 |
Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му със закон правомощия, поради което не е приложимо ограничението за достъп до информация, свързано с подготвителните документи, които нямат самостоятелно значение.
До този извод стигна Административен съд София-град (АССГ) по дело на Мила Чернева срещу отказ на главния секретар на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК).
Със заявление от 17 февруари 2025 г. Мила Чернева иска да й бъде предоставен достъп до 11 броя наказателни поставоления, издадени за незаконно строителство в участъци 4 и 5 от автомагистрала „Хемус“ (АМ „Хемус“).
С решение от 24 февруари 2025 г. главният секретар на ДНСК отказва с мотиви, че исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като визираните в заявлението 11 броя наказателни постановления (НП) представляват документи, съставени по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), които се връчват само на нарушителя, поради което всяко едно трето незаинтересовано лице не е оправомощено да получи или узнае съдържанието на съответното наказателно постановление. Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, според която може да бъде ограничен достъпът до информация, когато тя е свързана с оперативна подготовка на актове на органа и няма самостоятелно значение.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 20095/11.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 50 състав по административно дело № 2884/2025 г., съдия Мария Бойкинова отменя отказа на главния секретар на ДНСК и му изпраща преписката за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът не споделя извода на административния орган, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ. Това е така, тъй като съдържащата се информация в наказателните постановления, издадени във връзка с установени нарушения при изграждането на лотове от АМ „Хемус“ се събира, създава и съхранява по повод дейността на ДНСК (чл. 11 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ), а от друга страна от нея заявителят може да си състави мнение за дейността на органа. ДНСК упражнява контрол по спазването на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на нормативните актове по прилагането му при проектиране на строителството, в това число влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряването на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите, и обследва авариите в строителството. Исканата информация е именно във връзка горните правомощия на ДНСК, тъй като касае издадени наказателни постановления, с които са наложени имуществени санкции за незаконно строителство на участъци от АМ „Хемус“. Поисканата информация е свързана със строителството на пътен участък от АМ „Хемус“ и доколкото касае състоянието на автомагистралата и безопасността на пътя, безспорно е свързана с обществения живот в страната. Ето защо достъпът до тази служебна обществена информация е свободен и може да бъде ограничен в изрично изброените в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ хипотези, които в случа не са налице.
Видно от оспореното решението административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, при която достъпът се ограничава, когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Този извод на административния орган е неправилен и не кореспондира с установените по делото факти и обстоятелства. По същество наказателното постановление е правораздавателен акт, издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му със закон правомощия, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, която се отнася до мнения, препоръки, становища и или консултации, които са свързани с изготвянето на крайния акт, и които нямат самостоятелно значение.
Не е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ като основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация поради ограничение, предвидено със закон, доколкото със ЗАНН се определят общите правила за административните нарушения, за ангажиране и изпълнение на административните наказания и не се съдържа такова ограничение, както неправилно е приел органът.
Независимо че в заявлението липсва уточнение – дали исканата информация е за влезли в сила наказателни постановления, т.е. необжалвани или потвърдени вследствие на упражнен съдебен контрол, настоящият съдебен състав намира, че няма пречка на заявителя да се предостави подробна информация за процесните наказателни постановления, за които не се спори между страните: номер и датата на НП, срещу кого е издадено, установените нарушения, правната им квалификация, размера на имуществената санкция/глоба и санкционната разпоредба, както и кои НП са влезли в сила и кои са обжалвани. Така от горната информация, противно на приетото от органа, заявителят ще може си състави мнение за дейността на задължения по ЗДОИ субект ДНСК, а именно: какви мерки са предприети срещу незаконно строителство в участъци 4 и 5 на АМ „Хемус“.
Решението е окончателно.
***
Информацията за работата на прокурора по разследване срещу главния прокурор представлява информация за дейността на съдебната власт, която като цяло е обект на повишено обществено внимание. Конкретните проявления от тази дейност на прокурорите, не следва да бъдат скрити за обществото.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на заместник на главния прокурор при Върховна прокуратура (ВП).
На 9 януари 2025 г. Доротея Дачкова подава заявление до прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, с което е поискан достъп до следната информация: Колко преписки и досъдебни производства се наблюдават и колко са били наблюдавани от встъпването му в длъжност до момента на подаване на заявлението, като се посочат номерата и датите на образуването на всяка преписка и досъдебно производство, и по кой текст от Наказателния кодекс се водят/ са се водили? Иска се и предоставянето на крайния акт по всяка преписка и досъдебно производство, които са приключили.
Заявлението е препратено от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор при ВП по компетентност с оглед заповед от месец април 2024 г. на и.ф. главен прокурор, с която последният на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е определил заместник на главния прокурор при ВП да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне достъп до обществена информация по ЗДОИ.
Заместникът на главния прокурор при ВП отказва достъп с мотиви, че прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, не е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. В приложното поле на ЗДОИ попадат единствено актовете на органите на съдебната власт, издадени в изпълнение на административните им функции, поради което търсената информация е извън приложното поле на ЗДОИ. Посочено е още, че търсената информация не се включва в статистическите данни за дейността на Прокуратурата на Република България.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 21964/26.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 68 състав по административно дело № 2839/2025 г., съдия Вяра Русева отменя отказа и изпраща преписката на заместник-главния прокурор при ВП за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е специализирано вътрешно звено в рамките на единната структура на прокуратурата със субектна специализация. Според съдебния състав главният прокурор е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като законът не прави разлика „държавните органи“ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ от коя сфера на държавната власт са (изпълнителна, законодателна или съдебна). Ето защо няма основание да се изключи Прокуратурата на Република България от обхвата на задължените субекти.
По същество съдът намира, че исканата информация има характер на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с осъществяваната от страна на органа дейност, очертана в чл. 127 от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт (ЗСВ) и от нея могат да се направят изводи относно изпълнението на вменените му от закона правомощия. В този смисъл информацията, която се търси, е обществена и органът е бил длъжен да я предостави.
Исканата информация касае данни, свързани с работата на прокурора по разследване срещу главния прокурор, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание. Конкретните проявления от тази дейност на прокурорите не следва да бъдат скрити за обществото. Принципите за публичност и прозрачност изрично са залегнали в чл. 5 от ЗСВ и в процесуалните закони.
На последно място съдът отбелязва, че в случая прокуратурата е нормативно задължена да събира и съхранява търсената информация, свързана с разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния, тъй като е налице задължение тази информация да се регистрира в специален модул на информационната система на прокуратурата. Следователно исканата от заявителя информация е налична и се съдържа в документи, създадени и съхранявани от задължения субект.
Решението е окончателно.
***
За да възникне задължение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществената информация за административния орган, същия следва да е сезиран с надлежно подадено заявление, което да съдържа определени реквизити. Липсва законово задължение за заявителят да квалифицира изрично заявлението си като такова по ЗДОИ.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Богдана Лазарова (Българска национална телевизия) срещу отказ на прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП).
С писмо от 21 януари 2025 г. Богдана Лазарова (автор и продуцент на предаването за разследваща журналистика „Следите остават“ в Българска национална телевизия) иска от СГП да се запознае с материалите по дело № 57/1991 г., касаещо атентата срещу папа Йоан Павел II.
С писмо от 12 февруари 2025 г. наблюдаващия прокурор по въпросното дело от СГП отказва достъп с мотив, че не е доказано наличие на правен интерес. Също така в отговора е посочено, че делото съдържа лични данни, в това число и на граждани, работили за различни структури на Държавна сигурност.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 22497/30.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав по административно дело № 4403/2025 г., съдия Веселина Женаварова прогласява нищожността на отказа и изпраща преписката на административния ръководител на СГП за произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че за да възникне задължение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществената информация за административния орган, същият следва да е сезиран с надлежно подадено заявление, което да съдържа определени реквизити. Едва след това органът преценява дали поисканата информация следва да бъде предоставена. В чл. 25 от ЗДОИ законодателят е предвидил изрично съдържание на заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация, а именно: трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; описание на исканата информация; предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация и адреса за кореспонденция със заявителя. Настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на процесното заявление отговаря на изискванията, посочени в цитираната разпоредба. Посочени са имената на заявителя, посочен е електронен адрес за кореспонденция; исканата информация е уточнена чрез посочване на прокурорската преписка, в която се съдържа. Липсва законово задължение за заявителят да квалифицира изрично заявлението си като такова по ЗДОИ.
На следващо място съдът отбелязва, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 136, ал. 1 от ЗСВ предвиждат, че прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт; като Прокуратурата на Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, Военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. Съгласно ал. 4 на чл. 136 от ЗСВ прокурорите и следователите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура. Т.е. задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ в случая е административният ръководител на СГП – градският прокурор.
Предвид горното съдът намира, че компетентен да се произнесе по искания за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ е градският прокурор и тъй като по искането се е произнесъл прокурор от СГП, без да е упълномощен за това съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е постановил нищожен акт.
Решението е окончателно.