Конституционният съд обяви за противоконституционни текстовете от Закона за електроните съобщения, свързани със съхранението и достъпа до трафични данни, генерирани при осъществяването на електронни комуникации. Искането за отмяна на разпоредбите от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които бе транспонирана Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 за запазване на данни, бе отправено от омбудсмана на РБългария през пролетта на миналата година. Искането на омбудсмана бе продиктувано от отмяната на европейската директива за запазване на данните от разширен състав на Съда на Европейския съюз с решение от 8 април 2014. С определение от 12 юни 2015 Конституционният съд (КС) допусна искането на омбудсмана за разглеждане по същество. По делото (к.д. № 8/2014 ) пред КС бяха конституирани като страни редица държавни органи, както и неправителствени организации, сред които и Програма Достъп до Информация (ПДИ). В началото на юли 2014 г. ПДИ депозира в КС Становище (изх. № 17/07.07.2014), с което подкрепи искането на омбудсмана и подробно обоснова позиция, че атакуваните текстове от ЗЕС не съдържат необходимите гаранции за правата на гражданите по отношение на тайното наблюдение и способстват за неоправдана намеса в личната им сфера. С Решение № 2 от 12 март 2015 КС обяви за противоконституционни всички атакувани текстове от ЗЕС. В решението си конституционните съдии отбелязват, че генерираните и запазени данни за определения със закона период от 12 месеца съдържат пълната информация за това кой, кога, с кого, как, с кое устройство и от къде е комуникирал. От своя страна тази информация дава възможност за изключително детайлно и пълно профилиране на наблюдаваните хора, включително и по чувствителни критерии. Съдът посочва, че в същото време за разкриването на някои престъпления тези данни са изключително важни, поради което не е възможно и напълно да се отрече необходимостта от съществуването на мерки като въведените с оспорените разпоредби. Съдът застава на позиция, че тайното следене на комуникациите е оправдано от гледна точка на защитаваната цел (разкриване на тежки престъпления), но въведеният с оспорените разпоредби на ЗЕС режим на запазване на данните от телекомуникационния трафик страда от редица несъвършенства и пороци, несъвместими с конституционната граница на допустимата намеса в сферата на основните права. Магистратите стигат до извод, че при транспонирането на европейската директива българският законодател е разширил недопустимо приложното й поле както по отношение на целите, за които трафичните данни се съхраняват, така и по отношение на кръга субекти, които имат достъп до тези данни. Един от основните проблеми в атакуваните разпоредби е свързан с несъразмерно дългия срок на запазване на данните (12 месеца) и с обстоятелството, че в една от хипотезите този срок може да бъде удължен с 6 месеца без какъвто и да е контрол от страна на независим орган или съд. Като цяло съдиите намират процедурите за достъп до трафичните данни за формални и непълноценни като обръщат внимание, че липсва изискване за мотивиране на писменото искане за достъп до трафични данни и правят сравнение с уредбата на специалните разузнавателни средства (СРС), при която искането за използването на СРС задължително следва да съдържа пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление. Сериозен проблем е и пълното изключване на съдебния контрол в хипотезата на отправено искане за достъп до трафични данни от орган на досъдебното производство. В заключение съдът счита, че събирането и запазването на данните от телекомуникационния трафик, безспорно представлява сериозна намеса в личния живот на гражданите и следва да бъде уредено по начин, съобразен с най-високите възможни стандарти на сигурност, каквито атакувана правна регламентация като цяло не осигурява. С решението си КС обявява за противоконституционни всички оспорени разпоредби от ЗЕС.
На втора съдебна инстанция бе спечелено делото срещу отказа на кмета на Столична община да предостави информация по заявлението на журналистката Светла Василева за извършените разпоредителни сделки с помещение - общинска собственост за периода 2009 – март 2013. Конкретната информация, поискана със заявлението, е вид на сделките, основание, процедура и страни, наличие или не на процедура по Закона за обществените поръчки, както и данни за приходите от същото помещение за СО от управлението му за този период по наематели. С решение № 2616 от 17 април 2014 първата инстанция по делото - АССГ - отмени мълчаливия отказ и върна преписката на кмета на СО за изрично произнасяне. В мотивите си съдът посочи, че съгласно ЗДОИ е налице законов императив за произнасяне по заявленията за достъп до информация и писмено уведомяване на заявителя за взетото решение. Неспазването на тези изисквания представлява мълчалив отказ, който е недопустим и само на това основание подлежи на отмяна. Съдът отбеляза също, че исканата от журналистката информация е обществена, тъй като предоставянето й дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти, тоест по какъв начин кметът на СО (като орган на изпълнителната власт), съответно Столичния общински съвет (като орган на местно самоуправление), а също и общинската администрация, изпълняват своите функции, свързани с управлението и разпореждането, съответно събирането на приходите за общинския бюджет от имот – общинска собственост.
С решението си № 2976/18.03.2015 състав на ВАС оставя в сила първоинстанционното решение. Съдът приема за неоснователни доводите на касатора, че поисканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което той не е задължен да я предостави. Според съдебния състав информацията, свързана със сделки с общинско имущество е обществена, а изложените аргументи касаят съществото на спора и биха били предмет на обсъждане само в случай, че представляват мотиви на изричен административен акт, постановен от административния орган. Мотивите дават възможност на контролната съдебна инстанция да прецени законосъобразността на отговора, а това е още по-наложително при отказ да се предостави искана информация. Недопустимо е заявителят и съдът да "гадаят" по силата на кои съображения административният орган е отказал да се произнесе по искането, както и да "допълват" волята на органа, посочва съдът.
Решението на съда е окончателно.
С решение № 624/25.03.2015 Административен съд – Пловдив отмени отказ на председателя на Районен съд – Пловдив да предостави информация за исканията за разкриване на банкова тайна от съда. Със заявлението си журналистката от в. „Сега“ Доротея Дачкова поиска да разбере колко пъти от Пловдивския районен съд е искано разкриване на банкова тайна за периода 2013 – 2014; кои са органите, поискали това, както и в колко от случаите Пловдивският районен съд е допуснал нейното разкриване. Заявлението за достъп до обществена информация е подадено на официалния електронен адрес на РС - Пловдив и е регистрирано чрез автоматизираната деловодна програма на съда. В отговор председателят на съда отказа достъп с мотив, че заявлението е подадено по електронен път и в същото липсва подпис на заявителя, посочени са само имена, като е изпратен ПДФ формат с подпис, от който не може да се направи категоричен извод, че е положен именно от заявителя. В отказа се посочва още, че за целта следва да е налице електронен подпис, удостоверяващ идентичността на подписващия със самоличността на заявителя, поради което и достъпът до поисканата обществена информация не може да бъде предоставен, още повече, че информацията по допускане на разкриване на банкова тайна е строго конфиденциална. Заповедта на председателя на РС – Пловдив беше обжалвана в съда.
С решението си състав на Административен съд - Пловдив приема, че изложените в оспорваната заповед съображения относно необходимостта от полагане на подпис от заявителя, и в частност на електронен подпис не намират опора, нито в регламентацията, съдържаща се във Вътрешните правила за достъп до обществена информация на районния съд относно изискванията към заявленията, подадени по електронен път, нито в законовата регламентация на ЗДОИ. Във въпросните Вътрешни правила е предвидено, че получените заявления на официалния e-mail адрес на съда следва да съдържат единствено данните по чл.25, ал.1, т.1,2 и 4 от ЗДОИ, а именно: трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя, описание на исканата информация, и адрес за кореспонденция със заявителя. В тях не е предвиден като задължителен реквизит на подаденото заявление по електронен път подпис на заявителя. В допълнение съдът отбелязва, че такава е и законовата регламентация съгласно чл.25 от ЗДОИ, която също не предвижда като задължителен реквизит на подаденото заявление подпис на заявителя.
С решението си съдът връща преписката на председателя на РС- Пловдив за изрично произнасяне по подаденото заявление при следване на указанията, изложени в решението. Решението подлежи на обжалване.
Отказ на Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) да предостави информация за извършени проверки относно законността на обекти в ски зона Банско в Национален парк "Пирин" беше отменен с решение на Административен съд София – град. Делото бе заведено след подаване на заявление от „ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма“, с което от неправителствената организация поискаха достъп до двете заповеди, с които са разпоредени проверките, и до доклад на началника на ДНСК за резултатите от извършените проверки. С решението си главният секретар на ДНСК отказа достъп до информация с мотив, че тя не е свързана с околната среда по смисъла на чл. 19 от ЗООС, както и че не представлява обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. В отказа се посочва още, че в случая е поискан достъп до документи, а такива не се дължат по ЗДОИ. В решението си № 2148/30.03.2015 съдебният състав намира за неоснователен довода на ДНСК, че информацията не е обществена, като посочва, че доколкото дирекцията е държавен орган, чиито функции са свързани с осъществяване на контрол върху законността на строителството, а исканата информация е пряко свързана с осъществяваната от него дейност, съответно ДНСК, както и началникът на ДНСК са задължени по смисъла на чл.3 от ЗДОИ субекти. Исканата информация безспорно е такава, защото се създава и съхранява в дирекцията във връзка именно с извършваната от него дейност, ето защо съдът счита че информацията по подаденото заявление е обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. В допълнение съдът счита за неоснователен и аргументът, че не можело да се иска по реда на ЗДОИ предоставянето на достъп до документ, а само до информация. Доколкото документите са материален носител на информацията и заявителят не може да знае в подробности какво е записано в тях, докато не се запознае със съдържанието им, то не би могъл да посочи и конкретно информацията, която желае да получи. Очевидно е, че ако жалбоподателят е узнал съдържанието на информацията съдържаща се в съответните документи, няма да има нужда от предоставянето й. Тъй като документите, посочени от него, обективират определени обстоятелства /съответно информация/, то е достатъчно ясно волеизявлението му по отношение на предмета на искания от него достъп, се посочва още в решението.
Съдът отменя отказа и връща преписката на ДНСК за произнасяне по подаденото заявление. Решението подлежи на обжалване.
Административен съд София – град отмени отказ на главния секретар на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да предостави информация за продажба на части от недвижим имот в местността „Летищен комплекс“ - София. Със заявлението, подадено от ПП “Зелените“, са поискани копия от сключените договори и приложенията към тях между „Летище София" ЕАД и „Авиокомпания Хемус Ер" ЕАД във връзка с продажбата, както и допълнителното споразумение към договора за концесия на гражданско летище за обществено ползване - Бургас и гражданско летище за обществено ползване - Варна. Със заповед на главния секретар на МТИТС е предоставен достъп до исканата информация относно допълнителното споразумение към договора за концесия на двете летища, а относно договорите за продажба, заявлението е изпратено за отговор до „Летище София" ЕАД. Впоследствие с нова заповед първата заповед е отменена, с което е осъществено преразглеждане и е постановен отказ по заявлението в тази му част, който е обжалван в съда. В решението си №1310/05.03.2015 състав на АССГ приема, че като влязъл в сила административен акт заповедта се ползва със стабилитет, а компетентността на органа да се произнася по заявлението за достъп е вече изчерпана. Нов акт по същия въпрос не може да бъде издаден (чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК), а евентуалната отмяна или изменение на вече постановения е по принцип допустима, но само чрез извънредния способ за контрол по чл. 99 от АПК. Съдът приема, че обжалваната заповед на главния секретар е незаконосъобразна, тъй като издавайки отказа, административният орган е пререшил въпроса за правото на достъп, без да проведе дължимото производство за това съгласно АПК.
Решението подлежи на обжалване.