 Ралица Кацарска |
Парламентът прие на второ четене изменения и допълнения в Закона за достъп до обществена информация. На 26 ноември 2015 г. бе приет на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С измененията се подобряват разпоредбите, свързани с предоставяне на обществена информация, както и режимът на т.нар. повторно използване на информация от обществения сектор. Законопроектът бе внесен от Министерски съвет на 29 април 2015 и приет на първо четене на 6 ноември 2015. Измененията имат за цел въвеждането на Директива 2013/37/ЕС, с която се изменя и допълва Директива 2003/98/ЕО за повторната употреба на информация от обществения сектор. ПДИ участва в работната група към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за подготовката на проект за закон за изменение и допълнение на ЗДОИ, в последвалото обществено обсъждане и заседанията на четирите парламентарни комисии преди първото четене на законопроекта в пленарна зала и в заседанието на водещата комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на 5 ноември 2015. В рамките на дебата ПДИ внесе редица предложения за подобряване на достъпа до обществена информация, основани на реалните потребности, констатирани в практиката. Какви са новостите в ЗДОИ вижте в блога на ПДИ „Точка на достъп“.
ЮНЕСКО призна 28 септември като Международен ден на всеобщия достъп до информация. На 17 ноември 2015 участниците в 38-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (Организацията на ООН за образование, наука и култура) приеха 28 септември да се отбелязва като „Международен ден на всеобщия достъп до информация“. Генералната конференция се проведе между 3 и 18 ноември в Париж. Промяната в названието на Деня породи дискусия сред членовете на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията. Тоби Макинтош, редактор на портала Freedominfo.org, публикува исторически преглед на процеса на създаване на Международния ден на правото да знам, и промяната в названието.
Признаването на 28 септември от ЮНЕСКО е голям успех за застъпниците за свобода на информацията. Това е ясен знак на международно ниво за значимостта от координирано и признато честване на този ден.
Повече четете в блога на ПДИ „Точка на достъп“
Журналисти съдят Европейския парламент. Отказът на ЕП да съобщи подробности за размера на изхарчените дневни пари, отпуснати на депутатите на основание защита на личните данни, се обжалва пред Съда на Европейските общности от журналистическа мрежа, в която участват журналисти от 28 държави членки на ЕС. Инициативата е подета от словенската журналистка Анушка Делич, която открива, че може да получи информация за изразходваните средства от членовете на словенския парламент, но не и за словенските евродепутати. Access Info Europe оказва експертна помощ на инициативата, която е първата истински паневропейска журналистическа инициатива, имаща за цел да направи институциите в Брюксел по-прозрачни и отчетни за 505 милиона европейски граждани. От Access Info Europe смятат, че Европейският парламент трябва да създаде стандарти за нивата на прозрачност в държавите членки, а не обратно. „Искаме достъп до записи, които съдържат подробности как евродепутатите харчат допълнително получени средства, отделно от заплатите и само за упражняване на техните професионални публични задължения като избрани представители на европейските граждани“, се казва в становище на инициативата, подписано от 29 журналисти.
Източник: Access Info Europe
Забрави ли ЕС свободата на изразяване? Общият регламент за защита на данните (GDPR) на ЕС ще замести съществуващата плетеница от 28 различни закони за защита на данните в Европейския съюз.
В тази връзка Article 19 и фондация „Електронна граница“ отправят становище до изготвящите политики в ЕС и предоставят коментар на член 17 от Общия регламент за защита на данните, който се отнася до процеса на премахване на съдържание. Според Article 19 и „Електронна граница“ ограничителният режим по отношение съдържанието на Общия регламент за защита на данните не намира подходящия баланс между правото на защита на данни и свободата на изразяване, като игнорира правото на свобода на изразяване на доставчиците на съдържание.
Източник: Article 19
Европейската централна банка да спре срещите с банкери преди взимането на политически решения. Европeйският омбудсман Емили О`Райли призова Европейската централна банка (ЕБЦ) да прекрати срещите с пазарни играчи като хедж фондовете преди определяне на дадена политика. О`Райли планира да изпрати писмо до президента на ЕЦБ Марио Драги, с което да заяви, че на инвеститора не трябва да се дава преднина пред конкурентите като се организират срещи преди определяне на политики – например, свързани с лихвените проценти. Препоръката на омбудсмана ще поднови дебата за прозрачност на вероятно най-мощната институция в Европа, която определя размера на заемите в еврозоната, осъществява банков надзор и е била част от „тройката“, включена в ремонтирането на проблемни държави като Гърция. Наскоро публикувани дневници на чиновници показват, че хедж фондове и банки редовно са имали срещи с представители на ЕЦБ, преди вземането на ключови решения. Като омбудсман, О`Райли следи дали европейските институции спазват етичните правила и дали са отчетни пред обществеността. Нейните бележки водят до преосмисляне на ключови въпроси за прозрачността на ЕЦБ като т.нар. „тих период“ (времето, в което вземащите решения избягват обсъждане на работата на централната банка с външни лица).
Източник: Reuters
Закон за достъп до информация и в Казахстан. На 16 ноември 2015 Казахстан прие Закон за свобода на информация, което е важна стъпка към по-голяма прозрачност и отчетност на публичните институции. Това е 105-ият закон в света. Според Дуня Миятович, представител на ОССЕ за свобода на медиите, законът на Казахстан съответства на международните стандарти. Той определя за задължени субекти държавни, публичноправни и някои частни предприятия (монополисти и бюджетни бенефициенти). Ясно са определени правилата за търсене и предоставяне на информация, включително и онлайн. Според експерти, законът има следните недостатъци: липсва независим контролен орган, който да разглежда жалби, достъпът до заседания е в обхвата на изключенията, не се предвижда защита на лицата, когато се разкрива секретна информация на основание обществен интерес. Законът на руски език е достъпен тук.
Източник: Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)
Геноцид по пътя към Дейтън. Международна пасивност и липса на подкрепа за миротворците обрича Сребреница преди 20 години. Умират 7000 мюсюлмански бежанци. Липса на реакция от страна на ООН в бивша Югославия на офанзивите на боснеските сърби през юни и юли 1995 допринася за решението на генерал Ратко Младич физически да унищожи над 7000 бежанци, босненски мъже и момчета в Сребреница. Това показват документите, публикувани от Архив Национална сигурност на 23 ноември 2015. Трагедията в Сребреница е разгром за международните умиротворителни сили и повратна точка към по-масирана интервенция, чиято кулминация е в Дейтън на 21 ноември 1995. Документите са част от книга за 20-годишнината от геноцида в Сребреница, на която е посветена конференция в Хага през юни 2015.
Източник: Архив “Национална сигурност“
Проектозакон за право на информация във Виетнам. През 2016 се очаква парламентът на Виетнам да приеме проектозакона за свобода на информация, което показва напредък към по-демократично общество.
Положителен момент в проектозакона е, че обхваща всички три власти на управление и относителни силни мерки за популяризиране. Според Тоби Мендел, изпълнителен директор на Центъра за право и демокрация, трябва да се направят ред промени за подобряване на проектозакона:
- Към публичните органи, задължени да предоставят информация, трябва да се добавят полиция, органите на сигурността, държавните предприятия, както и частни органи, изпълняващи публични функции
- Детайлизиране на правилата за подаване и обработване на заявленията
- Създаване на независим административен орган, като информационен комисар, който да разглежда жалби срещу отказ за предоставяне на информация
Източник: Център за право и демокрация (CLD)