 |
Върховната касационна прокуратура следва да предостави информация за дейността на прокурор Борислав Сарафов за целия период на кариерата му като магистрат.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на зам.-главния прокурор при върховна касационна прокуратура (ВКП).
На 21 октомври 2024 Неделчев подава заявление до ВКП, с което иска следната информация за свършеното от Борислав Сарафов в качеството му прокурор:
Моля да ми предоставите отговори на следните въпроси в законоустановения срок, касаещи и.ф. гл. пр. Борислав Боби Сарафов. Моля за максимална конкретика, като по всеки един въпрос бъдат индивидуализирани съответните дела по номер/година/съд. Моля да вземете предвид, че въпросите ми касаят целия период, обхващащ магистратската кариера на Борислав Сарафов.
1. Колко обвинителни акта са изготвени и подписани от Борислав Сарафов? Посочете номерата на НОХД делата, образувани по внесени от него обвинителни актове.
2. Колко от образуваните дела са прекратени и върнати на етап разпоредително заседание? Колко от тях са прекратени от въззивната инстанция, и колко от ВКС? Моля посочете номерата на делата.
3. По колко от делата са постигнати осъдителни (респективно оправдателни) присъди на първа, втора и трета инстанции? Посочете номерата на делата.
4. Колко от делата са внесени в съда като споразумения? Колко от тези споразумения са одобрени/отхвърлени от съда? Посочете номерата на делата.
5. Колко пъти е влизал Сарафов в съдебна зала в ролята на прокурор по дело? Моля за разбивка по дела, идентифицирани по номер – например, влизал е 10 пъти (т.е. по 10 заседания) по НОХД 123, 5 пъти (5 заседания) по НОХД 456 и т.н.
6. Колко писмени мнения за предаване на съд е изготвил Сарафов като следовател? В колко от тези случаи съответният наблюдаващ прокурор (моля посочете името му) се е съгласил с мнението и е внесъл обвинителен акт? Моля посочете номерата на образуваните съдебни дела.
7. В колко от случаите съответният наблюдаващ прокурор (посочете името му) не се е съгласил с мнението на следователя Сарафов и е прекратил досъдебното производство? Или ако не го е прекратил, го е спрял? Посочете съответната разбивка, както и номерата на прокурорските преписки по които съответно не е внесен обвинителен акт.
С Решение от 24.10.2024 Елена Каракашева – зам. главен прокурор при ВП отказва достъп с мотив, че исканата информация не е налична в тази форма, а администрацията няма задължение да изготвя справки.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 195/05.01.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 37 състав по а.д. № 10777/2024 г., съдия Адриян Янев отхвърля жалбата по т. 1 до т. 7 от заявлението в частта за исканата информация за номерата на образуваните съдебни дела и номерата на прокурорските преписки, както и за имената на съответния наблюдаващ прокурор по т. 6 и т. 7 от заявлението и отменя отказа по останалата част от заявлението.
Съдията отбелязва, че в настоящия случай се иска предоставяне на информация за дейността на магистрат (Б. С.), осъществявана през трудовия му стаж в съдебната система и по – конкретно за броя постановени актове и резултатите във връзка с развитието на досъдебното производство и/или съдебното производство, т. е. търси се информация за професионалните качества на магистрат. Допълнително се иска информация за имената на конкретен наблюдаващ прокурор, до който са подавани изготвените мнения от Б. С. в качеството му на следовател.
От извършена справка на интернет сайта на ВСС се установява, че Б. С. е бил кандидат в процедурата за избор на главен прокурор на Република България, когато е подадено заявлението за достъп до обществена информация (месец октомври 2024 г.). В чл. 170, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е регламентирано, че за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7. В раздел I, т. 9 от Правилата за избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС), председател на Върховния административен съд (ВАС) и главен прокурор, е налично изискване за представяне на доклад от Комисията по атестиране и конкурси (КАК), отнасящ се за професионалните качества на кандидата. В този смисъл е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като исканата информация би могла да е един от множеството компоненти (наред с други – напр. професионален опит, организационни умения, квалификации, специализации, получени награди и т.н.) за преценка за притежаваните професионални качества, което е релевантно за съставяне на мнение относно прозрачността на процедурата за избор на главен прокурор, провеждаща се пред друг орган (ВСС), имаща значение и за Прокуратурата на Република България, доколкото главният прокурор я ръководи и представлява – чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Именно по тези съображения не намира приложение и чл. 30а, ал. 4 ЗСВ по отношение на кандидат за главен прокурор, според чиято разпоредба съдържащите се в кадровото дело данни, свързани с професионалната компетентност и относими към успешното справяне с работата на съдия, прокурор или следовател, и индивидуалните планове за обучение и професионално развитие не са публични. Те не могат да бъдат използвани за цел, различна от изрично предвидената в закона.
Съдията приема, че не следва да се предоставя по т. 6 и т. 7 от заявлението в частта за информацията за имената на съответния наблюдаващ прокурор, който се е съгласи или не се е съгласил с мнението на следователя. Това е така, тъй като се иска информация за професионалната дейност на друго лице, различно от С., т. е. исканата информация (три имена на съответните наблюдаващи прокурори) не се отнася за професионалната дейност на Б. С., а за дейност на друг магистрат, която по чл. 30а, ал. 4 ЗСВ не е публична.
Не следва да се предоставя по от т. 1 до т. 7 на заявлението в частта за исканата информация за номерата на образуваните съдебни дела и номерата на прокурорските преписки, тъй като показателите на специфични и общите критерии, заложени в Наредбата, не изискват конкретни номера преписки и дела, а само съответен брой. В тази връзка информацията следва да се представи като съответен брой дела и преписки, но не и за конкретни номера – арг. чл. 40 – чл. 41 от Наредбата. В подкрепа на това е и част III от образеца на Единния формуляр за атестиране, представляващ неразделна част от Наредбата, където са заложени показатели по брой, а не и по номера на преписки и дела (по номера е налична само за проверените дела/преписки и представени такива от атестиращия, които се представят отделно и не могат да дадат отговор по исканите показатели). Представянето на конкретни номера представлява допълнителна обработка на информация, а задълженията субект има задължение да я предостави във вида, в който разполага с нея, а именно съответен брой дела и преписки. В този вид исканата информация не се съхранява, а следва да е предмет на допълнително издирване, систематизиране и обобщаване, за да бъде изготвена, което е излизане извън целта на закона, тъй като се предоставя само информация, която е налична в съответния вид. В този смисъл е решение № 13523/06.11.2018 г. по адм. д. № 5707/2017 г. по описа на ВАС.
В горепосочената и обсъждана част на заявлението, органът правилно е отказал достъп до обществена информация.
По отношение на останалата част на заявлението, органът неправилно е отказал достъп до обществена информация.
Неправилно е отказана информация по т. 1 от заявлението в частта за броя на изготвените обвинителни актове, тъй като същата се съставя по повод извършване на атестация – чл. 30, т. 1, т. 10 и чл. 40, ал. 1, т. 1.3.3 от Наредбата.
Информацията по т. 2 от заявлението в частта, отнасящ се за върнатите с влязъл в сила съдебен акт прокурорски актове за отстраняване на процесуални нарушения, се съставя за нуждите на атестацията – арг. чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата се изготвя информация за постигнати осъдителни, респективно оправдателни присъди по внесените обвинителни актове от прокурора, подлежащ на атестиране.
Информацията по т. 4 от заявлението в частта за внесени споразумения (одобрени/отхвърлени от съда) също се изготвя за времето на атестирания период – арг. чл. 30, т. 1 и т. 10 и чл. 40, ал. 1, т. 1.3.1 от Наредбата.
Неправилно е отказана информация по т. 5 от заявлението в частта за участие в съдебни заседание, доколкото и тази информация се съставя по време на атестиране – чл. 40, ал. 1, т. 1.6 от Наредбата.
По т. 6 и т. 7 от заявлението е изискана информация за дейността на С. като следовател, отнасяща се за следното: „Колко писмени мнения за предаване на съд е изготвил С. като следовател“, „В колко от тези случаи съответният наблюдаващ прокурор се е съгласил с мнението и е внесъл обвинителен акт“, „Колко от случаите съответният наблюдаващ прокурор не се е съгласил с мнението на следователя С. и е прекратил, респ. спрял досъдебното производство“. Тази информация съвпада с изготвяната информация по чл. 14, т. 3 и чл. 33 от Наредбата, която е по повод атестирането на следователи. По тези съображения органът неправилно е отказ предоставянето ѝ.
Информацията в обсъжданите части от заявлението следва да се предостави на заявителя.
Решението е окончателно.
***
Инвестиционните проекти, доколкото са неразделна част от издадено разрешение за строеж и представляват неговата графична и текстова част, също са индивидуален административен акт и следователно съдържащата се в тях информация е официална и не подлежи на ограничаване.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Александра Александрова (Панчарево) срещу отказ на кмета на район „Панчарево“.
Със заявление от 8 октомври 2025 Александра Александрова иска да й бъде предоставен достъп до следната информация относно строеж в Панчарево:
- Копие от разрешението за строеж, издадено за посочения имот;
- Копие от одобрените инвестиционни проекти, по които е издадено разрешението за строеж и
- Информация за датата и административния акт с който е одобрен проектът.
С решение от 28 октомври 2025 кметът на Панчарево предоставя информация по т. 1 и 3 от заявлението и отказва по т. 2 с мотив, че инвестиционните проекти не представляват обществена информация, тъй като касаят конкретен недвижим имот, собственост на
трети лица, който е бил одобрен по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Отказът е обжалван пред АССГ. ПДИ се включва в делото преди първото съдебно заседание.
С Решение № 7159/21.02.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 25 състав по а.д. № 11532/2025 г., съдия Боряна Петкова отменя отказа по т. 2 от заявлението и изпраща преписката на кмета на район „Панчарево“ за ново произнасяне и предоставяне на достъп до информацията по т. 2 от заявлението.
Съдията приема, че разрешението за строеж е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ и се издава от компетентните органи по устройство на територията, в кръга на установените им правомощия. Следователно и в битността му на административен акт, разрешението за строеж съдържа официална обществена информация, достъпът до която не може да бъде ограничаван.
Според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. В ал. 4 на чл. 142 е предвидено, че всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, изчерпателно посочени в ал. 5, включително с предвижданията на Подробния устройствен план (ПУП) и с правилата и нормативите за устройство на съответната територия. Съгласно изричната разпоредба на чл. 148, ал. 8 ЗУТ одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж.
От анализа на цитираните норми съдът обосновава извод, че одобрените инвестиционни проекти, доколкото са неразделна част от разрешението за строеж и представляват неговата графична и текстова част, също са индивидуален административен акт и следователно съдържащата се в тях информация е официална и не подлежи на ограничаване. Служебна обществена информация по смисъла на чл.11 ЗДОИ са останалите документи в административната преписка по издаване на разрешение за строеж, които нямат самостоятелно значение и са относими към оперативната подготовка по издаване на административния акт – мнения, препоръки, съгласувателни писма и т.н. Достъпът до одобрените инвестиционни проекти обаче, като неразделна част от индивидуалния административен акт – разрешението за строеж, също е свободен и не може да бъде ограничаван. Именно от съдържанието на инвестиционния проект гражданите могат си съставят мнение за дейността на задължените по закон субекти, какъвто безспорно е кметът на района като орган на местно самоуправление по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Самото разрешение за строеж, обективирано на хартиен носител, без одобрените инвестиционни проекти не съдържа каквато и да е информация въз основа на която би могло да се направи извод именно за наличие, респективно липса на съответствие с основните изисквания към строежите, каквото задължение е въведено с разпоредбата на чл. 142, ал. 5 ЗУТ.
Незаконосъобразен е и изводът на административния орган, че търсената информация по т. 2 от Заявлението за достъп, не попада в обхвата на определението за „надделяващ обществен интерес“ (§ 1, т. 6 ДР ЗДОИ). Според тази разпоредба такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а. Доколкото кръгът на лицата имащи право на жалба срещу РС е силно ограничен (чл. 149 ЗУТ), то безспорно чрез достъп до съдържащата се в този индивидуален административен акт информация (включително одобреният инвестиционен проект) е единственият способ за контрол за законосъобразно и целесъобразно изпълнение на задълженията на органите по устройство на територията.
Решението е окончателно.
***
Когато информацията касае дейността на задължен по ЗДОИ субект, то същата несъмнено е обществена такава.
До този извод стигна състав на Административен съд – Шумен по дело на Хрисимира Милкова (shumenonline.bg) срещу отказ на управителя на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД (ВиК Шумен).
На 14 август 2025 Хрисимира Милкова подава заявление за достъп до обществена информация до „Български ВиК холдинг“ ЕАД, с което иска да й бъде предоставена информация, свързана с помпените станции на територията на Област Шумен. Конкретно е поискан достъп до следната информация:
- Вярно ли е, че е закупен нов помпен агрегат (помпа с двигател) за помпена станция Велики Преслав?
- Защо е закупен този помпен агрегат?
- На каква стойност е този помпен агрегат?
- Той платен ли е към днешна дата?
- Кой го е платил – ВиК Шумен, Община Шумен, Община Велики Преслав, „Български ВиК холдинг“, изпълнителят на новия водопровод или някой друг?
- Какъв тип е този помпен агрегат?
- Той монтиран ли е? Свързан ли е към системата на помпената станция във Велики Преслав?
- Защо не е закупен нов помпен агрегат за ПС 1300?
- За Шумен трябват ли помпени агрегати?
- За кои помпени станции на Шумен са нужни нови помпени агрегати и нови помпи?
- Какви помпени агрегати са необходими за ПС 1300?
- Колко на брой помпени агрегати са необходими за ПС 1300?
- Моля да опишете какви помпи има в ПС 1300? Колко са на брой? В какво състояние са? Колко от тях са в работен режим? Колко от тях са резервни?
- По време на управлението на ВиК Шумен на Асен Аврамов беше закупена нова помпа за Помпена станция 1300? Тя с колко мегават часа е? Каква е придобитата й стойност? Каква е остатъчната й стойност?
След запознаване със заявлението, „Български ВиК холдинг“ ЕАД препраща същото за отговор на управителя на ВиК Шумен.
С Решение с изх. № 1873/15.09.2025 г. управителят на ВиК Шумен напълно отказва достъп до исканата информация. Мотивите за отказ са, че със заявлението не е поискан достъп до съществуваща и налична информация, а било отправено питане на каквото администрацията не била длъжна да отговаря по ЗДОИ. Посочено е още, че информацията не била налична по начина, по който е заявена, и не следва да бъде изготвяна за нуждите на административното производство.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда.
С Решение № 359/26.02.2025 г. на Административен съд - Шумен, I състав по а.д. № 517/2025 г., съдия Снежина Чолакова отменя отказа и връща преписката на ВиК Шумен за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията отбелязва, че „ВиК – Шумен“ ООД е търговско дружество с 51 % държавно участие, от което следва че е публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДОИ и съответно – задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
Съдията посочва, че в оспорения отказ административният орган единствено е посочил бланкетно, че не е длъжен да отговаря по реда на ЗДОИ, тъй като не е искан достъп до съществуваща информация, а е отправено питане. Останалите мотиви за постановения отказ се свеждат до констатация, че търсената информация не е налична по начина, по който е заявена, респективно не следва да бъде изготвяна за нуждите на административното производство. Не става ясно защо административният орган е направил този извод - не са посочени конкретни фактически и никакви правни основания, мотивирали административния орган да откаже предоставянето на поисканата информация. Липсва анализ на естеството на поисканата информация, нито е извършена преценка дали същата попада в обхвата на изключенията от приложното поле на ЗДОИ или дали са налице предвидените в ЗДОИ ограничения за предоставянето ѝ, дали същата засяга интересите на трети лица, дали е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето ѝ. Не е посочено нито едно от основанията за отказ, регламентирани в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, съответно за частичен отказ по чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ.
Най-бланкетно и общо ответникът поддържа становище, че поисканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, поради което той не е задължен да я предостави. Това възражение е неоснователно, тъй като информацията, касаеща дейността на задължен субект по ЗДОИ, какъвто е процесния, несъмнено е обществена такава.
В случая заявителят е потърсил информация, касаеща именно дейността на субекта, в частност по отношение на елементи от неговото оборудване, разположени в съответните помпени станции, поради което не може да се възприеме становището на органа, че със заявлението не е искан достъп до съществуваща и налична информация.
На последно място, съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, като задължение на органа при произнасяне по искането за предоставяне на служебна информация е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, което в случая не е сторено. При това произнасяне следва да се има предвид, че съгласно § 6 от ДР на ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Такъв интерес по отношение на исканата информация се предполага до доказване на противното, съгласно нормата на §1, т. 5, б. „г“ от ДР на ЗДОИ, а именно когато информацията разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. След като в случая е налице оборима презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на исканата информация, в тежест на задължения субект е да докаже, че такъв не е налице. Ето защо, липсата на мотиви в обжалвания отказ, че не е налице надделяващ обществен интерес, също води до неговата незаконосъобразност.
Решението е окончателно.
Спечеленото дело е отразено в публикация на сайта shumenonline.bg от 27 февруари 2026 – „Shumenonline.bg спечели делото срещу ВиК Шумен за отказ на информация“.
Спечеленото дело е отразено и в публикация на сайта на БНР Шумен от 27 февруари 2026 – „Шуменска медия спечели дело срещу ВиК“.