Доклад за състоянието на администрацията в РБългария 2012. Тези дни беше приет и публикуван Доклад за състоянието на администрацията 2012. Освен данни за развитието на административните структури, човешките ресурси, административното обслужване и регулиране, той съдържа и оценка на развитието на електронното управление и информационно-комуникационната обезпеченост на административните структури и установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. Традиционно в доклада е представено и състоянието на изпълнението на Закона за достъп до информация според самооценката на администрациите, подали докладите си в информационната система за попълване на отчетните доклади за състоянието на администрацията (ИСПОДСА). През 2012 са подадени 9 080 заявления за достъп до информация до 562 административни структури – за сравнение, подадените заявления през 2011 са 8 805. 56% от заявленията са подадени от граждани. На второ място сред заявителите са фирми и неправителствени организации, на трето място - журналистите. Интересни са данните, свързани с търсената информация. Запазва се тенденцията за търсене на официална обществена информация 57,13%. Понятието „официална обществена информация” се въвежда в чл. 10 на ЗДОИ и означава информацията, съдържаща се „в актовете на държавните органи и на органите на местно самоуправелние”. Като се има предвид, че законът създава задължение за публикуване на списъците с актовете онлайн, очакваме увеличаване на активната прозрачност на институциите, а заявленията да намаляват все повече. Остава странно, че официалната обществена информация трябва да се получава чрез заявления, а не да бъде лесно намираема в страниците на институциите в интерент. Още повече, че голяма част от тези заявления са до централните органи на власт – 3 118. Решенията по заявленията са 8 644, от които 382 са за отказ от предоставяне. Подадени са 123 жалби и съдът се е произнесал в 63 случая. В 39 от тях решението на органа е изцяло отменено, в 10 - частично. „В три от случаите съдът е изменил обжалваното решение”, а в още 11 е поискал събиране на доказателства. Остават - нула - в полза на органа на власт.
Нови правила за отворени данни в Европейския съюз. На 26 юни 2013 бе приета нова Директива 2013/37/ЕО на Европейския парламент и Съвета, която изменя Директива 2003/98/ЕО за повторно използване на информация от публичния сектор.
След влизането в сила на ревизираната Директива (18 юли 2013) държавите-членки ще имат 24 месеца да я транспонират в националните закони. След пълното й прилагане, тя ще подпомогне пазара на данни в Европа като направи възможно повторното използване на общодостъпната информация от публичния сектор. Какъв резултат се очаква от прилагането на новите правила?
- Ще се разшири обхватът на Директивата – за първи път ще бъдат включени библиотеки, архиви и музеи
- Публичните институции ще са длъжни да бъдат по-прозрачни по отношение правилата за взимане на такси и условията за прилагането на такси, като размерът им практически ще бъде сведен до разходите по изготвянето на копия, предоставянето и разпространението им
- Ще съдейства за достъпността на правителствени данни, включително и метаданни, в машинночитаеми и отворени формати
- Ще представи нови правила за дигитализация, които ще подкрепят публично-частните партньорства и ще защитят културните институции и интересите на широката общественост.
Източник: EPSIplatform
Ангажимент на Г-8 включва отворените данни в световната програма за растеж. На 18 юни 2013 на срещата на върха в Северна Ирландия лидерите от Г-8 подписаха Харта за отворени данни, чиято цел е управление на растежа и подобряване на отчетността. Великобритания – като настоящ председател на Г-8 и водещ съпредседател на Партньорство за открито управление – насърчава прозрачността и отворените данни на световната сцена като средство за борба с корупцията и насърчаване на просперитета. Хартата поставя за цел 5 стратегически принципа, по които трябва да работят членовете на Г-8. Очаква се правителствата да публикуват данни, отворени по подразбиране, заедно с увеличаване качеството, количеството и повторната употреба на данни, които са публикувани. Членовете на Г-8 идентифицират и 14 области от изключителна важност – от образование до транспорт и от здравеопазване до престъпност и правосъдие – за които ще публикуват данни. Това ще помогне да се отключи икономическия потенциал на отворените данни, да се подкрепи иновацията и да се осигури по-голяма отчетност.
Източник: Gov.uk
Глобални принципи за национална сигурност и право на информация. На 12 юни 2013 Правна инициатива на Отворено общество публикува Принципи за Национална сигурност и Право на информация или както още се наричат Принципите от Тсване (на името на град Тсване, Южна Африка, където са завършени и приети). Фокусът на новите принципи е как да се гарантира публичният достъп до правителствена информация без да се застрашават легитимните усилия за защита на националната сигурност. Новите принципи от Тсване са резултат от двугодишни консултации между 22 организации и академични центъра и повече от 500 експерта от над 70 държави, координирани от Правна инициатива на Отворено общество. Те са базирани на международно и национално законодателство, стандарти, добри практики и експертни мнения. Принципите описват изключително подробно баланса между секретността и публичното право на информация, в свят, трансформиран от глобални усилия за борба с тероризма и паралелно засилено използване на нови дигитални технологии, както и бум на законите за право на информация.
Още по темата - в материала Глобални принципи за националната сигурност и правото на информация – кое е принцип и кое – изключение?.
Глобална инициатива за отворени данни. На 11 юни 2013 пет организации обявиха създаването на Глобална инициатива за отворени данни (GODI), чиято цел е да се споделят принципи и ресурси между правителства и общественост как най-добре да използват възможностите, създадени от отварянето на правителствени данни”. Намерението на инициаторите - Fundar, Sunlight Foundation, World Wide Web Foundation, Open Institute и Open Knowledge Foundation - е инициативата да предостави пътна карта на политики и институции, които държавите могат да използват, за да направят смислени реформи и инициативи в областта на отворените данни. Идеята е чрез GODI да се разшири познаването на отворените данни и свързаните теми, да се насърчи развитието на глобалната общност за отворени данни, да се предостави водещо схващане за подхода на управляващите спрямо отворените данни.
Източник: FOIAnet
30 години Закон за официална информация в Нова Зеландия.
На 1 юли 1983 в Нова Зеландия влиза в сила Закон за официална информация. Главният омбудсман Дейм Бевърли Уейкъм смята, че законът е издържал теста на времето и е съществена част от взаимодействието между граждани и правителство. Основните цели на закона, които са актуални и днес, са увеличаване на достъпността на официалната информация, за да се постигне по-ефективно гражданско участие, по-голяма отчетност и по-добро управление в Нова Зеландия; защита на официалната информация в съответствие с публичния интерес и защитата на личната неприкосновеност.
Източник: Служба на омбудсмана
Руската неправителствена организация „Институт за развитие свободата на информация” публикува резултатите от мониторинга на официалните сайтове на висшите органи на изпълнителна власт в Руската федерация. От май до юни 2013 Институт за развитие свободата на информация проведе седмия ежегоден мониторинг на интернет страниците на институциите в изпълнителната власт на Руската федерация. По време на проучването служителите от институциите имат възможност да задават въпроси, да оспорват оценката на дадения сайт и най-важното - да информират експертите за направени корекции в сайта. Благодарение на комуникацията между проучващия екип и служителите, откритостта на интернет страниците се повишава с 36,4%. За трета поредна година на първо място в рейтинга за откритост е сайтът на правителството на Ростовска област. Ето някои изводи в резултат на проучването.
Няма достатъчно информация за текущата работа на институциите - липсват протоколи от заседания, материали, свързани с провежданите заседания. Прави впечатление различната принадлежност на домейните - 82% принадлежат на държавен орган, 6% - на държавна институция, 8% - на търговски организации и 4% - с друга собственост. През 2013 повече ръководители на институции публикуват информация за доходите и имотното си състояние.
Източник: Фонд свободы информации