ISSN 1313-6496

Новини

Европейският съюз трябва да действа, за да защити медийната свобода

На 8 юли Европейската комисия публикува Годишния доклад за върховенството на закона в Европа, посочвайки държавите, където медийната свобода и демокрацията са под заплаха. В това число са държави-членки на ЕС като Италия, Словакия, Хърватия, Унгария, Гърция и Румъния, както и Сърбия, която е в процес на присъединяване.

Организацията Article 19, като член на Платформата "Бърз отговор за свободата на медиите" – Media Freedom Rapid Response, приветства твърдението на доклада, че медийната свобода и медийният плурализъм са важни предпоставки за върховенството на закона в ЕС.

В същото време обаче докладът не посочва и не се справя адекватно с  основните пречки, пред които се изправят  журанлисти, гражданско общество и застъпници за медийна свобода и нарастващите заплахи срещу тях и тяхната работа. Намираме се в ключов момент, в който демокрацията се подкопава с невиждана досега скорост.

Според Article 19 докладът не посочва директно системните провали, особено в държави, където медийното влияние и политическата намеса са дълбоко вкоренени. Дипломатичният език, използван при обсъждането на сериозни проблеми, може да подкопае спешността на въпросите. Освен това, докладът дава препоръки, но не описва механизми за отчетност. Следователно няма ясен път за прилагане или последствия при неспазване, особено по отношение на изпълнението на Европейския законодателен акт за свободата на медиите.

Първите жизненоважни стъпки в защита и опазване свободата на медиите и изграждането на по-устойчива медийна среда, а в крайна сметка и на по-силни демокрации в цяла Европа, които Европейската комисия трябва да предприеме, според Article 19 са:

• Да демонстрира с действията си, че активно взема предвид обратната връзка от групи като Media Freedom Rapid Response, които са документирали подробно условията за журналисти и активисти, работещи в тези страни.
• Да прикани държавите-членки на ЕС да приложат Европейския законодателен акт за свободата на медиите – знаков законов акт, включващ правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в ЕС.
• Да следи за пълното прилагане на Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства – Директивата срещу SLAPP, определяща целите, които държавите-членки трябва да постигнат, за да се борят със стратегическите съдебни дела и да защитят отразяването на обществения интерес. Всяка държава-членка решава как да включи Директивата в националното си законодателство – и Article 19 насърчават да се надхвърлят минималните стандарти, определени от ЕС.

Източник: Article 19

***

Швеция не спазва Закона за зелена прозрачност, твърди орган на ООН

Орган на ООН стигна до заключението, че Швеция не спазва Орхуската конвенция, която дава на журналистите и организациите на гражданското общество правото да получават информация за околната среда от публичните институции.

Делото се отнася до жалба, подадена от Стафан Дальоф (сътрудник на медията EUobserver и журналист), който оспорва отказа на Шведската агенция по химикалите на две съдебни инстанции да предоставят информация за пестицида хлорпирифос (силно токсичен, уврежда мозъка и нервите на човешките и животински ембриони). Европейският съюз забранява пестицида хлопирифос през 2020 година.

Исканата информация е свързана с решението за одобряване на пестицида хлорпирифос през 2019 г.

В предварителните заключения на Комитета за преглед на съответствието с Конвенцията от Орхус – Aarhus Convention Compliance Committee (ACCC), публикувани в понеделник (7 юли 2025 г.), шведските власти бяха критикувани за това, че не прилагат правилно правилата за прозрачност. По-специално, за това, че тълкуват изключенията твърде широко, особено когато информацията е свързана с емисии, които обикновено трябва да бъдат оповестявани публично.

Шест години след жалбата на журналиста, Комитетът заяви, че шведските власти не са предоставили достъп до информацията, нито са обяснили по подходящ начин отказа си. И препоръча на Стокхолм да предприеме „необходимите законодателни, регулаторни, административни и практически мерки“, за да гарантира, че няма злоупотреби при прилагането на изключенията, да подкрепи обществения интерес и да обясни ясно всяко решение за отказ на информация.

Швеция традиционно се счита за пример за прозрачност в изготвянето на политики, за разлика от някои други държави-членки на ЕС и институциите на ЕС.

Но в този случай ситуацията се обръща. Европейската агенция за безопасност на храните, публикува поисканите документи, отказани от шведските власти, преди вземането на окончателното решение.

Източник: EUobserver

***

Индекс на прозрачността 2025: Класиране на водещите институции за финансиране на развитието в света

Институциите за финансиране на развитието (Development Finance Institutions) са важна част от световното финансово подпомагане на развитието. Те оперират на границата между официалната помощ за развитие (Official Development Assistance) и частното финансиране, и от тях все повече се очаква да отговорят на финансовите пропуски и глобалните кризи както чрез използване на собствените си ресурси, така и чрез мобилизиране и катализиране на частния капитал.

Настоящият доклад представя резултатите от второто издание на Индекса за прозрачност на Институциите за финансиране на развитието. С актуализирана методология, която включва показатели за финансиране на климата и два допълнително оценени портфейла (инвестиционни активи), Индексът за 2025 г. предлага поглед върху текущото състояние на прозрачността сред 32 портфейла на Институциите за финансиране на развитието.

Отчита се подобряване на прозрачността по отношение на количеството данни; подобрява се стандартизацията на публикуваните данни; данните са по-лесно достъпни. Все повече институции публикуват данни в стандарта IATI (международна инициатива за прозрачност на помощите). Изследователският екип е идентифицирал повече данни, достъпни в експортируеми формати, и създаването на нови уебсайтове по време на оценките.

В Индекса за прозрачност за 2025 година е забележително подобрението за Банката за развитие на Латинска Америка и Карибите - CAF (суверенни и несуверенни операции)[1], Световната банка, Швейцарски инвестиционен фонд за нововъзникващите пазари – SIFEM, Британски международни инвестиции – BII.

Пълния текст на доклада четете ТУК.

Източник: Publish What You Fund

***

Епизод 21 на подкаста "Дела и демокрация": Достъпът до информация, разследванията и делата "шамари" - разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, с Димитър Стоянов, Bird.bg

С най-много гледания през сезона е епизод 21 на подкаста "Дела и демокрация": Достъпът до информация, разследванията и делата "шамари" - разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, с Димитър Стоянов, Bird.bg.

BIRD.bg (Bureau for Investigative Reporting and Data) е българска независима медия за разследваща журналистика, основана от Атанас Чобанов и Димитър Стоянов. Фокусира се върху анализ на публични данни, разкриване на корупционни схеми, обществени поръчки, политически връзки и имотно състояние на публични личности. Работи без реклами и се финансира чрез дарения, за да запази независимостта си. Известна е с качествени разследвания, базирани на регистри, документи и аудио и видео доказателства. 

Срещу журналиитите от Bird.bg се водят дела "шамари" на обща стойност от близо 500 000 лева. 

BIRD.bg е ностител на почетна грамота за 2024 г. в категорията Журналистически материал, свързан с правото на достъп до информация, връчена на церемония по случай Междинародния ден на правото да знам за активно използване на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в разследванията, които правят. Медията подава заявления до различни институции като Министерството на финансите, Националната агенция за приходите, Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и др. Един от важните случаи, по които разследването е направено и с помощта на ЗДОИ, е свързан с достъп до документите от арбитражното дело между Оманския фонд и държавата, представлявана от Министерството на финансите.