Съдът на Европейския съюз реши в полза на прозрачността.Отказът на Съвета на Европейския съюз да разкрие държавите, изразили позиция по реформата на правилата за достъп до информация в ЕС е неоснователен, според решение от 22 март 2011, по дело, заведено от Access Info Europe. "Съветът "по никакъв начин не е доказал" как оповестяването на държавите може "сериозно да навреди на процеса, свързан с вземане на решения", казва съдът. Неправителствената организация иска документите с позицията на държавите членки относно измененията в правилата за публичен достъп до документи (Регламент 1049/2001), но подкрепилите измененията (Австрия, Гърция, Италия, Великобритания и Германия) били заличени.
"За да упражняват демократичните си права, гражданите следва да проследят в детайли процеса за вземане на решение, се казва в решението. Тоест, те трябва да имат достъп до цялата информация", допълва съдът.
Докладът на Access Info Europe може да прочетете на: http://www.accessinfo.org/documents/Access_Docs/Advancing/EU/Secret_State_of_EU_Transparency.pdf
Баланс между защитата на лични данни и достъпа до информация. На 24 март 2011 бе публикуван доклад за публичния достъп до документи, съдържащи лични данни. Питър Хастингс, надзорник по защитата на личните данни в ЕС, коментира, че в "Публичен достъп до документи, съдържащи лични данни, след решението по случая Bavarian Lager” се съдържат насоки към институциите на ЕС. Според Хастингс, балансирането на защитата на данни, личната неприкосновеност и обществения достъп до документи е предизвикателство не само за ЕС, но и за всяка държава членка. „Докато фундаменталното право на защита на данните следва да бъде уважавано от институциите, трябва да се вземат и мерки тази защита да не се използва като претекст за липса на прозрачност. Това е пагубно за доброто управление и не е в интерес на защитата на данни. Затова ЕС следва да даде добрият пример”, подчертава надзорникът. Хастингс препоръчва на ЕС да развива ясни вътрешни политики, които създават предпоставка за откритост на лични данни в определени случаи. Той смята, че подобна презумпция трябва да има в документи, които съдържат лични данни свързани с действията на публични фигури (в качеството им на такива) или данни свързани само с професионалната дейност на лицето.
Източник: Freedominfo.org
Петиция до Съвета на Европа за използването на биометрични данни. Все повече нарастват биометричните данни, събирани от европейските правителства. Обединение на международната гражданска общност призовава Съвета на Европа да публикува информация за правната рамка, регулираща биометричните данни. Над 80 организации и частни лица от 24 държави изпратиха петиция до Торнбьорн Ягланд, генерален секретар на Съвета на Европа, за спешен преглед на съответствие между националните закони, Европейската конвенция за правата на човека и правилата на Европейския съд за правата на човека.
Гражданската общност е обезпокоена от събирането и съхраняването на пръстови отпечатъци, сканирани лица, както и че проследяващите чипове в паспортите и личните карти могат да бъдат използвани за нарушаване правото на семеен живот и лична неприкосновеност, презумпцията за невинност и правото да са напуска дадена страна. Международното гражданско обединение апелира Съветът на Европа да използва властта си на пазител на основните права и да получи от страните членки националните закони, за да оцени дали правата, защитени от Конвенцията, са нарушени в името на защитата на демокрацията.
Саймън Дейвис от Privacy International, който координира инициативата подчерта, че „в демократичното общество е непропорционално и ненужно посегателство върху личната неприкосновеност”.
Източник: https://www.privacyinternational.org/article/alliance-raises-concerns-about-spread-biometrics
Огромно количество документи за НЛО. През март 2011 на интернет страницата на Архив „Национална сигурност” – Великобритания, са публикувани хиляди страници документи, рисунки и парламентарни дискусии, свързани с неидентифицирани летящи обекти в периода 2000 – 2005. Те разкриват как НЛО се превръщат в световен проблем, обсъждан на най-високо равнище – Обединените нации, ЦРУ и Камарата на лордовете в британския парламент. Дейвид Кларк, автор на книгата The UFO Files, сътрудник на Архив „Национална сигурност” в проекта за НЛО и лектор по журналистика в университета Шефилд Халъм споделя: „Преди Закона за свобода на информацията, трябваше да чакаме 30 и повече години преди да видим документите, свързани с НЛО. След влизането на закона, въпросите за НЛО са една от трите най-популярни теми при подаване на заявления в Министерство на отбраната”.
Източник: http://ufos.nationalarchives.gov.uk/546.htm
Правителствените агенции отказват достъп, а интернет страниците им не са добри, според докладите на Института за развитие на свободата на информация в Грузия. Според Института грузинският закон за свобода на информацията трябва да бъде изменен, за да се предотврати криенето на информация от държавните служители. През 2010 институтът публикува доклада „Електронна прозрачност в Грузия” след одит на правителствените интернет страници, а „Достъп до публична информация в Грузия” и изводите в него са резултат от над 500 заявления до правителствени агенции. От 539 заявления, само 251 са получили отговор. Въпросите са свързани с данни за бюджета, заплати и разходи за транспорт и телефони. Основен мотив за отказ на информация е личната неприкосновеност. Наблюдава се и хронична бюрократична неотзивчивост. За съжаление повечето институции в Грузия не използват интернет като ефективно средство за комуникация с граждани, медии и бизнес.
Източник: Freedominfo.org
Наполовина пълна чаша
Резултатите от проучването „Найт” за откритост на управлението за 2011 показват подобрение в състоянието на свободата на информация, въпреки че много федерални институции изостават в изпълнението на Меморандума за прозрачност и отворено управление, подписан от Президента Обама в първия ден от мандата му на 21 януари 2009 г.
Проучването се провежда от организацията „Архив Национална сигурност”. През март 2010 г. резултатите показаха, че само 13 от 90 федерални институции са направили конкретни промени в процедурите по Закона за свобода на информацията. Гръмките заглавия в медиите след публикуването на резултатите от 2010 г. доведоха до втори Меморандум на Белия дом за актуализиране на всички материали по Закона за свобода на информацията в институциите и оценка на ресурсите за изпълнение на закона.
Въпреки, че резултатите от 2011 г. показват по-голямо изпълнение на Меморандума на Обама – 49 институции – изследователите от „Архив Национална сигурност” определят успеха като половинчат.
В рамките на проучването са подадени заявления за достъп до информация до 90 федерални институции, с които е поискан достъп до документи, показващи конкретни промени в правилата за прилагане на Закона за свобода на информацията, обучителни материали, инструкции за преглед на заявления и други действия, предприети в резултат на двата Меморандума - от 2009 и 2010.
Резултатите от проучването бяха представени в началото на т.нар Седмица на слънчевата светлина в САЩ [1] (14-20 март).
Резултатите от проучването, изказвания на изследователите от „Архив Национална сигурност” може да видите на страницата на организацията: http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB338/index.htm
[1]Законът за прозрачност на управлението, познат като „Правителството на слънчева светлина“ е приет през 1977 г. в САЩ. Текстовете му се основават на презумпцията, че "гражданите имат право на пълна и достоверна информация относно процесите на взимане на решения от Федералното правителство".
Седмица на слънчевата светлина (Sunshine Week, http://www.sunshineweek.org) е национална инициатива, чието начало е поставено през 2002 г. от Обществото на редакторите на вестници във Флорида. Целта е да се насърчи диалога за важността на откритото управление и свободата на информация.