Класация на 15 европейски закони за достъп до информация
 Източник: https://www.access-info.org/ |
На 27 август организацията Access Info Europe публикува проучване, в което сравнява достъпа до информация в 15 европейски държави (Украйна, Хърватия, Молдова, Нидерландия, Унгария, Грузия, Великобритания, Австрия, Швеция, Румъния, Франция, Чехия, Гърция, Германия и Белгия) в зависимост от платформите за подаване на заявления. Анализът измерва доколко националните закони съответстват на Конвенция на Съвета на Европа за достъп до официални документи (Конвенцията от Тромсьо) и други международни стандарти.
Проучването е част от 3-годишен съвместен проект на организациите Access Info Europe, mySociety и Open Knowledge Foundation Germany. Целта на проекта е да изгради силна и сътрудничеща си европейска общност, която да се застъпва за по-добър достъп до информация.
Access Info Europe е извършила подробна правна оценка на достъпа до информация на 15-те европейски държави, които разполагат с платформи, подобни на AskTheEU.org, за онлайн подаване на заявления до публичните институции. Платформите засилват прозрачността като публикуват онлайн всички заявления, отговорите и предоставените документи.
На първо място в рейтинга е Украйна с 227 точки от максимално възможните 300 точки. На последно място е Белгия с 98 точки.
Основни заключения от анализа на платформите:
- По-новите закони (приети през 2010-2020 г.) са с по-строга регламентация.
- Ратифицирането на Конвенцията от Тромсьо не винаги води до по-добро законодателство за достъп до информация.
- Законодателството на държавите от Източна и Централна Европа като цяло е по-добро.
Въз основа на правния анализ Access Info Europe дава препоръки на Франция, Гърция, Молдова и Нидерландия как да подобрят законодателството си и да ги приведат в съответствие с Конвенцията от Тромсьо и международните стандарти.
Източник: Access Info Europe
***
Журналистите трябва да се борят за достоверни публични данни
Президентът на САЩ Доналд Тръмп уволнява Ерика МакЕнтарфер, ръководител на Бюрото по статистика на труда (BLS), защото публикува доклад с данни за ниско ниво на заетост през месец юли 2025 г.
Бюрото по статистика на труда е независима агенция, която публикува месечни доклади за заетостта въз основа на данни, събрани чрез проучвания, проведени сред хиляди домакинства, бизнеса и правителствени агенции. Данните могат да бъдат ревизирани по-късно, както е посочено в Наръчника на BLS за методите. (Важно е да се отбележи, че ревизиите не са необичайни.)
Според Лаура Зомер, съосновател на организацията Factchequeado, сериозността на това решение не трябва да се подценява: „Когато данните се манипулират, дезинформацията печели – когато властта реши да замести професионалистите, които произвеждат или предоставят данни, които не й харесват, обществото губи. Правото да знаеш – или правото на информация – е основно човешко право, което е от съществено значение за поемането на отговорност от лидерите и упражняването на други права, било то граждански, икономически или социални. Липсата на важни статистически данни – и политическата им манипулация – пряко засяга работата на журналистите, които разчитат на данните като основен източник на информация, за да отразяват и обясняват на аудиторията си какво се случва. Това е пряко свързано и с дезинформацията, чиито поддръжници твърдят, че фактите или не съществуват, или имат малка стойност“.
Лаура Зомер е убедена, че ако журналистите искат да продължат да се занимават с журналистика и да защитават демокрацията – трябва да приемат защитата на данните като част от работата си.
Източник: Международна мрeжа на журналистите (IJNET)
***
ПДИ, заедно с ЦИД и БИПИ излезе със становище за регулирането на лобизма
На 25 август 2025 г., в хода на обявеното от Министерството на правосъдието обществено обсъждане относно регулирането на лобизма в България сдружение „Център за изследване на демокрацията“ (ЦИД), фондация „Български институт за правни инициативи“ (БИПИ) и фондация „Програма достъп до информация“ изпратиха становище. Предмет на общественото обсъждане бе Консултационен документ за регламентиране на прозрачността и публичността на представителството на интереси/лобирането.
Становището на трите организации е продължение на многократно представяните през последните 2 години техни виждания по въпроса.
Според многократно заявяваната през годините позиция на ПДИ е необходимо у нас да бъде приет Закон за "управлението на слънчева светлина". Такава регламентация би способствала за максимална прозрачност на процесите на вземане на решения в публичните институции и би ограничила намесата на частни интереси и влияния в тях. Вместо това обаче се притесняваме, че идеята за регламентация тръгва в обратната посока - не държавните служители да бъдат публични за обществото в дейността си, а на неправителствените организации и другите граждански структури да бъдат налагани бюрократични спънки пред дължимото по закон участие в процесите на вземане на решения и обществените дебати.
"Във времена, когато прозрачността и отчетността на управлението и управляващите е под въпрос, преместването на лъча на откритостта и задълженията в тази връзка от властта към гражданите и техните организации е рискована стъпка, вероятно в неправилната посока", коментира адв. Александър Кашъмов, директор на ПДИ.
***
Журналистите не бива да бъдат осъждани да плащат за въпросите, които задават
Осъждането на журналисти да плащат заради това, че са поискали да получат достъп до обществена информация е опасен прецедент, който би могъл да има смразяващ ефект върху журналистиката в обществен интерес.
Асоциацията на европейските журналисти – България и Програма достъп до информация изразяват недоумението си от решението на Административния съд в Стара Загора, с което не само е отхвърлена жалбата й срещу отказ на достъп до обществена информация по важен проект в Община Гълъбово, но е осъдена журналистката Венелина Попова да плати разноските по делото.
Решението противоречи на духа на Закона за достъп до обществена информация и пренебрегва указанията на тричленен състав на Върховния административен съд по същото дело, според което “съдът следва да изясни релевантните фактически и правни обстоятелства, свързани с обжалвания акт, да извърши преценка има ли формиран отказ, както твърди жалбоподателя, или с решението е предоставена коректно наличната информация”. По делото е безспорно, че исканата информация не е била предоставена.
Обществеността обаче има право да знае как се инвестират парите на данъкоплатците в проект за инсинератор, който би могъл да има и сериозен ефект върху чистотата на въздуха и здравето на хората не само в Гълъбово, а и в по-широк район. Призвание на журналистите е да търсят информация, а властите са задължени да им я осигурят, освен в предвидените от закона изключения.
Асоциацията на европейските журналисти – България и Програма достъп до информация оказват пълна подкрепа на авторката от сайта “За истината” Венелина Попова, която е дългогодишна уважавана заради разследванията си журналистка. Това не е първият случай, в който Попова влиза в сблъсък с Община Гълъбово. Само преди няколко месеца Попова, която вече бе подала заявлението си за достъп до информация, бе нападната по недопустим начин от кмета Николай Тонев.