 Дарина Палова |
Главният прокурор да се произнесе с изричен акт по заявлението на журналистката Лора Филева, реши Административен съд София - град. Производството по делото бе образувано по жалба срещу мълчалив отказ на главния прокурор по подаденото от Филева заявление. С него беше поискана информация, свързана с дейността на главния прокурор и по-конкретно: кога е била издадена негова заповед, която определя прокурорите и следователите, участващи в специализираното звено „Антикорупция“; колко са прокурорите и от кои прокуратури; колко са следователите; колко служители са подложени на тест за лоялност; колко служители не са го издържали и кой е определеният от главния прокурор негов заместник, който ще осъществява непосредственото ръководство на звеното.
В съдебното заседание процесуалният представител на главния прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че поисканата информация не е обществена, тъй като от нея гражданите не могат да си съставят мнение за дейността на прокуратурата. С решението си по делото от 26.10.2015 състав на Административен съд София – град приема, че като не се е произнесъл с изричен мотивиран акт, въпреки че е длъжен по закон, главният прокурор е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл.38 и чл.39 ЗДОИ. Според съда единствената призната от закона възможност за процедиране на заявление за достъп е задълженият субект да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на исканата информация, което се връчва лично на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка. При хипотезата на отказ, в акта следва мотивирано да се посочат фактическите и правни основания.
Решението подлежи на обжалване.
На втора съдебна инстанция бе спечелено делото срещу отказ на министъра на околната среда и водите да предостави кореспонденция между министерството и Европейската комисия, свързана с опазване на околната среда. С решението си № 11252 от 27.10.2015 Петчленен състав на ВАС потвърди решението на първата инстанция – Тричленен състав на ВАС. Със заявлението си журналистката Дияна Бончева иска копие от писмо, изходящо от МОСВ до Европейската комисия, в което се посочва датата на преустановяване на експлоатацията на нерегламентираното общинско депо на Община - Ямбол, както и кореспонденция на министерството с Европейската комисия във връзка с Петиция №1353/2011 /референтен номер на Комисията СНАР/2012/00102/. В мотивите за отказ на министъра е посочено, че информацията се отнася до кореспонденция между МОСВ и Европейската комисия, поради което на основание чл. 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 заявителят има право да отправи искане за достъп от Европейската комисия. С решение 7557/23.06.2015 първата инстанция по делото отмени отказа и върна преписката на министъра за ново произнасяне. Съдът прие, че при постъпило при държавата-членка искане за достъп на документи, регламентът предвижда или предварително консултиране преди вземане на решението със съответната институция, или самата държава-членка да предостави искането за информация на институцията. С оспорения отказ министърът на околната среда и водите, приемайки че се касае за информация за документи негово авторство и притежание, но оповестени от Европейската комисия - не е предприел нито една от предвидените възможности, а е постановил отказ, уведомявайки заявителя сам да търси желаната от него информация от Европейската комисия, което е в разрез именно с чл. 5 от регламента. Според съдебния състав на основание чл. 5 от регламента във връзка с отправеното искане за достъп до информация от Бончева административният орган следва или да се консултира с Европейската комисия дали предоставянето на кореспонденцията помежду им по повдигнатите в заявлението въпроси няма да застраши постигането на целите на регламента, или лично да предостави искането на самата Европейска комисия.
Втората инстанция по делото приема за обосновано, законосъобразно и правилно постановеното първоинстанционно решение. Според съдебния състав неоснователни са наведените от министерството касационни доводи за неправилност на обжалваното решение във връзка с обстоятелството, че имало образувана наказателна процедура срещу РБългария за неизпълнение на задължения, произтичащи от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26.04.1999 относно депонирането на отпадъци, за което е публикувана информация в медиите, и регламента не допуска достъп до информация относима към текущо разследване за евентуално нарушение на правото на Съюза. В решението за отказ на министъра не се съдържат такива мотиви. Действително Регламент /ЕО/ № 1049/2001 на Европейския парламент и на съвета в чл.4 предвижда ограничения на правото на информация, свързана с разследвания. Но това ограничение е приложимо само в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на целите на съответното разследване. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, приема съдът, тъй като поисканото и отказано писмо касае единствено датата на преустановяване експлоатацията на нерегламентираното депо за отпадъци в Ямбол.
Решението на съда е окончателно.
В резултат на съдебно дело БНБ предостави достъп до информация, поискана със заявление по ЗДОИ. Със заявлението си, подадено в края на 2014, журналистката Десислава Николова търси информация за числеността на работещите в Управление „Банков надзор” на БНБ; каква е общата сума на изплатените възнаграждения на служителите през последната година; какви са минималната и максималната заплата в това управление; в какъв размер е допълнителното материално стимулиране и бонуси и на колко служители от управлението са раздадени; колко души работят на щат в БНБ и какъв е размерът на изплатените заплати по трудово правоотношение. С писмо изх. № БНБ-131785/ 19.11.2014 от БНБ отказва информация, позовавайки се, че преобладаващата част от нея не била обществена, както и че БНБ не е задължен субект по ЗДОИ. Така постановеният отказ бе обжалван пред ВАС, който остави жалбата без разглеждане като просрочена и прекрати делото. С правната помощ на ПДИ определението на съда беше обжалвано с частна жалба, в която се твърди че е подадена в законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в отказа не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, то срокът за обжалване се удължава на два месеца. Такъв е случаят и с отказа на подуправителя на БНБ, в който не е посочено нито пред кой съд, нито в какъв срок може да се обжалва, поради което следва да се прилага удължения (двумесечен) срок. С Определение № 9297 от 31 август 2015 петчленен състав на ВАС отмени определението на предходната инстанция, с което жалбата бе оставена без разглеждане като просрочена. В мотивите си съдиите са приели, че в оспореното решение на подуправителя на БНБ не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което са налице предпоставките за удължаване на срока за оспорване на два месеца. С определението си съдът върна делото на първата инстанция за продължаване на действията по него, а то беше насрочено за разглеждане в открито заседание за края на октомври. Междувременно от БНБ предоставиха достъп до поисканата информация, поради което жалбата по случая беше оттеглена.
Голямата камара на Европейския съд по правата на човека гледа дело за достъп до информация. На 4 ноември 2015 Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) гледа делото Унгарски хелзинкски комитет срещу Унгария (жалба номер 18030/11). Случаят касае отказ да се предоставят имената на служебно назначените по линия на финансираната от държавата правна помощ съдебни защитници в две полицейски управления в страната. След като Върховният съд в Унгария потвърждава второинстанционно решение за отказ на основание, че информацията не е публична, а представлява защитени лични данни, правозащитната организация внася жалба в ЕСПЧ през 2011. Жалбоподателят се опира на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, твърдейки че отказът на унгарските съдилища да разпоредят предоставяне на информация е нарушение на правото на информация на неправителствената организация. На 26 май 2015 камарата на която бе разпределен случая прехвърля делото на Голямата камара. През септември 2015 група правозащитни организации, в това число Програма Достъп до Информация, внесоха писмено становище като трета страна по делото. Писмото на английски език: https://www.article19.org/data/files/Magyar_Helsinki_v_Hungary_-_Intervention_19_Sep.pdf.
„Очакваме от Голямата камара да каже за пръв път, че правото на достъп до информация е част от правото да се получава и разпространява информация по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека“, поясни ръководителят на правния екип на ПДИ Александър Кашъмов, който участва в изготвянето на становището. По-рано тази година, ПДИ се включи като трета страна по делото Унгарски хелзинкски комитет срещу Унгария (жалба номер 62676/11) заедно с организацията Article 19: https://www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/ПДИ_и_Article_19_внесоха_становище_като_трета_страна_по_дело/101208/1000798805/.