 Ралица Кацарска |
Дело срещу Европейската централна банка за укрити доклади във връзка с финансовата криза. Новинарската агенция „Блумбърг” заведе дело срещу Европейската централна банка (ЕЦБ). Цел: да се изяснят причините, довели до финансова криза и дали Гърция има вина като е скрила размера на своите заеми. През април 2009, седем месеца преди гръцката криза да стъпи в новините, „Блумбърг” получава първа страница от досие, изказващо предположение, че Гърция е прикрила лошото състояние на икономиката си. Големите заеми били замаскирани чрез използване на деривати и суапове (договорки за бъдещи плащания), така че гръцката икономика да изглежда на хартия добре или по-малко зле. Досието съдържало два вътрешни документа, подготвени за 6-членния състав на изпълнителния съвет на Централната банка – „Въздействието на извънпазарните суапове върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Случаят Гърция” и „Сделката Titlos и евентуалното съществуване на подобни сделки, оказващи въздействие върху размера на държавния дълг или на бюджетния дефицит в евро зоната”. Новинарската агенция поискала документите от ЕЦБ без успех. През октомври 2010 президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише отказва документацията с мотива, че „информацията може да подкопае публичното доверие по отношение ефективното провеждане на икономическата политика”. След този отговор „Блумбърг” завежда дело пред Общия съд в Люксембург (това е първоинстанционният съд). „Ние искаме пълен достъп до документи, които показват как Гърция може да се финансира по време на затруднения. Разкриването на информацията е в полза на всички членове на Европейския съюз, на всички граждани и данъкоплатци и със сигурност е от полза за финансовите пазари”, подчертава главният редактор на агенцията Мат Уинклър.
Източник: wobbing.eu
2667 жалби са постъпили през 2010 при европейския омбудсман Никофорос Диаманадурос, 63 са от България. Най-много жалби за работата на европейската администрация има от Германия (357) и Испания (349). Най-голям брой сигнали са свързани с правото на достъп до информация (33%). Другите проблемни области са изпълнението на договори за обществени поръчки, злоупотреба с власт и дискриминация. След намесата на омбудсмана въпросите се разрешават чрез споразумение между страните при 70% от случаите. „Главният приоритет на омбудсмана е да помогне на европейските институции да станат по-открити, активни, отчетни и с приятелско отношение към хората, за да се увеличи гражданското доверие към публичната администрация. Доволен съм, че над половината случаи завършиха с приятелско споразумение”, заяви Диамандурос на представянето на Годишния доклад за 2010.
Източник: ombudsman.europa.eu
Европейски доклад за наблюдение на помощите (AidWatch Report). На 19 май 2011 организацията „Публикувай какво финансираш” (PublishWhatYouFund) разпространи доклад за наблюдение на помощите, подчертаващ важността на откритостта в тази област и голямото различие сред страните членки на Европейския съюз. Добри изпълнители има както сред традиционни, така и сред новопоявили се донори, сред малки и големи страни членки. Според доклада финансиращите агенции следва да изпълнят своя ангажимент към прозрачността. Пример: Естония, един от най-малките и най-нови донори, е на 4-то място, след Швеция, Дания и Великобритания. В другия край на скалата сред непрозрачните донори е Франция (втори по големина донор), която се конкурира с Унгария, Гърция и Полша.
Докладът препоръчва да се предоставя подробна информация за всички дейности на донорите; да се ползва общ стандарт, за да се гарантира сравняемост между донорите и в частност между нуждите на правителствата, получаващи финансиране. Авторите на доклада настояват Европейската комисия и страните членки на ЕС да демонстрират ангажимента си, за да се подобри прозрачността при предоставяне на финансова помощ.
Текст на доклада на английски език: http://aidwatch.concordeurope.org/static/files/assets/7bdf51c9/CONCORD_2011.pdf
Предприемачи и граждани имат право на информация за развитието на екологично защитени райони. Проектът „Открит Кипър” (Open Cyprus Project) апелира пред Общинския съвет на Пегея и местните кипърски власти да зачитат правото на достъп до информация за екологично чувствителни области в страната. Съветникът Линда Лебланк иска със заявление копие от разрешителните планове за ново развитие на крайбрежието, което би застрашило защитена брегова зона в областта Морски пещери. Общинският съвет отказва, тълкувайки неправилно Закона за защита на личните данни, който не се прилага по отношение на компании – в случая строителна фирма. Нарушено е и правото на достъп до екологична информация, регулирано в Кипър съгласно Директива 2003/4/ЕС. Гражданите и предприемачите, занимаващи се с агротуризъм имат право на информация за развитието на екологично защитени райони. Те могат да изискват копия от планове на строителни фирми, както и протоколи от общинските сесии във връзка с предоставяне на лицензи. Местните власти следва да организират публични консултации преди даване на лиценз, когато става дума за развитието на екологично чувствителни селски области.
Прес съобщението на английски: http://www.accessinfocyprus.eu/images/access-info/pressrelease18052011/Pegeia_Press_Release_EN.pdf
Областните правителства в Русия работят на тъмно. На 18 май 2011 експерти от Института за развитие на свободата на информация в Санкт Петербург представиха резултатите от Мониторинг 2011 на интернет страниците на органите на изпълнителната власт в 83 области на Руската федерация. Експертите оценяват съответствието на сайтовете с изискванията на действащия в Русия закон за свобода на информацията. Според резултатите областните правителства публикуват средно 38% от информацията за дейността си. Институтът за развитие на свободата на информация поканил техни представители да са запознаят с мониторинга и да го коментират. 35 служители от 25 области участвали в обсъждането посредством EXMO – автоматизирана интернет система, разработена от компютърните специалисти на Института. Така държавните служители получили възможност да поправят установените пропуски.
Източник: http://www.svobodainfo.org/ru/node/1087
Първа световна конференция за изследване на прозрачността. 130 доклада бяха представени в 30 сесии за 2 дни на първата световна конференция за изследване на прозрачността на 19-20 май 2011 в университета Рутгерс, Нюарк, САЩ. 160 участника от различни държави – групи на гражданското общество, международни правителствени организации, финансиращи организации и представители на академичните среди - обмениха идеи и създадоха мрежи. Бяха засегнати множество теми – теория и философия на прозрачността; влияние при приемане на закони за свобода на информацията; защо в Африка липсват закони за свобода на информацията; прозрачност и корупция; прозрачност и доверие в правителството; прозрачност на китайското правителство; движение за отворени данни в Латинска Америка; прилагане на Закона за свобода на информацията в Мексико; изследвания на прозрачността в Корея.
Дискусия предизвика въпросът за информационните нужди на жените. На базата на ниския процент заявления за достъп до информация, подадени от жени, бе развита тезата, че достатъчно ограничения препятстват достъпа на жени до информация, включително социални норми, религия, неграмотност.
Още за конференцията на: http://spaa.newark.rutgers.edu/home/conferences/1stgctr.html