Република Хърватска прие нов Закон за свобода на информация. След няколко години застъпнически кампании, 10 месеца интензивни усилия на работна група в Министерство на администрацията, обществени консултации и лобиране, Хърватия прие закон за свобода на информацията, който според Ваня Шкорич (старши правен експерт в неправителствената организация GONG) отговаря на най-високите стандарти за прозрачност и контрол. Той изисква създаването на „информационен комисар”, който ще бъде избиран от Парламента и ще има право да инспектира документи, да прилага административни санкции. Законът предвижда пропорционалност и тест за надделяващ обществен интерес спрямо всички заявления за достъп до информация. В закона има текстове за мерки, планове за действие и пилотни проекти, свързани с инициативата за отворени данни. Първият закон за свобода на информацията в Хърватия е приет през 2003.
Източник: Freedominfo.org
Ел Салвадор: вето върху промените в Закона за достъп до информация. На 15 февруари президентът Маурицио Фунес наложи вето върху противоречиви изменения в Закон за достъп до публична информация, гласувани от Парламента на 8 февруари. Ветото е изискано от Grupo Promotor de la Ley de Transparencia y Acceso a la Información Pública – мрежа от 12 организации, чиято дейност е посветена на достъпа до информация в Ел Салвадор. Основните критики към внесените промени визират увеличаване на възможностите правителството да класифицира документи и намаляване на възможността решенията на Института за достъп до информация (институцията на Информационния комисар в страната) да са със задължителен характер. Групата FUSADES е подготвила анализ (на испански език) на предложените законови промени.
Източник: Freedominfo.org
Репутацията на Дания на прозрачна държава е под въпрос. Датският парламент е на път да приеме нов закон за достъп до информация, който предвижда политически чувствителни документи да се пазят в тайна. Параграф в бъдещия закон гласи: „Правото на достъп не включва вътрешни документи и разменена информация по време, когато има специална причина да се смята, че министър има или ще има нужда от съвет от държавни служби или сътрудничество между:
- Министерство и подчинените му органи
- Различни министерства.”
Това не бива да се бърка с изключението „вътрешни работни документи”, което фигурира в много закони за достъп до информация и обхваща документи, разменени между отделни министерства и институции, посочва в статия датският журналист Стафан Дальоф.
Източник: Wobbing.eu
Асоциация на лидерите на местни граждански групи (SLLGO) в Полша издаде брошура за повторното използване на информация от обществения сектор в контекста на достъпа до информация. В брошурата са описани реалните проблеми, резултат от сега действащото законодателство и съществуващата практика. Дадени са коментарите на SLLGO, внесени по време на приемането на разпоредбите за повторно използване на информация от обществения сектор. Очертани са основните проблеми: липсата на разграничение между разпространение и повторно използване на информация ще доведе до произволна интерпретация на заявленията за достъп до информация от страна на задължените органи; срокът за предоставяне на информация се увеличава от 14 на 20 дни; заявителите имат ограничени възможности за обжалване на отказа.
Източник: FOIAnet
Агенцията за управление на националните авоари в Ирландия е задължен субект да предоставя информация, свързана с околната среда. Това реши ирландски съд по дело, заведено от журналиста Гавин Шеридън. Със заявление от 2010 той търси информация, свързана с околната среда, а агенцията, която е държавна институция, отказва на основание, че не попада в обхвата на задължените субекти. През септември 2011 информационният комисар Емили О’Рейли отменя отказа на Агенцията, като я определя за задължена да предоставя информация по силата на Наредбата за достъп до екологична информация, с която Ирландия транспонира Директивата на ЕС от 2003. В своето решение от 27 февруари съдът се съгласява с тълкуването на информационния комисар на Наредбата от 2007. Решението подлежи на обжалване пред Върховния съд на Ирландия. То идва по време на дебат за изменението на Закона за свобода на информацията и включването на институции като Агенцията за управление на националните авоари в обхвата на задължените субекти в Ирландия. Още по темата - в блога на Шеридън TheStory.ie.
Източник: Freedominfo.org
Необходими са стандарти за активното публикуване на информация. На 19 февруари се проведе вторият уебинар в рамките на инициативата „Прозрачност за открито управление” на тема „Активната прозрачност” с близо 100 участника от цял свят. Презентации във виртуалното събитие имаха Хелън Дарбишър, изпълнителен директор на Access Info Europe и Кевин Дъниън, бивш информационен комисар на Шотландия, сегашен изпълнителен директор на Центъра за свобода на информацията към Университета в Дънди. Дарбишър постави акцент върху стандартите за активно публикуване и въпросите, които трябва да се решат. В момента 93 държави имат закони за свобода на информацията, но в тях не е ясно разписано задължението за активното публикуване на информация. В последните години се случва т. нар. „революция на отворените данни” и резултатът от нея е, че огромният обем информация подвежда гражданите, че всичко е достъпно и приспива тяхната бдителност. Така се поставя под съмнение дали активно публикуваната информация е необходимата за отчетността на институциите и за гражданското участие в управлението. Кевин Дъниън представи схемата за публикуване на информация на институционалните интернет страници, разработена в Шотландия от службата на информационния комисар. Схемата съдържа 7 категории информация, която следва да се публикува. Независимо как точно се нарича този процес – „открито управление”, „прозрачност”, „отворени данни” или „схема за публикуване” – той има една и съща цел: да информира гражданите без да е необходимо те да подават заявления за достъп до информация. Освен този модел, трябва да има описание къде, как и каква информация може да се намери на интернет страниците. Следващият уебинар ще бъде на 19 март на тема „Електронни петиции”.
Източник: Freedominfo.org
Европейската комисия предостави достъп до документи след критични забележки на Европейския омбудсман. Случаят касае достъп до пет документа, създадени от службите на Комисията във връзка с отказа на Великобритания да приеме Европеската харта на основните права. Решението на Великобритания бе широко дискутирано на междуправителствените преговори за приемането на Лисабонския договор. Достъпът е поискан от намиращата се в Брюксел неправителствена организация Европейска служба за граждански инициативи (European Citizen Action Service). Комисията отказва достъп на основание защита на правната консултация, която е получила и подготвителния процес при взимане на решение. След жалбата на ECAS до омбудсмана, той препоръчва да се предостави търсената информация. Комисията отказва и Никифорос Диамандурос отправя критика към действията на Комисията като „най-сериозен случай на лошо управление”. В прес съобшение от 4 март, европейският омбудсман приветства предоставянето на пълен достъп от страна на Комисията. „Общественият достъп до документи как се приема Европейското законодателство е ключов за доверието на европейските граждани. Затова съм удовлетворен, че Комисията се съгласи да предостави достъп до документи, касаещи приемането на един от на-важните европейски закони – Хартата на основните права”, се казва в прессъобщението.