На втора съдебна инстанция бе спечелено делото на журналиста Виктор Иванов срещу отказ на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ да предостави информация за размера на допълнителното възнаграждение, получено от него през 2013. Със заявление до министър-председателя на РБ, подадено през април 2014, журналистът от в. „24 часа“ Виктор Иванов иска да му бъде предоставена информация за изплатените на председателите на държавните агенции парични награди, допълнително материално стимулиране, възнаграждения за добро изпълнение на задачи, премии, допълнителни възнаграждения извън основната заплата през 2013 г., като се посочат заеманата длъжност и сумите по месеци. Тъй като администрацията на МС не разполагала с информация за изплатени суми на председателя на ДАНС, заявлението на Иванов е изпратено по компетентност на агенцията. В отговора на председателя на ДАНС е посочено, че исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което процедурата за достъп по ЗДОИ е неприложима в случая. Така постановеният отказ е обжалван пред Административен съд София-град.
С решение № 6918/17.11.2014 първата инстанция по делото отмени отказа на председателя на ДАНС, изразен в писмо с изх.№ КА-891/23.05.2014 да предостави достъп до информация с мотиви, че в случая става въпрос за служебна обществена информация като не е налице нито едно от основанията за ограничаване на достъпа до нея. В решението си съдът посочи още, че търсената информация ще даде възможност на жалбоподателя да си състави мнение за начина на функциониране и отчетността на държавния орган чрез разходване на бюджетни средства във време на финансова и икономическа криза в страната, което обосновава надделяващ обществен интерес по смисъла на §1 т.6 от ДР на ЗДОИ. Съгласно императивната разпоредба на чл.13 ал. 4 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Според АССГ приведеният от председателя на ДАНС довод, че предоставянето на информацията би нарушило личните му данни е неоснователен, тъй като тя не попада в обхвата на личните данни, защитавани от ЗЗЛД.
С решение №14196/22.12.2015 г. втората инстанция по делото – Върховен административен съд оставя в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Според съдебния състав първата инстанция по делото правилно е определила, че исканата информация е обществена, защото е свързана с обществения живот в Р България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти, поради което отказът да бъде предоставена на това основание е незаконосъобразен. В мотивите на съда се посочва, че исканите данни са създадени и се съхраняват в държавен орган и са свързани с неговото функциониране като част от разходната част на предоставените бюджетни средства. На основание чл.7 от ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Според съда в отмененото писмо не се съдържат съображения за наличието на някое от предвидените ограничения, поради което те не могат да бъдат предмет на анализ в касационното производство, както на практика се иска с изложените в касационната жалба аргументи.
Решението на съда е окончателно.
Кметът на Столична община е нарушил ЗДОИ като не се е произнесъл по искане за информация, касаеща реконструкцията на подлеза на НДК, извършена през 2012. С решение №8011/17.12.2015 състав на Административен съд София – град отмени мълчаливия отказ на кмета на столицата по заявление за достъп до информация, подадено от Гергин Борисов, представител на гражданска интернет инициатива „Спаси София“. Исканата информация касае реконструкция на подлеза на НДК, извършен през 2012, като същата е конкретизирана в шест подточки - за извършвани проверки относно състоянието на подлезните съоръжения, констатирани дефекти, налагани глоби за лошо изпълнение, вида на ремонтите, осъществявани след 2012 и от кого, съответно каква е договорената им гаранция. Според съда всички въпроси касаят информация, свързана с дейността на администрацията на Столична община, за която би следвало при този административен орган тя да е налична.Така формулирана, информацията е обществена по смисъла на чл.2 от ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В решението се посочва още, че е налице законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред съда мълчалив отказ, е в нарушение на ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание. В случай, че в Столична община е създадена и се съхранява исканата информация, кметът на Столична община или упълномощеното от него лице следва да отговори изрично в 14-дневен срок с решение като предостави достъп до исканата информация или като мотивирано откаже достъпа, ако е налице някое от законовите основания за това, изрично посочени в чл.37 от ЗДОИ. Дори в Столична община да не е създавана такава информация и същата да не е налице, в същия 14-дневен срок заявителят следва да бъде уведомен изрично за това / чл.33 от ЗДОИ/. Решението подлежи на обжалване.
Отказът на секретаря на Столична община да предостави достъп до заповедта за организацията и контрола на документооборота и изпълнение на задачите от администрацията на Столична община по чл. 16 от Вътрешните правила, приети от кмета на Столична община, е незаконосъобразен. Това реши състав на Административен съд София–град по делото, заведено от Иван Петров срещу решение на секретаря на Столична община, с което изрично е отказано да се предостави достъп до обществена информация по подаденото от гражданина заявление. Мотивите в решението са, че исканата информация няма самостоятелно значение, същата представлявала вътрешноведомствен акт, имащ спомагателен характер като елемент на цялостния работен процес на администрацията. В отказа е посочено също така, че административният орган в условията на оперативна самостоятелност винаги може да откаже по целесъобразност достъп до информацията, нямаща самостоятелно значение, на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. В допълнение секретарят на СО е приел, че формулираното от заявителя искане за достъп не съвпада с вложения от законодателя смисъл в ЗДОИ, а е само претенция за предоставяне на документ.
В решението си №7719/10.12.2015състав на АССГ приема, че исканата със заявлението информация е служебна обществена информация по своя характер, тъй като е създадена във връзка с дейността на служителите на Столична община. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като са предвидени хипотезите при които достъпът до такава информация може да бъде ограничен, които обаче в разглеждания случай не са налице. Съдът намира, че исканата информация ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за работата на служителите на Столична община, както и доколко същите осъществяват дейността си в съответствие с действащата нормативна уредба.
В заключение съдът посочва, че неправилно секретарят на СО е приел, че по реда на ЗДОИ не може да се иска достъп до документи. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, тъй като материалният носител на информацията - в случая заповед, не е нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията, която се съдържа в него. В този смисъл достъпът до обществената информация е равносилен и на получаване на документа, в който се съдържа тази информация. Решението подлежи на обжалване.