 Дарина Палова |
НЗОК да предостави информация за получените средства от лечебните заведения за болнична помощ за извършваната от тях дейност в Смолянска област през 2014, реши състав на Административен съд – Смолян. До завеждане на дело се стигна след подаване на заявление до РЗОК - Смолян от журналистката в местния вестник „Отзвук“ Анита Чолакова. Заявлението беше препратено по компетентност на НЗОК, а от касата поискаха съгласието на третите лица по случая - лечебните заведения, получили средства за предходната година. Впоследствие с решение № РД-19-1/06.01.2015 на подуправителя на НЗОК беше предоставен достъп до част от информацията – само за две от шест лечебни заведения, действащи на територията на областта, тъй като единствено те били дали съгласие за предоставяне на исканата информация – „МБАЛ ДЕВИН“ ЕАД – Девин и МБАЛ „Проф.Д-р К.Чилов“ ЕООД – Мадан. Журналистката бе уведомена, че в останалите случаи третите лица са отказали информацията (не е получено съгласието им). Поради това достъпът до нея бе отказан на основание търговска тайна. Така постановеното от НЗОК решение беше обжалвано с помощта на ПДИ пред Административен съд – Смолян. С решение № 48 от 30.04.2015 АС-Смолян отмени отказа на НЗОК като незаконосъобразен, приемайки, че същият е издаден в нарушение на материалния закон - разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗДОИ, съгласно която не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Според съдебния състав в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ, доколкото с исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността при изразходването на публични средства на задължения субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, какъвто безспорно е управителят/подуправителят на НЗОК. В решението се посочва още, че в случая информацията, която се иска не е свързана с търговска тайна или с дейността на третите лица. Съдът връща преписката на административния орган за произнасяне за предоставяне на исканата със заявлението информация. Решението подлежи на обжалване.
На втора съдебна инстанция бе спечелено делото срещу отказа на главния секретар на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да предостави договора за извършване на обществени услуги с железопътен транспорт между министерството и „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, заедно с приложенията към него, както и годишните отчети на МТИТС за изпълнение на договора. Заявлението по случая беше подадено през 2013 от Асоциация „Приятели на железопътния транспорт“, но от министерството отказаха нейното предоставяне. В решението на главния секретар се посочваше, че в случая не се иска обществена информация, дължима по ЗДОИ, тъй като за предоставянето на информация за договорите, сключени след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, следва да намират приложение разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП), съгласно които възложителите изпращат информация за сключените от тях договори в публичен регистър в интернет. С решение от 17.03.2014 отказът бе отменен от първата инстанция - АССГ с мотиви, че предвидените в ЗОП разпоредби за публичност на информацията по сключените договори не изключват тези на ЗДОИ по отношение на достъпа до обществена информация. Предвидените в ЗОП гаранции за спазване на принципа на прозрачност имат според съда допълнителен характер по отношение на общия принцип за достъпност на обществената информация, предвиден в ЗДОИ. С решението си № 5972/25.05.2015 състав на ВАС оставя в сила първоинстанционното решение. Съдът приема за обоснован и съответен на закона направеният от АССГ извод, че исканата информация е обществена. Информацията относно сключване на договори от органите на изпълнителната власт и тяхното изпълнение безспорно има характер на информация, от която гражданите могат да си съставят мнение за дейността им. В решението се посочва още, че в конкретния случай, въпреки твърденията на министерството, исканата информация не е достъпна, тъй като на сайта на Агенцията за обществени поръчки е публикувано единствено решението за откриване на обществената поръчка, обявлението за поръчка и обявлението за нейното възлагане. Ето защо, наведеният довод, че информацията е достъпна по друг предвиден в закон ред е неоснователен, тъй като органът не е изпълнил задълженията си по ЗОП и в регистъра не се съдържа исканата от сдружението информация, е заключението на ВАС. Решението на съда е окончателно.
С определение на Върховния административен съд №5791 от 20.05.2015 беше отменено решение на министъра на околната среда и водите, с което бе оставено без разглеждане заявление за достъп до информация, свързана с управлението на националните паркове в България. Конкретната информация, която поиска Александър Дунчев, беше анализ, възложен и приет от МОСВ, който касае уреждане на взаимоотношенията на държавата със собственици на обекти, разположени и въздействащи върху околната среда в националните паркове. Вместо да се произнесат по заявлението, от министерството го оставиха без разглеждане, посочвайки в решението си, че същото не представлява искане за достъп до информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ или информация за околната среда съгласно чл. 19 от ЗООС. Съдът приема жалбата за основателна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ сезираният задължен субект, респективно изрично определеното от него лице, при редовно подадено заявление има две правни възможности - да вземе решение за предоставяне на достъп или за отказ от предоставянето му, като писмено уведоми за това заявителя. Следователно в този случай законът императивно изисква постановяване на изрично решение, при което недопустим е както мълчаливият отказ от произнасяне, така и оставянето на заявлението без разглеждане, се посочва още в съдебното определение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на ВАС.
На втора съдебна инстанция беше спечелено дело на журналиста Росен Босев срещу отказ на Софийска градска прокуратура да предостави информация за работата на Делян Пеевски като следовател. Градският прокурор отказа с мотив, че поисканото със заявлението не представлявало обществена информация по смисъла на ЗДОИ, а наред с това тази информация засягала личността на трето лице, което не е дало съгласие за предоставянето й. В решение №3196/13.05.2014 първата инстанция по делото - АССГ отхвърли жалбата на журналиста срещу отказа на градския прокурор, поради което същото бе обжалвано пред касационната инстанция - ВАС.
В постановеното по делото касационно решение №5400 от 13.05.2015 състав на съда приема, че в обжалваното решение неправилно е прието, че исканата информация и по четирите точки на искането не е обществена такава, тъй като не може да допринесе за формиране на собствено мнение за дейността на органите на съдебната власт и в частност на Прокуратурата на РБ. Съдът намира, че исканата от Росен Босев информация по първите три точки от заявлението е обществена, макар да не касае цялостната дейност на Прокуратурата на РБ, а тази на отделен магистрат. Същата се създава и съхранява от задължения субект във връзка с постановените актове от съдебната власт, част от която е и прокуратурата. Доколкото се иска информация за броя на разпределените досъдебни производства и следствени дела; броя на изготвени заключения и броя на извършени следствени поръчки от конкретен магистрат, същата безспорно е създадена и се съхранява от задължения субект, при което е служебна такава по смисъла на чл. 11 ЗДОИ. В решението на ВАС се посочва още, че предвид вида на исканата информация, в случая намира приложение и нормата на чл. 5 от Закона за съдебната власт, предвиждаща право на гражданите на информация за работата на съдебната власт и съответно задължение за органите на съдебната власт да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си. Решението на съда е окончателно.
С решение на АССГ беше отменен отказ на Министерски съвет да предостави достъп до три доклада на Главния инспекторат на МС за извършени проверки. Информацията бе поискана от журналиста Виктор Иванов и се отнася до проверка на обект - комплекс „Бояна“; проверка за спазването на работното време от администрацията на МС и проверка по повод постъпила информация от ДАНС. С решение на държавен експерт в Дирекция „Правителствена информационна служба“ (ПИС) на МС информацията за докладите от проверките на комплекс „Бояна“ и за спазване на работното време от администрацията на МС беше отказана, тъй като съдържала имената и длъжностите на служители от администрацията на МС и от комплекс „Бояна“, тоест представлявала лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). По отношение на информацията по т. 3 от заявлението в решението за отказ беше посочено, че докладът съдържа класифицирана информация, защитена от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). С решение №3007/29.04.2015 съдът отменя отказа на МС като незаконосъобразен с мотиви, че е налице неоснователно позоваване на лични данни и неприложимост на ЗДОИ за такива, тъй като предмет на исканото заявление не са личните данни на служителите, трите имена и длъжностите им, а докладите от извършените проверки на Главния инспекторат към МС. Обстоятелството, че тези доклади могат да се съдържат и лични данни, предоставянето на които не може да стане без съгласие на лицата, не означава, че цялата информация, съдържаща се в тях, не може да бъде предоставена. Колкото до отказа по т. 3 от заявлението, по делото е установено, че посоченото в решението за класифициране на доклада от проверката не отговаря на действителността. В становище изх. № 03-07-893 от ръководителя на Главния инспекторат е посочено изрично, че „докладът от проверката не е маркиран с гриф за сигурност, тъй като в него не е отразена информация, подлежаща на класифициране”. Ето защо съдът приема, че липсата на изрично поставен гриф за сигурност върху документа, както и на изрично класифициране на сбор от документи опровергава посоченото в решението, че докладът като цяло съдържа класифицирана информация. Решението подлежи на обжалване.