва да са събрани и обработени от компетентната комисия. Относно данните за 2025 г. – органът не е длъжен да изготвя информация, която все още не събрал и обработил, за целите на конкретното искане.

В заключение, съдията приема, че липсата на подробни мотиви, както и липсата на изрично формиран отказ, относно част от заявената информация, се явява съществен порок на обжалвания акт.

Решението е окончателно.

***

Информацията за износа и трансфера на продукти свързани с изделия за кибернаблюдение от България е от обществена значимост и поради надделяващия обществен интерес не може да бъде ограничаван достъпа до нея.

До този извод стигна състав на АССГ по дело на Мария Черешева (София) срещу отказ на Министерство на икономиката и индустрията (МИИ).

На 17 ноември 2025 г. Мария Черешева иска да ѝ бъде предоставена обществена информация относно разрешаването на износа и реекспорта на изделия с двойна употреба за кибернаблюдение. Конкретно е поискано предоставянето на:

„Всички индивидуални разрешения за износ, глобални разрешения за износ и национални генерални разрешения за износ, както и съгласия за реекспорт; и с конкретна подробна информация за техния номер, вид разрешение, количество на изделията и тяхната стойност, местоназначение – държава, наименованието / името на износителя, вида и произхода на продуктите или изделията, крайната употреба и крайния потребител, както и цялата друга налична информация, съхранявана от Междуведомствената комисия за всички категоризирани като „изделия за кибернаблюдение“ съгласно определенията, посочени в Регламент 2021/821, от 1 януари 2019 г. до настоящата дата.“

С решение от 20.11.2025 г. министърът на икономиката и индустрията предоставя обобщена информация, която включва брой и вид на разрешенията, но всъщност без мотиви отказва исканата информация до всички разрешения за износ и съгласия за реекспорт.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

С Решение № 6150/16.02.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 59 състав по а.д. № 12969/2025 г., съдия Зорница Дойчинова отменя отказа и изпраща преписката на министъра за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съдията отбелязва, че макар в диспозитива на решението да е посочено, че се предоставя достъп до исканата със заявлението обществена информация, създадена и съхранявана от органа, а именно: посочване на брой разрешения за износ по години и такива за отказ, на каква обща стойност са и за кои държави, то реално не се предоставя точно заявената информация от страна на жалбоподателя, тъй като не е предоставена информацията за „индивидуални разрешения за износ, глобални разрешения за износ и национални генерални разрешения за износ, както и съгласия за реекспорт; и с конкретна подробна информация за техния номер, вид разрешение, количество на изделията и тяхната стойност, местоназначение - държава, наименованието / името на износителя, вида и произхода на продуктите или изделията, крайната употреба и крайния потребител, както и цялата друга налична информация, съхранявана от Междуведомствената комисия за всички категоризирани като „изделия за кибернаблюдение" съгласно определенията, посочени в Регламент 2021/821 от 1 януари 2019 г. до настоящата дата.

От съдържанието на решението не може да се извлече мотив на ответника, който да кореспондира с някое от посочените в ЗДОИ основания за отказ, да не предостави поисканата информация в пълен обем.

Съдията отбелязва, че за съда е неясно на кое конкретно основание за отказ, разписано в чл. 37 ЗДОИ се позовава ответника, дали това е основанието, разписано в чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, а именно исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, тъй като в приложението е посочено, че съдържанието на договорите е конфиденциално. Или пък това е разписаното в чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, а именно, че достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, тъй като е търсено съгласието на това трето лице. Ако органът се позовава на първата хипотеза е следвало да посочи това, както и вида на класифицираната информация, или пък каква друга защитена тайна е поисканата информация /търговска, производствена или др./ и съответно кой закон предвижда това. Също така, в този смисъл е следвало да се изследва въпросът за наличие на § 1, т. 5 ДР на ЗДОИ, а именно в определени хипотези закона предвижда изключение от принципа за наличие на производствена или търговска тайна.

Следва да се посочи, че понятието „чувствителна търговска информация“ не попада в хипотезата на класифицирана или друга защитена информация. А и следва да се има предвид, че не цялата информация, свързана с индивидуални разрешения за износ, глобални разрешения за износ и национални генерални разрешения за износ, с конкретна подробна информация за техния номер, вид разрешение, количество на изделията и тяхната стойност, местоназначение - държава, наименованието /името на износителя, вида и произхода на продуктите или изделията, крайната употреба и крайния потребител, както и цялата друга налична информация в разрешенията, издадени от Междуведомствената комисия за всички категоризирани като „изделия за кибернаблюдение" съгласно определенията, посочени в Регламент 2021/821, от 1 януари 2019 г. до настоящата дата, попада в хипотезата на „чувствителна търговска информация“.

Ако пък се позовава на втората хипотеза, то е следвало да изследва дали е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на поисканата информация, тъй като законът предвижда презумпция за надделяващ обществен интерес, като наличието на такъв интерес е разписан в хипотезите на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Ако ответния орган се позовава на тази хипотеза за отказа да предостави информация, то той е следвало да извърши преценка дали е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, още повече, че в заявлението са наведени такива твърдения, тъй като тази преценка е от значение при основанията за отказ.

Съдията намира, че решението не е мотивирано по начин, по който да позволи както на заявителя, така и на съда да разбере какви са причините за ограничаване на достъпа до поисканата информация. Тъй като липсата на конкретни основания за отказ от предоставянето на поисканата информация, представляват липса на проверими мотиви на акта, то за съда е невъзможно да осъществи съдебен контрол на решението и да прецени дали са налице основанията за отказ от тази информация, предвид факта, че тя може да е някакъв вид защитена такава, което няма как да бъде установено без изричното посочване от страна на органа. В конкретния случай липсата на мотиви, води до съществено процесуално нарушение при постановяване на решението, което е основание за неговата отмяна.

Съдията посочва, че категорично темата за износа и трансфера на продукти свързани с изделия за кибернаблюдение от страната ни е от обществена значимост и поради надделяващия обществен интерес не може да бъде ограничаван достъпа до нея. Единственият мотив, на който може да бъде ограничен достъпа до поисканата информация би бил, че информацията представлява секретна информация. Тъй като обаче от една страна органа не се е позовал на това основание за ограничаване, а от друга част от информацията може да бъде заличена, то не може да се приеме, че поисканата информация е секретна.

Решението е окончателно.

***

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания, чието наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити ефективно правата и интересите си. Посочването на правните, наред с фактическите основания за издаване на акта има съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

До този извод стигна състав на Административен съд – Шумен по второ дело на Хрисимира Милкова (shumenonline.bg) срещу отказ на управителя на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД (ВиК Шумен).

На 3 октомври 2025 г. Хрисимира Милкова подава заявление за достъп до обществена информация до началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), с което иска да й бъде информация, свързана с „Интегриран проект за подобряване на водния сектор на обособена територия, обслужвана от ВиК Шумен“ с основни дейности, в рамките на проекта:

• Изграждане на пречиствателна станция за питейни води за водоснабдителна система на гр. Шумен;
• Реконструкция на довеждащ водопровод от язовир „Тича“ до НВ 13 000, град Шумен;
• Изграждане и изпълнение на основен ремонт на техническа инфраструктура за водоснабдяване и канализация на гр. Шумен;
• Изграждане, рехабилитация и реконструкция на техническа инфраструктура за водоснабдяване, канализация и пречистване на гр. Нови пазар;
• Изграждане на SCADA система и внедряване и въвеждане на Географска информационна система.

Конкретно е поискан достъп до следните документи:

Относно „Изграждане на пречиствателна станция за питейни води за водоснабдителна система на гр. Шумен“:

1. Заповедна книга на обекта;
2. Строителен журнал на обекта;
3. Строително досие на обекта;
4. Доклад за оценка на съответствието на инвестиционното намерение;
5. Окончателен доклад до възложителя по чл. 168, ал. 6 от Закона за устройство на територията;
6. Заявления за назначаване на Държавна приемателна комисия и последващите документи след тях;
7. Всички изменения и промени, правени по скиците;
8. Всички изменения и промени, правени по проекта, независимо дали са по чл. 154 или не (несъществени изменения);
9. Копие от протокола от срещите между участниците в строителния процес;
10. Протоколи от проверки и становища на Регионална дирекция за национален строителен контрол Шумен и ДНСК по отношение на обекта;
11. Проектната екзекутивна документация на обекта и обяснителна записка на обекта.

Относно „Реконструкция на довеждащ водопровод от язовир „Тича“ до НВ 13 000, град Шумен“:

1. Заповедна книга на обекта;
2. Строителен журнал на обекта;
3. Строително досие на обекта;
4. Доклад за оценка на съответствието на инвестиционното намерение;
5. Окончателен доклад до възложителя по чл. 168, ал. 6 от Закона за устройство на територията;
6. Заявления за назначаване на Държавна приемателна комисия и последващите документи след тях;
7. Всички изменения и промени, правени по скиците;
8. Всички изменения и промени, правени по проекта, независимо дали са по чл. 154 или не (несъществени изменения);
9. Копие от протокола от срещата между участниците в строителния процес;
10. Копие от документ, наречен „последователност на изпълнение на реконструкцията“, създаден от проектантите на база протокола от срещата между участниците в строителния процес;
11. Протоколи от проведена 72-часова проба/проби, както и на всички междинни проби, както и протоколи на всички спирания, прекъсвания, възстановявания на проби;
12. Дневниците, водени по извършването на тази 72-часова проба при експлоатационни условия с основните показатели и измервания на параметрите, отработените водни количества;
13. Протоколите и преписите, подписани от членовете на комисията и други присъствали лица на тази 72-часова проба;
14. Становище на различните служби във връзка провеждането на 72-часова проба;
15. Протоколи, становища и всякакъв друг вид документи, където надзорът дава отчетност по обекта – за дейността си (проверки и др.) и констатираното по дейността си;
16. Протоколи от проверки и становища на Регионална дирекция за национален строителен контрол Шумен и ДНСК по отношение на обекта;
17. Проектната екзекутивна документация на обекта;
18. Обяснителна записка на обекта.

С Решение № ГС-05-75/14.10.2025 г. началникът на ДНСК предоставя малка част от исканата информация относно „Изграждане на Пречиствателна станция за питейни води за Водоснабдителна система на гр. Шумен“, под формата на отговори в самото решение за достъп.

Със същото решение на началника на ДНСК, поради това, че ДНСК не разполагала с всички искани документи, заявлението е препратено на Община Шумен и на ВиК Шумен за предоставяне на достъп до информация в цялост.

С Решение с изх. № 2191/30.10.2025 г. управителят на ВиК Шумен напълно отказва информация както за изграждането на пречиствателна станция, така и за реконструкцията на водопровода. Мотивите за отказ са, че исканата информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и до конкретни документи, както и че исканите документи били свързани с обекти, изпълняващи стратегически дейности, поради което предоставянето им създавало предпоставки за злоупотреба с информация, която можело да бъде използвана във вреда на обществения интерес.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда.

С Решение № 438/16.03.2026 г. на Административен съд - Шумен, VI състав, по а.д. № 518/2025 г., съдия Бистра Бойн отменя отказа и връща преписката на управителя на ВиК Шумен за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съдията посочва, че в оспорения отказ административният орган единствено е посочил бланкетно, че информацията, която се иска не е свързана с обществения живот в страната и не касае дейността на задължения субект. Останалите мотиви за постановения отказ се свеждат до констатация, че търсената информация не може да бъде единствено като достъп до документи като материализиран носител и, че била относно обект със стратегическо значение за и може да бъде използвана във вреда на обществения интерес.

Съдията отбелязва, че не става ясно защо административният орган е направил тези изводи, понеже не са посочени конкретни фактически и никакви правни основания, мотивирали административния орган да откаже предоставянето на поисканата информация. Липсва анализ на естеството на поисканата информация, като само е посочено, че дейността на ВиК Шумен не е свързана със строителство и контрол на същото, въпреки, че от решението на ДНСК, става ясно, че именно в качеството на възложител, дружеството разполага с исканите документи, поради което заявлението му е било препратено. Няма никаква конкретика по какъв начин достъп до исканата информация би застрашил обществения интерес. Доколкото основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ представлява хипотеза, в която исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, то следва да бъде посочен конкретен закон по силата на който процесната информация представлява защитена тайна. Липсва и извършена всякаква преценка дали информацията попада в обхвата на изключенията от приложното поле на ЗДОИ или дали са налице предвидените в ЗДОИ ограничения за предоставянето ѝ, дали същата засяга интересите на трети лица, дали е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето ѝ. Не е посочено нито едно от правните основания за отказ, регламентирани в нормата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ.

Установеното в ЗДОИ задължение за правните субекти по чл. 3 ал. 1 и 2 от ЗДОИ по предоставяне достъп до обществена информация и съответно правото на гражданите на достъп до обществена информация, е гарантирано чрез изричните разпоредби на чл. 40 ал. 1 и 2 от ЗДОИ, които установяват правото на съдебно оспорване на решенията на задължените по чл. 3 ал. 1 и 2 от ЗДОИ лица за предоставяне на достъп до обществена информация и за отказа за предоставянето ѝ. Ефективното упражняване на това гарантирано от закона право е предпоставено от излагането на подробни и ясни мотиви за отказа. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания, чието наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити ефективно правата и интересите си. Посочването на правните, наред с фактическите основания за издаване на акта има съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Това е така, тъй като в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, като е недопустимо мотивите да се допълват или изясняват впоследствие във съдебната фаза било с фактически съображения или с правни норми, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, изготвени с цел предстоящо издаване на акта, към които той препраща. Такъв опит безспорно се прави от ответника в проведеното съдебно заседание, в което за първи път се излагат доводи и се сочат доказателства /множество заявления за достъп по ЗДОИ/, че исканата информация представлява злоупотреба с права на заявителя.

Съдията приема, че исканата от жалбоподателя информация е във връзка с обществена дейност на дружеството. Информацията се определя и като служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Достъпът до тази информация е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, поради което постановеният отказ е незаконосъобразен. В случая заявителят е потърсил информация, касаеща именно дейността на субекта, в частност по отношение на изпълнението на реконструкцията на довеждащ водопровод, поради което не може да се възприеме становището на органа, че със заявлението не е искан достъп до съществуваща и налична информация, понеже същата била строителна такава.

На следващо място, съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, като задължение на органа при произнасяне по искането за предоставяне на служебна информация е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, което в случая не е сторено. При това произнасяне следва да се има предвид, че съгласно § 6 от ДР на ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. Такъв интерес по отношение на исканата информация се предполага до доказване на противното, съгласно нормата на § 1, т. 5, б. „г“ от ДР на ЗДОИ, а именно когато информацията разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. След като в случая е налице оборима презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на исканата информация, в тежест на задължения субект е да докаже, че такъв не е налице. Ето защо, липсата на мотиви в обжалвания отказ, че не е налице надделяващ обществен интерес, също води до неговата незаконосъобразност.

Решението е окончателно.

Спечеленото дело е отразено в публикация на сайта shumenonline.bg от 27 февруари 2026 – „Shumenonline.bg спечели и второто дело срещу ВиК Шумен“.

***

Обстоятелството, че дейността на администрацията е финансирана с публични средства, само по себе си е основание достъпът до информация за тази дейност да е максимално осигурен.

До този извод стигна състав на АССГ по дело на Атанас Чобанов (гл. редактор и журналист в. „BIRD“) срещу отказ на Министерство на вътрешните работи (МВР).

Със заявление от 05.01.2026 г. Атанас Чобанов поискал достъп до следната информация:

Всички документи и кореспонденция (включително електронна поща, оферти, договори, проекти на споразумения или меморандуми), които се отнасят до Dream Security Ltd. (Израел) или до нейното дъщерно дружество Dream Advanced Technologies GmbH (Виена, Австрия), до техните продукти или услуги, както и до всички взаимодействия между МВР и представители на тези дружества, за периода от 1 януари 2024 г. до подаване на заявлението – 5 януари 2026 г.

С писмо от 9.01.2026 г. министърът отказал с мотиви, че търсената информация не е обществена.

С подкрепата на ПДИ е обжалван пред АССГ.

С Решение № 10167/16.03.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по а.д. № 1472/2026 г., съдия Красимира Милачкова отменя отказа и задължава министърът да предостави достъп до исканата информация.

Съдията приема, че търсената информация е описана с достатъчна яснота в заявлението. Не се установява, нито се твърди задълженият субект да не разполага с тази информация, както и тя да е защитена тайна. Наред с това, тя е обществена по определението на чл. 2 ЗДОИ, тъй като такава е всяка информация, свързана с обществения живот в Република Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Дейността на МВР е свързана с обществения живот в многообразни аспекти. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), дейността му е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна  безопасност и защита на населението. Информацията за тази дейност дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно същата дейност. Ирелевантно при преценката относно естеството на информацията е обстоятелството, дали тя се предоставя по индивидуални искания на частни лица или чрез средства за масово осведомяване след направено искане от журналист.

В допълнение следва да се отбележи, че систематичното тълкуване на разпоредбите на ЗДОИ съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) налага извода, че съществуващата уредба на достъпа до обществена информация има за цел да осигури свободен такъв на неограничен кръг лица. Не е налице основание да се приеме, че същият следва да бъде стесняван според качеството на заявителя. Наред с това, обстоятелството, че дейността на администрацията е финансирана с публични средства, и само по себе си е основание достъпът до информация за тази дейност да е максимално осигурен; повишаването на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 ЗДОИ обосновава презумпцията на надделяващ обществен интерес, съгласно т. 6 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. В случая е търсена цялата налична информация, независимо от формата й, за оферти, договори, проекти на споразумения или меморандуми с две конкретно посочени дружества. По изложените съображения, предоставянето й е дължимо.

Решението е окончателно.

***

Ограничението за предоставяне на информация, когато е била предоставена в рамките на предходните шест месеца, е приложимо само ако е било удовлетворено предходното искане.

До този извод стигна състав на АССГ по дело на Марта Георгиева (СОС) с/у отказ на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

На 14 септември 2025 г. Марта Георгиева подава заявление за достъп до обществена информация до изпълнителния директора на БАБХ. С него иска да ѝ бъде предоставена обществена информация относно ветеринарномедицински документи за придвижване извън страната на кучета от приютите на ОП "Екоравновесие" и по-конкретно:

„Моля, на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 25 от ЗДОИ да ми предоставите следната информация във връзка с чл. 101, ал. 1 и чл. 106, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД): Справка за издадените ветеринарномедицински документи, чрез които е удостоверено спазването на ветеринарномедицинските изисквания за придвижване извън страната на кучета от приютите на ОП "Екоравновесие" за последните 3 години до датата на отговора. Моля, по възможност, предоставената информация да съдържа най-малко - номер на микрочип и приемаща държава.“

С решение от 19.09.2025 изпълнителният директор на БАБХ отказва изцяло достъп на основание чл. 37, ал. 3, т. 3 от ЗДОИ – информацията е била предоставена в рамките на предходните 6 месеца.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

С Решение № 11057/20.03.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 76 състав по а.д. № 10953/2025 г., съдия Пламен Панайотов отменя отказа и връща преписката на БАБХ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуването и прилагането на закона.

Съдията приема за безспорно, че жалбоподателят е направил предходно запитване със заявление № 18563/19.08.2025 г., с което е изискал сходна информация спрямо тази в искането с вх. № 20407 от 19.09.2025 г. На база на това е постановено решение РД-11-2644/25.08.2025 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с което е отказано предоставяне достъп до потърсената информация. Във въпросното решение като основание за отказ е посочено, че търсената информация не може да се третира като обществена информация, нито като такава с надделяващ обществен интерес.

Несъмнено, макар и настоящото производство да не е с предмет - обжалване на първото решение следва да се извърши преценка дали с решението си ответника предоставя исканата информация, за да може впоследствие да претендира правото на отказ по чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ във второто си решение – предмет на производството. След анализ на предоставената информация и приложената мотивация, става ясно, че изпълнителният директор на БАБХ не предоставя искана информация.

В така развилата се ситуация, съдът намира отказа за ненадлежно мотивиран. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните - адресати или заинтересовани от него своевременно да организират защитата си. Единственото основание за постановения отказ е, че чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, аргументирано с обстоятелството, че с предходно решение същия орган се е произнесъл по искане с идентично съдържание.

Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В случая с РД-11-2644/25.08.2025 г. на изпълнителния директор на БАБХ е отказал предоставяне на информация. Ограничението за предоставяне на информация, когато е била предоставена в рамките на предходните шест месеца, е приложимо само ако е било удовлетворено предходното искане.

Решението е окончателно.

***

Агенцията по вписванията дължи произнасяне по заявления, с което се търси информация, свързана със собствеността на руски граждани в страната и участието на руски граждани в български юридически лица.

До този извод стигна състав на АССГ по дело на Доротея Дачкова срещу мълчалив отказ на Агенцията по вписванията.

На 9 октомври 2025 Доротея Дачкова подава заявление до Агенцията по вписванията, с което иска следната информация:

1. Колко руски граждани са собственици или съсобственици на имоти в България към настоящия момент. Бих искала да получа справка по области – в коя област колко руски граждани са собственици или съсобственици на колко на брой имоти. Колко от имотите са придобити след 24 февруари 2022 г.?
2. В колко търговски дружества, регистрирани в България, има участие на руски граждани и/или на руски търговски дружества към настоящия момент. Колко от въпросните дружества са регистрирани след 24 февруари 2022 г.?
3. В колко юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в България, има участие на руски граждани и/или на руски ЮЛНЦ към настоящия момент. Колко от въпросните ЮЛНЦ са регистрирани след 24 февруари 2022 г.?
4. На колко и кои дружества Агенцията по вписванията е отказала вписване заради санкциите срещу Русия.

В законоустановения 14-дневен срок не е получен отговор, поради което с подкрепата на ПДИ е подадена жалба до АССГ.

С Решение № 11653/24.03.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 72 състав по а.д. № 947/2026 г., съдия Мария Стоева отменя отказа и връща преписката на Агенцията по вписванията за произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съдията посочва, че ответникът е задължен субект по чл. 3 ЗДОИ, който следва да се произнесе по така подаденото заявление, като осигури достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от него. Информацията, която в разглеждания случай е поискана със заявлението, представлява обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Тази информация е свързана с обществения живот в Република България и ако бъде предоставена, би дала възможност на жалбоподателя да си състави мнение за дейността на Агенцията по вписванията по отношение на интересуващите я въпроси, свързани със собствеността на руски граждани в страната и участието на руски граждани в български юридически лица.

Съдията отбелязва, че мълчанието е липса на воля и формира мълчалив отказ за предоставяне на исканата информация по силата на законовата фикция, установена в чл. 58, ал. 1 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В съответствие с установената съдебна практика при подадено заявление по ЗДОИ задълженият субект дължи произнасяне с писмен акт по образуваното пред него административно производство, с който да се произнесе. В случаите, когато задължените субекти по чл. 3 ЗДОИ не се произнесат в срок по подадено пред тях заявление за достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК.

Изложеното налага извод, че при направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки действията, регламентирани в разпоредбите на чл. 28 – чл. 33 ЗДОИ, вследствие на които да прецени дали исканата информация е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ.

Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителят. След като специалният закон изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото непроизнасяне винаги се явява незаконосъобразен отказ в хипотезата на чл. 58, ал. 1 АПК.

Решението е окончателно.

***

Предоставянето на информация под формата на справка е допустимо, тъй като извличането или обобщаването на данни от съществуваща документация не изисква създаването на качествено нов (по съдържание) документ като носител на информация, а се свързва с количествено окрупняване на съществуващи данни.

Със заявление за достъп до обществена информация Венелина Попова („За истината“) е поискала достъп до обществена информация от Община Стара Загора. Исканията за достъп са подредени в 3 точки, както следва:

1. Колко пенсионери работят в Община Стара Загора и в общинските дружества на трудов, граждански или друг вид договор?
2. Колко от тези пенсионери заемат ръководни длъжности и кои точно?
3. Какви средства годишно се изплащат на работещите пенсионери в общината и общинските дружества?

Заявлението е регистрирано с вх. № 10-21-39/ 16.10.2025 г. по описа на Община Стара Загора. С писмо изх. № 10-11-18459/ 30.10.2025 г. директорът на Дирекция „ПДОРАО“ при община Стара Загора препратил преписи от заявлението до общо 9 търговски дружества.

С Решение изх. № 3765/ 07.11.2025 г. дружеството „Тролейбусни и автобусни преводи“ ЕООД – Стара Загора е предоставило пълен достъп на заявителката до исканата обществена информация, като по точка първа от заявлението е посочено, че по трудов договор в дружеството работят 73 пенсионери, ръководни длъжности заемат 3 пенсионери, а годишният размер на средствата, изплащани на работещи пенсионери е 1 873 162, 04 лв.

С Решение № 10-23-8/ 30.10.2025 г. на директор на Дирекция „ПДОРАО“ при община Стара Загора е отказан достъп до исканата информация. Развити са две групи съображения – че исканата информация не е обществена поради това, че макар да се свързана с обществения живот в България, заявителите не могат да си съставят мнение относно дейността на задължения субект, тъй като информацията „не се създава и съхранява от задължения субект във връзка с постановени актове на администрацията“. Отделно от това е развит довод, че информацията не е налична в смисъл, че макар общината да разполага с нея, е необходимо допълнително да се извършват действия чрез събиране на данни, изготвяне на справки и др.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Стара Загора.

С Решение № 1291/23.03.2026 г. на Административен съд – Стара Загора, V състав по а.д. № 1213/2025 г., съдия Райна Тодорова отменя отказа и връща преписката на общината за ново произнасяне по заявлението с указ0ания по тълкуване и прилагане на закона.

Съдията посочва, че в случая заявената за получаване информацията се свързва с упражняване на правомощието на кмета на общината по чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) – да назначава и освобождава началниците и служителите в общинската администрация и свързаното с това разходване на средства от общинския бюджет с предназначение изплащане на възнаграждения по трудови и служебни правоотношения. Следователно заявената за получаване информация без съмнение попада в приложното поле на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, като противно на приетото в обжалваното решение, тази информация представлява данни за законово регламентирана дейност на задължения по чл. 3 от ЗДОИ субект, свързана с разходването на бюджетни (публични) средства, която дейност следва да се основава на принципите за законосъобразност, целесъобразност, прозрачност и откритост. Съответно получаването на тази информация би дало възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно осъществяването от органа на нормативно възложените му функции и правомощия съобразно и в съответствие с посочените по-горе принципи, като информацията за това как се разходват публични средства без съмнение засяга отчетността на органа и е въпрос от обществено значение. Ето защо съдът приема, че е налице и втората предпоставка за определянето на исканата информация като обществена информация по дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. С оглед на което неправилно и необосновано по съображения, че исканата за получаване информация не представлява обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, с обжалваното решение е отказано предоставяне на информация.

Съдията приема за несъстоятелно твърдението, че сезираният задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ не разполага с налични данни и информация колко пенсионери работят в общинска администрация Стара Загора, какви длъжности заемат и за размера на средствата, които годишно се изплащат на работещите пенсионери в общината. Без съмнение такива данни се събират, обработват и съхраняват в общинска администрация – Стара Загора, както за целите на ежегодното отчитане на състоянието на администрацията и за целите на отчитането на разходваните средства от общинския бюджет за възнаграждения на работещите по служебни и трудови правоотношения лица, така и за нуждите на водената счетоводна отчетност във връзка с извършваните трудови и осигурителни плащания и тяхното документиране. Съдържанието на годишния доклад за състоянието на администрацията по чл. 62, ал.1 от Закона за администрацията, който всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт е длъжен да представи на Главния секретар на Министерски съвет ежегодно до 1 март, изисква отчитане по раздел „Човешки ресурси“ на данни относно заетите през отчетната година в съответната административна структура длъжности от лица с придобито право на пенсия, вкл. колко от придобилите право на пенсия служители работят по трудово, респ. по служебно правоотношение, както и данни относно колко от придобилите право на пенсия лица са висши държавни служители, съотв. служители на ръководни длъжности и служители на експертни длъжности с аналитични и контролни функции. Следователно исканата за получаване по реда на ЗДОИ информация по т. 1 и т. 2 от заявлението представлява налична информация, която се събира, обработва, създава и съхранява при и по повод дейността на Кмета на Община Стара Загора и на общинска администрация Стара Загора и съответно - служебна обществена информация по дефиницията на чл. 11 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.

Заявената за получаване информация какви средства годишно се изплащат на работещите пенсионери в общината, представлява информация (данни) за разходи, направени от общинския бюджет във връзка с изплатени възнаграждения по трудови и служебни правоотношения, като с оглед на съществуващите законови изисквания за документална и счетоводна отчетност на тези разходи, няма как търсената информация да не е налична в общинска администрация Стара Загора, както се твърди в обжалваното решение. С оглед на което тази информация без съмнение се създава, обработва и съхранява в общината и би следвало същата обективно да съществува (да е налична). Неоснователно е възражението на ответника, че доколкото информация относно общия размер на средствата, които годишно се изплащат на работещите в общинска администрация Стара Загора пенсионери, не се създава, обработва и съхранява по този критерий и в този вид, предоставянето на достъп до заявената за получаване информация се свързва със създаване на информация, а не с предоставяне на съществуваща (налична) информация. Доколкото най-малко във ведомостите за работни заплати се съдържа необходимата информация за размера на изплащаните месечни възнаграждения на служителите по трудово и служебно правоотношение в общинска администрация Стара Загора, очевидно тази информация може да се предостави във вида и за периода, посочен от заявителя. Следователно исканата информация във връзка с трудови и служебни правоотношения при и по повод на заемани длъжности от пенсионери в общинска администрация Стара Загора, макар и съхранявана в друг вид, съществува при ответника като налични (създадени, обработвани и съхранявани) данни, поради което няма пречка същата да бъде предоставена, вкл. под формата на справка. Съответно необходимостта от изготвянето на справка съобразно критерия, посочен в заявлението, не релевира наличието на нормативно предвидена пречка за предоставяне на достъп до заявената информация. Извличането или обобщаването на данни от съществуваща документация относно изплащаните суми за възнаграждения на работещите пенсионери, не изисква създаването на качествено нов (по съдържание) документ като носител на информация, а се свързва с количествено окрупняване на съществуващите в общинската администрация данни за разходи с конкретно целево предназначение, като посочването размера на разходваните суми се предпоставя от математически операции, без да е необходимо притежаването на специални знания или информационни технологии като средство за обработването на данните. Доколкото една от целите на ЗДОИ е осигуряване прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ относно осъществяваната от тях дейност, в случая след като информацията, която е заявена за получаване, е създадена, обработвана и съхранявана в административната структура, допустимо е предоставянето на тази информация под формата на писмена справка, систематизираща конкретни данни, налични за определения период в администрацията на органа. Съответно мотивирането на обжалвания отказ с доводи, че не се следва обобщаване, каквото заявения достъп предпоставя, е в несъответствие с основни принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДОИ.

Решението е окончателно.

Спечеленото дело е отразено в публикация на Венелина Попова в сайта „За истината“ от 25.03.2026 – „Журналист от „За истината“ осъди кмета на Стара Загора за отказ да предостави обществена информация“.