 Ралица Кацарска |
Ефектът от разкритията на WikiLeaks. Щабовете на три британски военни части в Афганистан са изправени пред сериозен проблем, след като Министерството на отбраната на Великобритания разкри безпрецедентни подробности около атака срещу мирни граждани в страната в отговор на заявление, подадено от в. Gardian. Заявлението за достъп до информация бе провокирано от изнесената в WikiLeaks информация през лятото за инциденти и нарушения, според американски военни доклади. Членове на Европейския парламент поискаха европейските лидери да поставят въпроса за предполагаеми мъчения, извършени от американски войници в Ирак, пред президента Обама на срещата на върха ЕС-САЩ ноември месец.
Разкритията на WikiLeaks породиха дебат сред членовете на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet).
Източник: http://www.guardian.co.uk/world/2010/oct/26/afghanistan-civilians-ministry-defence-wikileaks
Бюджетната информация все още е недостатъчна. Излезе третият пореден доклад „Проучване на открития бюджет – 2010” (Open Budget Survey 2010), който е част от дейността на International Budget Partnership - IBP.Информацията за правителствените бюджети е по-обемна, но въпреки това в повечето страни правителствата крият разхищения, непопулярни мерки и корупция. Данните от проучването показват силна зависимост между липсата на бюджетна прозрачност и отчетност от това на какво разчита икономиката на страната (приходи от нефт и газ, значителна чуждестранна помощ) и дали има авторитарна форма на управление. Основна препоръка от проучването в посока прозрачност и отчетност е правителствата да публикуват онлайн цялата бюджетна информация, която вече са създали, и насърчаването на обществено участие в бюджетния процес.
Първа глобална оценка на прозрачността на предоставената финансова помощ. Кампанията Publish What You Fund разработи критерии за оценка на прозрачността на финансовата помощ (Aid Transparency Assessment 2010). В доклада се оценява нивото на откритост на 30 от по-големите донори в света. Сравнението е направено на базата на 7 индикатора, разделени в 3 категории - ангажимент на високо ниво за прозрачност, прозрачност пред правителството, което приема финансовата помощ и прозрачност пред гражданското общество.
Основният извод е, че липсата на първични данни (страна по страна и програма по програма) не дава възможност за детайлна оценка за равнището на прозрачност на предоставената финансова помощ. Донорите, които са в най-голяма степен открити и прозрачни са Световната банка, Нидерландия и Великобритания.
Как агенции наблюдават социалните медии. Фондацията „Електронна граница” в Сан Франциско (Electronic Frontier Foundation - EFT), която защитава дигиталните граждански свободи, получи отговор на свое заявление, съгласно федералния закон за свобода на информацията, с което пита как американските служби за гражданство и имиграция използват социалните мрежи, за да разследват молби за американско гражданство.
През октомври – ноември 2009 EFT е подала серия заявления за достъп до информация до няколко правителствени агенции, с които е питала как наблюдават мрежи като Facebook, MySpace, Twitter и Flickr. След като агенциите не отговарят, EFT подава жалба. По време на делото, което EFT завела, агенциите предоставят документите. Фондацията се опасява от начина, по който агенциите използват социалните мрежи. Дали те търсят само обществено достъпна информация и дали по някакъв начин имат достъп до лична информация за хората.
Източници от Министерството на вътрешната сигурност (Department of Homeland Security) твърдят, че разчитат само на обществено достъпна информация. В един от предоставените документи обаче пише: „Нарцистичните потребности на много хора пораждат необходимостта да имат голяма група „приятели” в социалните мрежи и много от тези хора приемат кибер-приятели, които дори не познават. Това е отличен мотив за агентите да наблюдават всекидневието на хора, подали молби за гражданство”.
Източник: http://www.rcfp.org/newsitems/index.php?i=11599
България слиза надолу в световната класация за свободата на медиите. Според деветия поред „Индекс за свобода на медиите 2010”, публикуван от „Репортери без граница”, България и Гърция са отишли на 70-то място и се изравняват с Бенин, Коморските острови и Кения. Проучването на „Репортери без граница” показва, че свободата на медиите в Европейския съюз се свива. Ако тази тенденция продължи, има опасност ЕС да изгуби водещата позиция на световен защитник на правата на човека. За съжаление, България има най-ниският индекс за свобода на медиите в ЕС. От 48-о място в индекса за 2005, страната ни сега е на 70-то място.
Във въпросника се взима предвид и правната рамка, свързана с работата на медиите (присъди за обида, съществуване на държавен монопол за някои медии и регулацията на медийния пазар). Обръща се внимание и на възпрепятстването на свободния информационен поток в интернет. От „Репортери без граница” подчертават, че индексът не бива да се приема като показател за качеството на медиите във включените страни.
Още информация на блога на ПДИ "Точка на достъп": http://blog.aip-bg.org/publications/127.