 Дарина Палова |
На втора съдебна инстанция бе спечелено делото на неправителствената организация „Институт за зелена политика“, заведено срещу отказ на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да предостави обществена информация, свързана с руско-българското сътрудничество в областта на енергетиката и проекта АЕЦ „Белене“. Със заявление, подадено в началото на 2010, от организацията поискаха изчерпателно описана в 6 точки информация за проекта АЕЦ „Белене“. В отговор министърът отказа да предостави данните по четири от тях, позовавайки се на разпоредбата на чл.13 ал. 2 от ЗДОИ. Така остана непредоставена следната информация - предложението на руската страна за развитие на проекта „Белене“ и неговото финансово структуриране, предадено на българската държава в началото на февруари 2010; кореспонденцията между българското правителството или негови представители и руската държава за осигуряване на заем от Русия в размер до 3,8 млрд. евро; протокол/и и др. документи /записки, меморандуми, писма и др./ от конкретни срещи на министър-председателя, министри от българска и руска страна; протокол/и от срещите на министъра на икономиката и енергетиката при визитата му в Москва от края на декември 2009. Така постановения отказ беше обжалван в съда и първата инстанция по делото – АССГ го отмени с решение № 3223 от 29.06.2011 като посочи, че „исканата информация представлява обществен интерес по съображения, свързани със спецификата й на информация за околната среда, непосредствено рефлектираща върху здравето и живота на хората, както и с политиката на страната в областта на енергетиката. По тези съображения ограниченията на достъпа до обществена информация, наложени с оспорения акт, се явяват незаконосъобразни поради противоречие с материалния закон и подлежат на отмяна.“ Впоследствие МИЕТ обжалва решението на АССГ пред втората инстанция – ВАС. С решението си №2932/01.03.2013 г. състав на ВАС реши делото окончателно в полза на неправителствената организация. Съдът заема становището, че информацията представлява обществен интерес и оставя в сила първоинстанционното решение: „в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на ЗДОИ – с търсената информация се цели повишаване прозрачността в дейността на задължения субект, поради което ограниченията до достъпа й, определени с оспорения акт, са в противоречие с материалния закон. Отделно от това административният орган следва да отчете обстоятелството, че двегодишният срок от създаването на служебната информация по чл.13 от ЗДОИ, на който се позовава в заповедта си, е изтекъл и в действителност е отпаднала пречката за предоставянето й.“
С решение №2907/28.02.2013 на Върховен административен съд бе потвърдено първоинстанционното решение по дело срещу мълчалив отказ на кмета на Община Харманли по заявление, подадено от журналиста Иван Атанасов /„Сакар нюз“/. Поисканата информация се отнасяше до размера на сумите (хонорари, пътни, дневни и други разходи), изплатени от Община Харманли за адвокатски услуги в периода 2009 - 2012, както и съдебните дела (съд, № на делото, страни и предмет), в които общината е ползвала услугите на адвокати в същия период.
В решението си състав на ВАС посочва: „във всички случаи мълчалив отказ е недопустим, както правилно е счел и решаващият съд, като е отменил същия и е върнал преписката за изрично произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.“ С Решение № 90 от 11.05.2012 по а.д. № 62/2012 Административен съд – Хасково отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен и задължи кмета да се произнесе по подаденото заявление. Вместо това, той обжалва решението на АС- Хасково пред втората инстанция – ВАС. Решението на съда е окончателно.
На втора съдебна инстанция беше разгледано и решено делото на журналистката Светослава Тадаръкова срещу отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по две заявления за достъп до информация. С първото заявление жалбоподателката поиска от министъра на правосъдието да й предостави информация, посочена в три точки, за директорите на Софийския затвор между 1980 и 1990. С второто бе поискана информация за четири осъдени на смърт лица, заради участието им в т.нар. „Възродителен процес“ - в кои затвори са били, кога и къде са изпълнени присъдите, издадени ли са смъртни актове и т.н. От министерството двете заявления бяха препратени по компетентност на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/. Информацията бе отказана с решение на главния директор на ГДИН, в което по първото заявление се посочва, че дирекцията няма задължение да събира, съхранява и предоставя лични данни за бившите си служители. По отношение на искането на информация за осъдените на смърт заявителката бе уведомена, че ЗДОИ е неприложим, тъй като съществува специален ред за предоставяне на информация по реда на Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица /ЗПГРРЛ/ и то само на техните наследници. В решението на първата инстанция - № 1324/ 12.03.2012 АССГ счете, че доколкото заеманата от директорите на затвора длъжност е публична, отказът за предоставяне на информация за техните имена и за периода, в който всеки от тях е заемал тази длъжност, е неоснователен. Неоснователни, според съдебният състав, бяха и твърденията, че е налице специален ред за предоставяне на информацията за изпълнение на наказанията на осъдените на смърт лица. Освен това съдът счете, че е налице надделяващ обществен интерес от предоставяне на исканата информация, тъй като тя ще послужи за създаването на филм за важен период от съвременната история на България. Различно обаче е становището на втората инстанция по делото – Върховен административен съд, обективирано в решение №3380/12.03.2013. Според състав на съда информацията за имената на лицата, заемали длъжността началник на Софийски затвор и периода, през който са изпълнявали тази длъжност представляват техни лични данни, поради което е следвало да бъде потърсено съгласието на тези лица за предоставяне им или за отказ от такова. Без да отчита факта, че в случая става въпрос, за лица, заемащи публична длъжност, съдът добавя още „следва да се има предвид и това, че във всички случаи, това следва да стане по начин, при който достъпът до техни лични данни, вкл. имената им и периода, през който са изпълнявали длъжността, да не могат да бъдат огласени вкл. и чрез достъп до материалите по делото.“ Според съда ЗДОИ е неприложим и по отношение на исканата с другото заявление информация, тъй като тя отново представлявала лични данни, само че този път на осъдените лица. Решението на съда е окончателно.