През 2023 година бяхме свидетели на бурни вътрешно и външнополитически събития, които неизбежно се отразиха върху прозрачността, свободата на изразяване и достъпа до информация.
Нека припомним по-важните предизвикателства пред застъпниците за свобода на информация.
БЪЛГАРИЯ
Програма Достъп до Информация и международна коалиция проследиха как се харчат средства по Националния план за въстановяване и устойчивост
В края на 2022 и началото на 2023 г. ПДИ участва в международното проучване „Прозрачност на фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС“. Организатори бяха Open Spending Coalition EU, Open Contracting Partnership и Transparency International Литва, а финансирането дойде от National Endowment for Democracy. Проучването се проведе в 11 държави-членки на ЕС от Централна и Източна Европа: Полша, Литва, Латвия, Естония, Чехия, Словакия, Словения, Румъния, Унгария, Хърватия и България. Според проучването на 10-те държави от ЕС, най-открити са България, Естония и Литва, които публикуват и най-качествената информация от гледна точка на лесното използване от страна на потребителя.
Антинаградите Big Brother (Големият брат) 2023
На 28 януари по повод Европейския ден за защита на личните данни, фондация Програма Достъп до Информация и Интернет Общество – България обявиха антинаградите „Големия брат“ (Big Brother) 2023. Носителят на антинаградата „Големият брат“ 2023 за нарушаване на защитата на лични данни и на неприкосновеността, е политическа партия "Възраждане", заради публикуване на EГН-тата на над 800 български граждани с цел да бъдат стигматизирани и обявени за шпиони. Сред другите номинации бяха сайтът на Националната агенция за приходите, Министерството на образованието и науката и Банка ДСК. „По никакъв начин тази антинаграда не е изгубила своята актуалност днес и както изглежда няма скоро да я изгуби, тъй като с развитието на интернет и на изкуствения интелект, ние виждаме все повече нови предизвикателства за обществото“, коментира адв. Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ. „Достъпът до информация и защитата на личните данни са двете страни на една и съща монета, чиято обща цел се нарича „свобода“. И тук основополагащ е принципът, че гражданите следва да бъдат непрозрачни за държавата, а държавата да бъде максимално прозрачна за гражданите“, добави още Кашъмов.
Граждански одит на активната прозрачност
През месец юни 2023 г. екипът на ПДИ на онлайн пресконференция представи резултатите от Гражданския одит на активната прозрачност. В периода 1 април до 5 юни 2023 година екип на фондация Програма достъп до информация прегледа и оцени интернет страниците на 562 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публичноправни субекти и независими органи на власт, за да се оцени как органите на власт изпълняват задълженията си по ЗДОИ за активно публикуване на информация в интернет и как отговарят на заявления за достъп по електронен път. Въз основа на индикаторите за изпълнението на задълженията за публикуване на информация, системата на проучването генерира различни рейтинги.
Промени в Закона за достъп до обществена информация
На 25 юли 2023 г. водещата Парламентарна комисия за пряко участие и на гражданите и взаимодействието с гражданското общество отхвърли проблематичните предложения на няколко народни представители от ГЕРБ за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесени преди второ четене. Това се случи благодарение на факта, че близо 200 неправителствени организации, търговски дружества и професионалисти подкрепиха критичното становище на Програма достъп до информация по отношение на внесените преди второ гласуване предложения за промени в Закона за достъп до обществена информация.
С промените бе въведена в националното законодателство Директивата за отворени данни.
Състоянието на достъпа до информация`2022
Двадесет и третият годишен доклад „Състоянието на достъпа до информация 2022“ на ПДИ беше представен и публикуван на 19 юли 2023 г.
Ден на правото да знам
На 28 септември Програма достъп до информация за 21-ви път връчи награди и антинагради по повод Международния ден на правото да знам. След 3 поредни онлайн събития, традицията церемонията да се провежда на живо бе подновена. В нея участваха близо 80 граждани, журналисти, представители на граждански организации и на държавни институции. 28 номинации се бориха за награди в шестте категории, положителни и отрицателни награди.
Двадесет и седем години по пътя на достъпа до информация
На 1 ноември – Денят на народните будители, екипът на предаването „Кой говори“ по "Дарик радио" избра да разкаже за фондация „Програма достъп до информация“ – по думите им: "една организация, която разбива всички митове, които витаят в общественото пространство за неправителствения сектор". Поводът беше рожденият ден на ПДИ.
ПО СВЕТА
Коалицията по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията UNCAC координира текуща кампания за достъп до информация, в която организации на гражданското общество в около 40 държави поискаха от националните правителства и антикорупционните органи документация за процеса на прилагане на Конвенцията на ООН срещу корупцията в съответната държава. Обобщение на резултатите: https://uncaccoalition.org/ati-campaign-analysis/ .
Прозрачност по време на война
През юни 2023 г. ERCAS (Европейският изследователски център за антикорупция и държавност) публикува Доклад за прозрачността по време на война с резултатите от проучване в 143 държави. Докладът за 2023 година е много различен от пилотния проект през 2021 г., тъй като глобалните тенденции на обрат в демокрацията и насилието стават твърде очевидни. Днес войната, в една или друга форма, е част от живота на повече държави, отколкото директно включените в нея. Освен загубата на живот и инфраструктура, войната унищожава прозрачността, изградена от мнозина правителства, понякога дори поколения, и нейните последици също трябва да се проследят.
Няма утойчиво развитие без свобода на изразяване
В навечерието на Kонференцията за устойчиво развитие в Рим (31 май - 1 юни 2023 г.), на която беше обсъден напредъкът по Цел 16 на устойчивото развитие – „Мир, справедливост и силни институции“, ARTICLE 19 напомня на ООН, на държавите и организациите на гражданското общество, че целта за постигане на устойчиво развитие не може да бъде постигната без засилено внимание към свободата на изразяване и достъпа до информация.
Трите взаимосвързани аспекта на правото на свобода на изразяване – правото да говориш, правото да знаеш и правото да бъдеш чут – трябва да бъдат признати и зачитани в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. Правото на свобода на изразяване е най-мощната сила за укрепване на мира и предотвратяване на конфликти. То е от основно значение за развитието на демокрацията и е от решаваща роля за справяне с основните причини за бедността.
Европейският надзорен орган по защита на данните започна разследване на FRONTEХ
Според Европейския надзорен орган по защита на данните базираната във Варшава Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) нарушава права, като предава данни за мигрантски свидетелски показания на европейската полицейска служба „Европол“. Обменът на данни между Frontex и „Европол“, известен като Pedra (Processing of Personal Data for Risk Analysis) или "Обработка на лични данни за анализ на риска", в миналото е предизвиквал полемика заради възможността да бъдат уличени невинни хора.
Словения ратифицира Конвенцията от Тромсьо
На 20 март 2023 г. посланик Андрей Слапничар, постоянен представител на Словения в Съвета на Европа предаде документите за ратификация на конвенцията на Бьорн Берг, заместник-генерален секретар на Съвета. Така Република Словения стана 14-ата държава-страна по Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, известна като Конвенцията от Тромсьо (CETS № 205). Конвенцията влезе официално в сила за Словения на 1 юли 2023 г. Конвенцията от Тромсьо е първият международен правнозадължителен инструмент, който признава на всеки правото на достъп до официални документи, съхранявани от публичните институции, без дискриминация и независимо от статута на заявителя или мотивите му да търси достъп.
Повече за Конвенцията и кампанията на ПДИ за приемането й от страна на България четете ТУК.
Европейският омбудсман иска Европейската комисия спешно да се справи със системните забавяния при работата по заявления за достъп до документи
Проучване по собствена инициатива на омбудсмана установява, че когато хората поискат от Европейската комисия да преразгледа първоначалното си решение за достъп – защото е отказала или е предоставила само частичен достъп до исканите документи – сроковете по Регламент 1049/2001 не се спазват в 85% от случаите. Над 60% от тези решения за преразглеждане са отнели повече от 60 работни дни, въпреки че максималният срок е 30 работни дни. Но опитът на омбудсмана при разглеждането на жалби за достъп до документи показва, че често се случват дълги забавяния тъкмо в случаи, които са от значителен обществен интерес. Отбелязвайки, че "забавеният достъп е отказан достъп", Емили О`Райли посочва, че дългите забавяния може да възпрат хората да подават заявления за достъп до документи. Пълният текст на препоръките на омбудсмана към Европейската комисия е достъпен на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/recommendation/en/167661
Случаят LUXLEAKS: Евроепйският съд по правата на човека се произнесе за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности
На 14 февруари 2023 г. в решение на Голямата камара по делото Хале срещу Люксембург (Halet v. Luxembourg) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че свободата на Рафаел Хале да разпространява информация е била ограничена по начин, който не е бил "необходим в едно демократично общество". Французинът Рафаел Хале е бивш служител на PricewaterhouseCoopers (PwC) и през юни 2016 г. е бил осъден да плати глоба в размер на 1000 евро заради изнесена информация. В действителност тази информация разкрива нередности, a именно – укриване на данъци в огромни мащаби в Люксембург. След отчитане на всички засегнати интереси и на естеството, тежестта и ефекта на наказателната присъда на жалбоподателя, ЕСПЧ установи че разкритата информация безспорно е от обществен интерес. Отсъждайки в полза на Хале, ЕСПЧ осъди Люксембург да му заплати обезщетение и да поеме съдебните му разноски. Случаят LuxLeaks разкрива, че компаниите са оперирали със стотици милиарди долари през Люксембург и са спестили милиарди долари от данъци. В отговор европейските правителства обещават да сложат край на културата на секретност, която позволяваше на някои от най-големите компании в света да плащат по-малко от 1% данък. Решението на ЕСПЧ представлява важна стъпка към по-силна защита на лицата, подаващи сигнали за нередности в Европа.
Победа за прозрачността: Съдът на ЕС критикува Съвета на Съюза, че не е публикувал законодателни документи
На 25 януари 2023 г. Общият съд на ЕС постанови решение, според което Съветът на Европейския съюз трябва да предостави достъп до документи, свързани с изменение на директивата за годишните финансови отчети. Съдът приема, че принципът на откритост е от фундаментално значение в правовия ред на Европейския съюз, а принципите на публичност и прозрачност са присъщи на законодателния процес в ЕС. „Следователно достъпът до законодателни документи трябва да бъде възможно най-широк.“, заключава Съдът. Съдебното решение беше поредната победа на Емилио де Капитани, бивш ръководител на Секретариата на Комисията LIBE (Civil Liberties, Justice and Home Affairs – Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи), на Европейския парламент. Правителствата на Белгия, Холандия, Финландия и Швеция официално подкрепиха делото в съда. Документът, поискан от де Капитани, се отнася до Директива 2013/34, която включва задължения за мултинационалните компании да разкриват колко данъци плащат и в коя страна. Текстът на медийното съобщение: https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2023-01/cp230015en.pdf.
Глобален доклад за свобода на изразяването 2023
През месец юли международната неправителствена организация ARTICLE 19 публикува Глобален доклад за свобода на изразяването 2023 (Global Expression Report 2023 - GxR), представляващ годишен преглед на правото на свободно изразяване и правото на информация по целия свят. Днес, през 21-ви век, свободата на изразяване е в критичен спад по целия свят: 6 милиарда души живеят с повече ограничения на това изключително важно право, отколкото през 2000 г. Само 13% от нас (или 1 на всеки 8 души) живеят в страни, класифицирани като „отворени“ – много по-малко, отколкото когато и да било от началото на този век.
Малта: Апелативният съд реши, че всички траждани имат парво да подават заявления за информация
Апелативният съд на Малта постанови решение, според което отказът на публична институция в Малта да регистрира заявление за достъп до информация, подадено от немалтийски гражданин нарушава правата на гражданите на ЕС. Във връзка със съдебното решение изпълнителният директор на Access Info Europe Хелън Дарбишър казва: „Тази победа установява важен принцип за правото на всеки да иска информация без дискриминация и ще подпомогне транснационалните разследвания на журналисти и гражданското общество в цяла Европа.“
По повод 28 сепетмври, Дейвид Банисар (гостуващ преподавател в London School of Economics) направи кратък преглед на напредъка и спада в областта на правото на информация през 2023 година
От 193 държави-членки на ООН 128 вече имат закони за свобода на информацията, а в други 7 има официални укази/регламенти, изискващи разкриването на информация, което обхваща около 91% населението на света.