 Ралица Кацарска |
Рейтинг на прозрачността в околната среда. На 20 май 2015 излезе Индекс на демокрацията в околната среда (Environmental Democracy Index) – първата онлайн платформа, която на базата на 75 индикатора оценява 70 държави в три основни области: прозрачност, гражданско участие и достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда. Индексът е създаден от World Resourceс Institute и The Access Initiative и се опира на Насоките от Бали - обективни и международно признати стандарти, създадени от Програмата на ООН за околна среда (UNEP). Националните закони и практики са оценени от 140 юристи от цял свят. Оценяването на държавите е направено през 2014 и ще се подновява на всеки две години. За първи път с този индекс правителствата и гражданите могат да видят на кое място е страната им, когато става дума за демокрация в областта на околната среда. Това включва да знаеш какви решения се взимат за земята и природните ресурси, как те влияят на здравето и живота, да можеш да участваш в процеса на взимане на тези решения и да имаш възможност да обжалваш решенията, ако имат вредно въздействие. България е в първата десетка заедно с Литва, Латвия, Русия, САЩ, Южна Африка, Великобритания, Унгария, Панама и Колумбия. Анализът на състоянието на екологичната демокрация в България е направен от Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до Информация. В дъното на класацията са Белиз, Камбоджа, Йордания, Непал, Шри Ланка, Република Конго, Намибия, Малайзия, Хаити.
Пети европейски дни за защита на личните данни. На 4 – 5 май 2015 в Берлин се проведоха Пети европейски дни за защита на личните данни, които събраха 180 експерти в областта на защита на личните данни от 20 държави. В словото си Джовани Бутарели, европейски надзорник за защита на данните заяви: „Ние се нуждаем от глобални мостове, за да защитим личните данни и неприкосновеността на личната сфера на хората, изправени пред безгранични технологии, бизнес модели и мрежи, които използват техните данни като гориво.” Той изведе като основен проблем, че докато за трансфера на данните няма граници, то защитата им и законите, регулиращи личната сфера, са най-вече национални. Бутарели подчертава, че огромният обем лична информация предполага по-голяма отчетност, т.е. хората да имат яснота кой е отговорен за събиране и използване на личната информация, с каква цел тя се събира, каква информация се обработва и дали е предоставена доброволно или е събрана чрез наблюдение, колко дълго ще бъде съхранявана и с кого ще се споделя.
Подробности за събитието четете на специалната интернет страница.
Албания отваря архивите на комунистическата тайна полиция. В края на април 2015 албанският парламент прие закон за отваряне архивите на тайната полиция, съдържащи информация за граждани, държани в затвор по време на комунистическия режим. Според неофициални източници около 20% от албанците са сътрудничели на Sigurimi – тайната полиция в Албания и са информирали за „подозрителни“ действия на приятели, съседи, колеги и дори членове на семейството. Според западните разузнавателни служби 10 000 души са работили за тайната полиция по време на комунизма. Sigurimi е създадена след Втората световна война, когато на власт идва Енвер Ходжа и е закрита през 1991 - шест години след неговата смърт. Законът предвижда достъп до документите да имат както хора, следени по време на режима, така и сътрудничилите на властта. Ще се формира петчленна комисия, която ще изследва документите от архивите и ще ги предоставя на заинтересованите лица. Комисията ще издава „сертификати за не-сътрудничество“ на всички, които кандидатстват за работа в държавната администрация. Според експерти голяма част от архивите на Sigurimi са унищожени през 1991-1992, когато комунистите в Албания са още на власт, както и през 1997 по време на въоръжените бунтове в Албания.
Източник: The Japan Times
Промени в Закона за свобода на информация в Словакия. След двегодишна подготовка Словашкия парламент ще обсъжда изменения в Закона за свобода на информация. Поради възникналите възражения и уточнения не е ясно кога това ще се случи. Очаква се промените да се одобрят в близките седмици и да влязат в сила през юли 2015. Промените предвиждат въвеждане на дефиниция на понятието “информация“; определяне на непроизнасяне по заявление за достъп до информация като нарушение на закона; въвеждане на ясно задължение държавните институции, общините и другите органи на местно самоуправление да предоставят цялата информация, свързана с дейността им, в това число и финансова (досега такова задължение съществува само за процесите на взимане на решение); задължение да се публикува информация за образованието и квалификацията на ръководителите на държавни и общински предприятия; публични ще бъдат заплатите на министрите.
Източник: FOIAnet
OGP Explorer – нов инструмент за достъп до данните по инициативата „Партньорство за открито управление“. В края на май 2015 беше пуснат OGP Explorer – инструмент, позволяващ много по-лесно да се намират, филтрират и анализират данни за ангажиментите и напредъка по тях на държавите в рамките на глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“ (ПОУ).
Новият инструмент има две версии. Първата съдържа всички 2000 ангажимента, заявени от държавите участници в ПОУ и как и доколко те са изпълнени въз основа на оценките от независимите експерти. Втората версия съдържа само данни за поетите ангажименти и за течащите консултативни процеси. Има три възможности за разглеждане на OGP Explorer.
- Графичен вид на всички ангажименти – потребителят може да направи графика въз основа на изпълнение или съответствие на даден ангажимент; могат да се изберат държави или региони.
- Таблица, която показва как държавите се представят в процеса на ПОУ.
- Таблица, която дава достъп до пълни детайли за ангажиментите, поети от отделните държави.
Използването на OGP Explorer дава отговор на въпроси като какво са обещали държавите членки на ПОУ и какво са изпълнили. Според данните България е постигнала 52% изпълнение на поетите ангажименти по Първия План за действие и 48% по настоящия Втори План за действие.
Източник: Open Government Partnership
Доклад за дейността на Европейския омбудсман през 2014. На 26 май 2015 беше публикуван доклада на Европейския омбудсман за 2014 година. Ключовите въпроси в работата на Европейския омбудсман, Емили О’Райли през 2014 бяха достъп до информация, прозрачност на дейността на лобистите, прозрачност на данните от клинични изследвания, участие на гражданите в процеса на взимане на решения, конкуренция. Продължава да е най-голям броят на жалбите, подадени до омбудсмана за липса на прозрачност в институциите на Европейския съюз (ЕС). От няколко години 20-30% от случаите, по които работи службата на европейския омбудсман, са свързани с прозрачността. Най-често срещаният проблем е отказът на институциите да предоставят достъп до документи и/или информация. През 2014 година 23 072 граждани на ЕС са получили помощ от омбудсмана. За този период О’Райли е приключила 400 разследвания. Най-много жалби са постъпили от Испания, Германия, Полша, Великобритания и Италия. От България Европейският омбудсман е получил 66 жалби и е започнал работа по 7 разследвания.
Първи форум за електронна демокрация в България. На 29 и 30 май 2015 в Бургас се проведе международна конференция на тема „Насърчаване на електронната демокрация в България. Опитът на най-добрите“. Форумът бе организиран от Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива в партньорство с Бургаския свободен университет и Международен институт за модерни инициативи – Исландия. Целта на конференцията бе да бъдат споделени успешни практики в областта на електронната демокрация и дискутирани възможности за нейното развитие в България. Гости от Исландия представиха резултати от Медийната инициатива в Исландия, която цели с промени в пакет от закони да превърне страната в глобален „пристан на свободата на изразяване и информация“. Споделен бе опитът от образователната реформа в страната с фокус върху обучението за демокрация и устойчивост. Представен бе опитът на Естония във въвеждането на електронното гласуване, развитието на електронната община в Италия и Франция, уеб-базирани приложения за подпомагане на гражданското участие в процесите на взимане на решения. Фокусът на последващите дискусии бе върху предизвикателствата за подобряване на електронната демокрация в България. „Свободният онлайн достъп до информацията, създавана и съхранявана от институциите, е необходимо условие за информирано гражданско участие в процесите на взимане на решения и граждански контрол върху работата на органите на власт“, подчерта Диана Банчева от Програма Достъп до Информация. Тя представи резултатите за 2015 от проучването на ПДИ на Интернет страниците на институциите в България. През втория ден журналисти и блогъри споделиха опит от поддържането на онлайн медии, влиянието на социалните мрежи върху общественото мнение и проблемите, свързани с финансирането на медиите. Програмата на конференцията и информация за презентаторите е достъпна на страницата на БСНГИ: http://www.initiative.bg/?page_id=585.