С решение №10367 от 09.07.2013 Върховен административен съд – петчленен състав потвърди решение на ВАС - тричленен състав, с което бе отменено решение по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ на министъра на околната среда и водите за преустройство на ядрения реактор в София. На практика с това решение окончателно беше решен спора за безопасността на изградения за нуждите на БАН ядрен реактор, който се намира на територията на столичния кв. “Младост”. Мотивите на първата инстанция за отмяна на решението бяха, че липсва оценка на въздействието при настъпване на неблагоприятни обстоятелства и при осъществяване на рискове от гледна точка на сеизмичност на района, рискове, свързани с аварии и природни бедствия, терористични атаки, взривове, падане на самолет и т.н. , т.е. оценка при т.нар „лош сценарий“, както и мерки за предотвратяване, намаляване и ограничаване на въздействието в тези случаи. С решението си петчленният състав на ВАС посочва, че с оглед спецификата на инвестиционното предложение като тип съоръжение, дейност и начин на функциониране, неговото разполагане в силно урбанизирана територия, е именно – в столицата, засягането на значителна част от населението в страната и засиления обществен интерес към проекта, а министърът на околната среда и водите е следвало да проведе производство по ОВОС при строго спазване на всички изисквания на законодателството с цел гарантиране безопасността на населението и околната среда при реализиране на проекта. Според магистратите в случая формалният подход при извършване на ОВОС е недопустим. Делото бе заведено с помощта на ПДИ още през 2010 от Петър Пенчев – зам.- председател на Национално движение „Екогласност“. Първоначално съдът счете жалбата за недопустима поради липса на правен интерес от обжалване, но впоследствие беше прието, че по силата на Орхуската конвенция (Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда) всяко физическо лице има право на жалба и притежава качеството „заинтересована общественост“, тъй като реализирането на инвестиционното предложение, касаещо преустройство и преоборудване на ядрен реактор, е свързано с рискове, които могат да имат значително въздействие върху околната среда“. Съдът прие, че Петър Пенчев има пряк интерес да търси проверка на законосъобразността на акта, като по този начин защити правото си по чл. 55 от Конституцията на РБългария на здравословна и благоприятна околна среда, в частност от въздействието върху същата на фактора – радиация, посочен в чл. 5 от ЗООС, като замърсяващ или увреждащ околната среда. Решението на съда е окончателно.
Отказ на министъра на вътрешните работи да предостави информация по заявление на Българския институт за правни инициативи /БИПИ/ бе отменен с решение на ВАС №10398/10.07.2013. През ноември 2012 от БИПИ поискаха информация от МВР дали главният прокурор Сотир Цацаров е получавал награда по реда на чл.216 от Закона за МВР в качеството му на председател на Окръжен съд – Пловдив. Повод за това станаха твърденията, че в миналото Цацаров е получил награда - пистолет от министерството в качеството на председател на Окръжен съд – Пловдив, въпреки че съгласно Закона за съдебната власт магистрати могат да бъдат награждавани само от Висшия съдебен съвет /ВСС/. С решение на министъра на вътрешните работи поисканата информация бе отказана тъй като „по своята същност представлява информация за лични данни на лицето Сотир Цацаров". В решението си магистратите от ВАС отчитат като безспорен фактът, че съгласно българското законодателство съдиите, прокурорите и следователите са личности, изпълняващи публична, висша държавна длъжност. Защитата на личните данни за тези личности, съгласно практиката на Конституционния съд на РБ (решение №4 по к.д.№14/2012) е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани, посочва съдът. Пример за това е ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси. Според съдиите изводът на министъра на вътрешните работи, че награждаването на лице, в качеството му на публична личност – магистрат не е обществена, а информация, касаеща личните данни на лицето, е незаконосъобразен. Награждаването на лица, заемащи висши държавни длъжности, не попада в категорията лични данни по смисъла на §1, т.2 от ЗДОИ, е заключението на съда. С решението си съдът отменя отказа на министъра и го задължава да предостави поисканата със заявлението информация.
Столична община е длъжна да предостави информация за възнагражденията и бонусите, изплатени на служителите в Общинско предприятие „Екоравновесие“. До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Мария Танъмова срещу отказ на заместник-кмета по направление „Зелена система, екология и земеползване“ на Столична община (СО). Със заявление от февруари 2013 Танъмова иска от СО информация за полученото основно и допълнително възнаграждение на всички служители на ОП „Екоравновесие“ в периода октомври – декември 2012. В заявлението изрично е посочено, че заявителката желае информацията да й бъде предоставена съобразно структурата с длъжности в предприятието, без личните данни на служителите. Отказът на зам.-кмета на СО е с мотив, че информацията не е обществена, а е свързана с икономическата идентичност на конкретни физически лица и по тази причина представлява защитени лични данни. С Решение № 4401 от 2 юли 2013 състав на АССГ отмени отказа на зам.-кмета и го задължи да предостави искания достъп. В мотивите си съдът посочва, че информацията е свързана с конкретни длъжности, а не с лицата, които ги заемат, поради което същата не представлява лични данни. Съдът отбелязва, че размерът на получаваното възнаграждение не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт.
Повторното заявление за неполучена информация има характер на ново искане. До този извод стигна състав на Административен съд – Монтана по дело на Петър Пенчев (зам.-председател на Национално движение „Екогласност“) срещу мълчалив отказ на кмета на Община Монтана. Със заявление от април 2013 Пенчев иска кметът да му предостави протоколите от пробна експлоатация на Завода за сепариране и компостиране на битови отпадъци при Депо за неопасни отпадъци в Монтана. С решение от 13 май 2013 кметът на Монтана предоставя достъп, но при получаването на информацията на място в общината се оказва, че предоставените данни не са идентични с поисканите. На 16 май 2013 заявителят отправя мотивирано искане до кмета по чл. 22 от ЗДОИ за поправка на предоставената информация, тъй като същата е неточна. Кметът не се произнася по това искане. Подадена е жалба срещу мълчалив отказ, в която е посочено, че ЗДОИ не съдържа специални правила за произнасяне на задължен субект, когато се иска поправка или допълнение по реда на чл. 22 от ЗДОИ, но в този случай следва да намерят приложение общите правила по ЗДОИ и АПК и органът да се произнесе по искането в 14 дневен срок. С Решение № 496 от 25 юли 2013 Административен съд – Монтана отмени мълчаливия отказ и върна преписката на кмета за изрично произнасяне по направеното искане. В мотивите си съдът посочва, че в настоящия случай подаденото повторно заявление има характер на ново искане, поради което същото следва да бъде разгледано по надлежния за това ред. Доколко поисканата с предходно заявление информация е предоставена или същата не е предоставена е въпрос, който следва да бъде обсъден от административния орган с излагането на съответни мотиви.