Посочването на адрес за кореспонденция и непосочването на седалище, като единствен пропуск в заявлението не е основание за неговото оставяне без разглеждане. С посочване на този мотив Административният съд в Монтана отмени мълчалив отказ на кмета да предостави информация за задграничните пътувания на ръководството и на служители на общината. Заявлението бе подадено от Национално движение „Екогласност“ и Гражданско движение „Културно-историческо наследство и мемориални паметници“ в Монтана. По делото общината твърдеше, че липсата на посочване на седалище и посочването единствено на адрес за кореспонденция на юридическите лица заявители е повод администрацията да остави без разглеждане заявлението. С Решение от 20 януари 2011 съдът задължава кмета да се произнесе изрично по заявлението и отбелязва, че нормата за посочване на наименование и седалище на юридическо лице заявител има за цел единствено да направи възможно осъществяването на връзка със заявителя.
С решение от 20 януари 2011 на Административен съд – София град бе отменен мълчалив отказ на кмета на Столична община по заявление за достъп до инвестиционната програма на общината за 2010 за разходите за придобиване на частни имоти. Информацията е поискана от Клара Жотева по повод разходите, направени от общината за придобиване на частни имоти във връзка с реконструкцията на бул. „Ломско шосе“. В мотивите си съдът отбелязва, че единствената призната от закона възможност за задължен субект при получаване на редовно заявление е да постанови изрично решение за предоставяне на информация или за отказ за предоставяне на достъп.
Мълчаливият отказ по заявление за достъп до информация е недопустимо от закона бездействие на административния орган. С този мотив състав на Административен съд – Варна отмени мълчалив отказ на директора на ТД на НАП по заявление на Сдружение „Център на НПО Разград“. Сдружението искаше достъп до информация, свързана с размера и събирането на публичните вземания на местната съдебна власт. В Решение № 157 от 27 януари 2011 съдът отбелязва още, че правилата за добра администрация в демократична и правова държава с гражданско общество изключват бездействието на задължените субекти по Закона за достъп до обществена информация.
Върховният административен съд отмени изричен отказ на министъра на земеделието и храните да предостави достъп до информация за процедурата по издаване на лиценз за извършване на селекция с породата „Българско овчарско куче”. Информацията бе поискана от Сдружение с нестопанска цел „Международна асоциация Каракачанско куче”, Пловдив и касаеше процедурата по кандидатстване за извършване на селекция с тази порода от сдружение с нестопанска цел „Български киноложки клуб за българско овчарско куче”, Монтана. В мотивите на Решение № 2139 от 11 февруари 2011 магистратите отбелязват, че в случая ограничението, свързано с търговската тайна е неприложимо, тъй като защитава недопускането на нелоялна конкуренция между търговци, но не касае сдружения с нестопанска цел.
Подаденото по електронен път заявление за достъп до информация е редовно и кметът на Варна е следвало да се произнесе по него. До този извод стигна Административен съд – Варна в Решение от 14 февруари 2011. В мотивите си съдът посочва, че след като Община Варна има приети вътрешни правила за достъп до информация и след като в тях е посочено, че подадени по електронната поща заявления се считат за писмени, то за общината е възникнало задължение да се поизнесе по полученото по електронен път заявление. Заявлението е подадено от Калина Павлова и с него се иска информация, свързана със строежа на нова сграда в града.
Единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект при отправеното до него искане за достъп до обществена информация е да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. С този мотив Административен съд – Пазарджик отмени мълчалив отказ на кмета на общината по заявление на главния редактор на в. „Виделина“. Поисканата информация касае всички договори, сключени от общината за доставка на стоки или услуги в периода 2007 – 2010, като справката включва имената на страните по договорите и цената, както и информация за приключилите договори, по които общината още не е изплатила дължимите от нея суми. С Решение № 86 от 21 февруари 2011 съдът задължава кмета в 14 дневен срок да се произнесе по заявлението.
С Решение от февруари 2011 Административен съд - Ловеч отмени отказ на кмета да предостави достъп до договор на общината с частна фирма по проект „Подобряване на физическата и жизнена градска среда в Община Ловеч” по Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013. В мотивите си съдиите отхвърлят довода на общината за наличие на търговска тайна и приемат, че в случая е налице надделяващ обществен интерес, тъй като искането е за достъп до обществена информация, представляваща договор за изпълнение на обществена поръчка, сключен от общината.
С Решение № 2761 от 23 февруари 2011 г. Петчленен състав на Върховния административен съд задължи министъра на вътрешните работи да се произнесе по искане на гражданина Вилям Попов за предоставяне на достъп до обществена информация. През 2009 той бе поискал договора/ите на тогавашното Министерство на извънредните ситуации с фирма „Контракс” за проектиране, изпълнение и издръжка на Центъра за аерокосмическо наблюдение и информация за изпълнението му. Отказът бе мотивиран с това, че заявителят бил поискал достъп до документи, каквото право нямал по ЗДОИ. Според Петчленния състав на ВАС „дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й”. Като са приели, че заявлението за достъп не е валидно, административният орган и първоинстанционният съд са постановили необосновани актове, реши ВАС. Това е третото поред решение на Петчленен състав на ВАС от приемането на ЗДОИ досега, с което се постановява, че няма значение дали заявителят е формулирал искане за достъп до информация или до документ. Остава да намери отговор въпросът защо въпреки това вече повече от 7 години се намират институции и съдилища, които да твърдят обратното, в разрез с принципите на конституцията и закона.