 Кирил Терзийски |
Софийският градски съд е длъжен да предостави информация за наказателните дела, по които към 18 февруари 2013 е била обявена присъда, но не са били депозирани мотиви, както и за гражданските дела към същия момент, обявени за решаване, но по които не е било изготвено решение. Информация за тези дела бе поискана от Доротея Дачкова (в. „Труд“). Отказът на председателя на Софийски градски съд (СГС) бе с мотив, че тя е свързана с издаването на крайни административни актове от ръководителя на СГС и Инспектората на Висшия съдебен съвет (ВСС) и няма самостоятелно решение. С Решение № 4010 от 14 юни 2013 състав на Административен съд София-град (АССГ) отмени отказа на председателя на СГС и го задължи да предостави достъп до исканата информация. В мотивите си съдебният състав посочи, че информацията безспорно е обществена, тъй като предоставянето й ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на съдебната власт и в частност на СГС относно организацията на работа, натовареността и спазването на предвидените нормативни срокове за решаване на делата. Според съда исканата информация има фактически и статистически характер, доколкото е обобщено сведение. Съдът отбелязва още, че крайните актове за реализиране на дисциплинарна отговорност на съдии не се издават нито от председателя на съответния съд, нито от Инспектората към ВСС. В мотивите си съдът се спира и на обстоятелството, че в предишни години СГС е предоставял подобни справки. В тази връзка, съдът посочва, че не е възможно веднъж достъпът до тази информация да е свободен и осъществен, а в други случаи да е ограничен със съображения, че информацията има подготвителен характер и няма самостоятелно значение.
Окончателният доклад на ОЛАФ за възможните нередности в изпълнение на проект „Пътят на водата“, съфинансиран от ЕФРР по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007–2013, не представлява подготвителна информация, която няма самостоятелно значение. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Камелия Джанабетска от Велико Търново срещу отказ на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Отказът бе с мотив, че тази информация е свързана с оперативна подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. С Решение № 3858 от 10 юни 2013 състав на АССГ отмени отказа на директора на Дирекция „Правна“ в МРРБ и му върна преписката за ново произнасяте. В мотивите си съдът отбеляза, че в отказа не са посочени крайните актове, за чието изготвяне е послужила информацията, поради което няма как заинтересованите лица да получат информация за съдържанието на доклада. В решението е посочено също, че констатациите на доклада не могат да бъдат променяни от органа до когото са изпратени. Те имат самостоятелно значение и достъп до тях би следвало да се осигури.
Информацията за размера на средствата, получени като допълнително материално стимулиране от управителите и контрольорите на общинските дружества във Варна не представлява защитени лични данни. До този извод стигна състав на Върховния административен съд (ВАС). Информацията поиска гражданинът Спас Спасов през април 2012. Отказът на председателя на Общински съвет (ОС) – Варна бе с мотив, че тази информация представлява елемент от икономическата идентичност на въпросните физически лица, заемащи съответните постове, и е защитена от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Административен съд – Варна като първа съдебна инстанция възприе тези мотиви на председателя на ОС и потвърди отказа в тази му част. С Решение № 8926 от 19 юни 2013 състав на ВАС отмени както решението на първата инстанция, така и отказа и върна преписката на председателя на ОС за ново произнасяне. В мотивите си магистратите посочиха, че информацията касае размера на получени средства на дружества и предприятия общинска собственост, и че тя ще даде възможност да се състави мнение за начина на разходване общински средства, което не представлява лични данни на лицата, които са ги получили.
Бонусите в Министерството на финансите не са защитени лични данни, а обществена информация. С Решение от 3 юли 2013 Административен съд-София град отмени отказ на директор на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване” в Министерството на финансите /МФ/ да предостави информация на журналист. В началото на януари т.г. Марта Младенова от „Дарик радио” поиска информация за допълнителните възнаграждения на служителите от МФ и второстепенните разпоредители – Агенция „Митници”, Национална агенция за приходите, Агенция за държавната финансова инспекция, ИА „Одит на средствата от ЕС” и Държавната комисия по хазарта. Достъпът е отказан с позоваване на защитата на личните данни. В решението си АССГ посочва, че Европейският съд по правата на човека още през 1986 е приел по делото Лингенс срещу Австрия, че за разлика от частното лице, публичната фигура „неизбежно и съзнателно се излага на близко наблюдение на всяка нейна дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество”. Също така в решение № 4/ 26.03.2012 г. Конституционният съд на РБ сочи, че защитата на личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение с останалите граждани. Предоставянето на информацията според АССГ е от надделяващ обществен интерес във време на финансова и икономическа криза и при направените противоречиви изявления на министър-председателя и министъра на финансите по този въпрос. Още повече това е валидно при предизвикания в обществото сериозен дебат и съществуващото съмнение относно действителното положение. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.