 Ралица Кацарска |
Програма Достъп до Информация подкрепи текста, предложен като част от заключителния документ на Конференцията на Обединените нации за устойчиво развитие (Rio +20). През юни 2012 Обединените нации организират среща на върха в Рио (Rio+20), на която ще се обсъждат целите за устойчиво развитие и опазване на околната среда. Неправителствените организации Article 19 и The Access Initiative (TAI) подемат инициатива за изготвяне на документ, който да бъде включен в заключителната декларация от срещата. Декларацията ще представлява важен момент от глобалните усилия за осъществяване на устойчиво развитие. Правото на достъп до информация, обществено участие и достъп до правосъдие по екологични въпроси са основни за устойчивото развитие. През 1992 Декларацията от Рио предвижда тези права в Принцип 10 и Програма 21, превръщайки ги в част от живота на много страни.
Срещата на върха в Рио ще даде възможност в бъдещия документ да се включи споразумение за създаване на нов международен договор за достъп до информация за околната среда, обществено участие и достъп до правосъдие, основано на Принцип 10 от Декларацията от Рио – 1992 и Орхуската конвенция.
Article 19 и TAI препоръчват заключителният документ да включва общ принцип, признаващ свободата на медиите и независимото гражданско общество, прозрачността и свободния обмен на информация като основни стълбове в световните усилия за насърчаване устойчивото развитие и опазването на околната среда.
Желаещите могат да подкрепят петицията на: https://www.change.org/petitions/what-we-want-from-rio20
Източник: Международна мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet)
България е сред първите 15 държави в глобалния мониторинг за прозрачност на бюджетите. Мониторингът е част от кампанията „Задай 6 въпроса на своето правителство” и обхваща 80 държави. Проучването стартира през декември 2009 по инициатива на International Budget Partnership.Организациите Access Info Europe и Център за право и демокрация координираха внасянето на 480 заявления за достъп до информация в 80 държави с помощта на национални партньори в лицето на активни граждански организации. Програма Достъп до Информация също се включи в кампанията. В рамките на проучването на правителствата бяха зададени 6 въпроса за изразходването на публични средства за защита на околната среда, насърчаване на здравеопазването в областта на майчинството и ефективност на помощите за развитие на други държави. Резултатите от мониторинга показват, че на повече от половината заявления информация не е предоставена, а в 38% от случаите е налице мълчалив отказ. Само при едно от 4 заявления за информация за бюджета е получен пълен отговор. Най-добре представилите се страни са Нова Зеландия, Грузия, Индия, Намибия, Армения, Колумбия, Украйна, Черна гора, Сърбия, България, Хърватска, Словения, Южна Африка, Коста Рика и Германия.
Още по темата в блога на ПДИ „Точка на достъп”
Сенатът в Бразилия одобри Закон за достъп до информация. Законът за свобода на информацията, представен преди 8 години в Конгреса, вече е факт. Той реализира правото на достъп до информация, съхранявана от публичните органи, което е гарантирано от конституцията на Бразилия. Законът определя задължението на правителството активно да предоставя информация и да отговаря на подадените заявления. Законът ще влезе в сила след като бъде подписан от президента Дилма Русеф.
Бразилия е изправена пред предизвикателството да приложи закона в 5565 общини, 26 щата и федерални области. На федерално ниво прилагането на закона ще започне с обучение на държавните служители и с национална кампания за популяризиране правото на информация.
Източник: Международна мрежа на застъпниците за свобода на информация (FOIAnet)
Преглед на законите за свобода на информацията по света. Холандският експерт Роже Флюгелс публикува преглед на законите за свобода на информацията в октомврийския брой на двуседмичното електронно списание Fringe Special. В света съществуват 88 национални, 175 поднационални (закони на територии, провинции, щати) и 3 международни закона. Роже Флюгелс уточнява, че е използвал по-широко определение за „държава” от това на Обединените нации и САЩ. Прегледът е разделен на 3 части – действащи закони за свобода на информацията; закони, близки до тези за свобода на информацията; държави без закони за свобода на информацията.
Законите, действащи на национално ниво, са групирани по азбучен ред на страните, по хронологичен ред на приемането им, посочена е годината, в която са направени изменения и допълнения на законите, дадена е интернет връзка към текста на закона. Има и информация за броя на заявленията, подадени във всяка страна и класация на държавите по брой заявления.
България е на 4 място по брой подадени заявления (9 000), като пред нея са Норвегия, САЩ и Ирландия. Според миналогодишното проучване на Роже Флюгелс България беше на 3-то място.
Прегледът на Роже Флюгелс може да видите тук.
Антикорупционни проучвания на Access Info Europe и Прозрачност без граници – Хърватска. На 25 октомври 2011 в Маракеш, Мароко на Конференцията на страните членки в ООН срещу корупцията бяха представени две проучвания: за антикорупционните усилия на правителствата и достъпа до информация за антикорупционните мерки. Първото проучване, „Кажете какво сте направили” бе координирано от Access Info Europe и Прозрачност без граници. Целта му е да тества достъпа до информация относно прилагането на антикорупционните договори. Резултатите показват, че 50% от въпросите на гражданското общество срещат мълчалив отказ на администрацията. При 26% от въпросите, зададени в 20 страни плюс Европейския съюз, е получена информация. Второто проучване е на Прозрачност без граници – Хърватска и на 560 въпроса са получени 200 отговора. Проучването е по Методология за мониторинг на антикорупционната прозрачност и показва, че в Хърватска е постигнат значителен напредък по отношение прозрачността при антикорупционните политики, разкриването конфликт на интереси и лицензионните процедури. От друга страна области, благоприятни за корупционни практики като обществени поръчки, финансиране на политически партии и приватизационни сделки все още са закрити за обществения надзор.
Резултати от Tell US What You`ve Done Initiative: http://www.access-info.org/en/anti-corruption/91-tell-us-what-youve-done
Подробности от проучването на Прозрачност без граници: http://www.transparency.hr/index.php?id=311
„Партньорство за открито управление” публикува проект на политиката за активно разкриване на информация. Управителният съвет на „Партньорство за открито управление” приема коментари и предложения на проекта на политиката за активно разкриване на информация до 25 ноември 2011 на адрес info@opengovpartnership.org. Окончателният вариант на текста ще бъде одобрен на срещата в Бразилия на 6 декември 2011. „Партньорство за открито управление” стартира на 20 септември 2011 по идея на правителствата на САЩ и Бразилия и представлява стратегия за решимостта на правителствата да насърчат прозрачността, гражданското участие, борбата с корупцията и да използват новите технологии за по-силно управление. Инициативата се координира от комитет от осем държави и водещи граждански организации. Председателството на управителния съвет е на ротационен принцип. След САЩ то ще бъде поето от Бразилия, Великобритания, Индонезия и Мексико. На срещата през септември в Ню Йорк 46 държави, включително и България, обявиха присъединяването си.
Източник: http://www.freedominfo.org
Publish What You Fund призовава правителствата да публикуват повече информация за финансовата помощ, която предоставят. Бъдещето на презокеанската помощ ще се определи на срещата на високо равнище „Ефективност на финансовата помощ” в Корея от 29 ноември до 1 декември 2011. Гражданите и данъкоплатците имат право да знаят за какво се изразходват парите им. Публикуването на подробна информация за финансовите помощи е важна първа стъпка за подобряване на координацията и целенасочеността на финансирането. Донорите не могат да координират своите действия и да измерят резултатите, ако не знаят колко са изхарчили и за какво. Това би довело до препокриване, неефективност, двойно счетоводство и корупция. Всеки може да подкрепи призива за прозрачност на финансовото подпомагане на адрес: http://www.makeaidtransparent.org/.