 Ралица Кацарска |
Промени в Регламент 1049/2011 за публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия. На 23 ноември 2011 Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент одобри промени в Регламента. Измененията ще се гласуват в парламента през декември. Целта на предложените измененията на Регламент 1049/2001 е подобряване на публичен достъп до документи и по-ясно определяне на основните принципи и изключения на достъп до документи. По този начин Парламента отправя ясно послание до Комисията и Съвета за по-голяма прозрачност.
Предложените изменения постановяват, че информацията, записана на какъвто и да е носител (хартиен, електронен, звуков, видео или аудиовизуален), свързана със задълженията на всяка институция, орган, служба или агенция на ЕС, следва да бъде разглеждана като документ и да бъде предоставяна, което ще позволи на заявителите да получават документите в електронна форма. Държавите членки на ЕС няма да имат право да налагат вето върху достъпа до документите, които са постъпили от тях или пък да се позовават на тяхното национално законодателство по отношение на достъпа до тези документи. Увеличава се и броят на задължените институции. Данните, съхранявани и обработвани в електронни системи, също се приемат за документ. Измененията предвиждат информацията за бюджета на ЕС, неговото изпълнение и бенефициентите на европейските фондове да бъдат публични. Въвеждат се и ясни нови правила за нивата на класификация на документите на ЕС и за тяхното декласифициране.
Източник: Freedominfo.org
Statewatch съобщи за публикуването на декласифицирани доклади на 21 държави членки на ЕС относно „Оценка на националните антитерористични мерки”. Те обхващат периода 2003 – 2005. Кипър, Словакия, Чехия, Италия и Великобритания не са дали съгласие докладите им да бъдат публични. Текст на доклада на България: http://www.statewatch.org/news/2011/nov/eu-council-ct-bulgaria-2005-6883-ext1-06.pdf
Източник: Statewatch News Online, 22 November 2011 (27/11)
Меморандум на президента Обама за управление на записите. На 28 ноември администрацията на Барак Обама излезе с меморандум за управлението на правителствени записи, създавайки условие за дигитално базирани системи за съхраняване на записи. Според Обама това е възможност за американската общественост да има достъп до ясна и точна информация за решенията и действията на федералното правителство. До март 2012 федералните агенции трябва да завършат консултативния процес и да изготвят план за усъвършенстване и поддържане на програмите за управление на записи. Техните доклади ще послужат за създаването на директива за цялостно управление на записите. Меморандумът се определя като начало на мащабна промяна, която ще е гръбнакът на отвореното управление.
Текст на меморандума: http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2011/11/28/presidential-memorandum-managing-government-records
Финландската фондация „Андерс Чидениус”, Комитетът за бъдеще на финландския парламент и Асоциацията за правата на човека организираха на 2 декември 2011 семинар по повод Петия Ден на правото да знам във Финландия и Швеция. Обсъдиха се теми, свързани с глобалните предизвикателства за открити и демократични правителства. На тази дата през 1766 е приет първият в света Закон за свобода на печата, едно от най-големите постижения на финландския свещеник, политик и теоретик от времето на Просвещението Андерс Чидениус.
Източник: http://stockholmnetworkblog.wordpress.com/2011/11/29/right-to-know-day/
Глобален тест на Associated Press показва лошо изпълнение на законите за информация. През януари 2010 над 100 репортери от агенция Associated Press подават заявление за достъп до информация до 105 правителства. Само 14 от тях са предоставили полезна информация навреме. Репортерите попитали какви записи имат правителствата за незаконно задържаните лица, арестувани или осъдени през последните 10 години в изпълнение на антитерористичните закони и каква е националността им. Предоставена е информация за 35 000 задържани за тероризъм, за разлика от няколко стотин души преди 11 септември. Това обаче са данни на базата на отговорите едва на 14 правителства. Българската Държавна агенция за национална сигурност отговаря, че не разполага с исканата информация. Белгия и Дания са отказали да отговорят. Няма реакция от Австрия, Чехия, Гърция, Исландия, Молдова, Словакия и Словения.
Карта с резултатите от теста: http://hosted.ap.org/interactives/2011/foia-global/
Източник: http://www.wobbing.eu/news/global-test-shows-weak-adherence-information-laws
Азия: необходимо е дефиниране на понятието „национална сигурност”. 60 активисти за свобода на информация, защитници на правата на човека, застъпници и представители на академичните среди от 15 държави в Азия се срещнаха в Джакарта от 9 до 11 ноември, за да споделят опита си по запазване баланса между сигурност и свобода. Според тях азиатските правителства трябва да изработят специална дефиниция за „национална сигурност”, за да се предотвратят злоупотреби. Изпълнителният директор на Азиатския форум за права на човека и развитие смята, че сегашното определение за национална сигурност е неясно и позволява злоупотреби. А има и случаи, при които правителствените елити използват националната сигурност като предлог за репресии над гражданите и нарушаване правата на човека. Представителят на Централната информационна комисия на Индонезия твърди, че ако т.нар. „поверителни операции” защитават интересите на елита, те всъщност заплашват самата национална сигурност. Участниците в срещата в Джакарта подчертават, че азиатските правителства следва да регулират дейността на частните компании, предоставящи публични услуги, за да бъдат прозрачни. Затова трябва да има публичен достъп до информация, за да се оценят компаниите. Дефинирането на националната сигурност е на дневен ред в Индонезия, защото на 11 октомври след осемгодишно обсъждане бе приет противоречив закон за разузнаването. Текстовете на закона се ревизират в Конституционния съд, заради критиките, че в него липсва изискване разузнавателните агенции да спазват принципите на правата на човека по време на операциите.
Източник: http://www.thejakartapost.com/news/2011/11/12/specifically-define-security-govts-told.html
Statewatch получи наградата Long Walk за 2011. Призът е връчен от организацията Libertry, известна още като Национален съвет за граждански свободи, създаден през 1934. Наградите за правата на човека на Liberty отличават лица и организации, които защитават и насърчават правата на другите. Неправителствената, доброволческа организация Statewatch е удостоена с това отличие за 20-годишната си работа за открит, демократичен и информиран дебат за дейността на европейските институции и за ролята на уважаван и надежден източник за разследващи журналисти и критични изследвания в областта на правосъдието, вътрешните работи и гражданските свободи в Европейския съюз. На церемонията Тони Бъниън, директор на Statewatch, сподели, че борбата за свободи и права не може да бъде отделена от по-широката политическа култура. Той подчерта, че демокрацията не принадлежи на политическите партии и парламенти, а на хората. В заключение Бъниън заяви: „Ние се нуждаем от демократична култура на разнообразие, информиран дебат, разногласие, толерантност, зачитане на всички култури, чувство за история и преди всичко човечност”.
Източник: http://www.statewatch.org/news/index.html
Речта на Тони Бъниън: http://www.statewatch.org/news/2011/nov/04sw-liberty-award.htm
Снимка от церемонията: http://www.statewatch.org/news/2011/nov/sw-liberty-hr-award.pdf