 Ралица Кацарска |
Европейският омбудсман поиска от Европейската комисия яснота за разрешеното ниво на радиоактивно замърсяване в храните след инцидента във Фукушима. Никифорос Диамандурос настоя Европейската комисия да предостави информация за максимално допустимите нива на радиоактивност в хранителните продукти, предлагани в Европейския съюз преди и след ядрения инцидент. Намесата на омбудсмана е в резултат от жалби на граждани, че няма сведения за промените на максималните нива на радиоактивни частици. След земетресението от март ЕК активизира механизмите за спешно реагиране въз основа на законодателството, въведено след избухването на централата в Чернобил през 1986. Това законодателство включва максимално допустими нива на радиоактивност в храните в случай на авария, което е било приложено към храната, внесена от Япония в ЕС. През април 2011 обаче, ЕК намалява максималното ниво в съответствие с действията в Япония.
Комисията качва информация на своя сайт, съгласно съответното законодателство, за увеличаване и намаляване на максимално разрешените нива. Омбудсманът обаче получава оплаквания от граждани, според които няма сравнима информация за направените промени след инцидента във Фукушима.
Развитието по случая може да се проследи в секция „открити случаи” на интернет страницата на омбудсмана: http://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/caseopened.faces/en/10431/html.bookmark
Европейският парламент и Европейската комисия постигнаха съгласие за създаване на общ регистър на лобистите, който да бъде пуснат в края на юни. Новият Регистър на прозрачността ще замести сега съществуващите регистри на ЕП и ЕК, които се поддържат доброволно. Първоначално Регистърът на прозрачността също ще е доброволен. Членовете на парламента настояват той да стане възможно най-скоро задължителен.
ChemSec и ClientEarth заведоха дело срещу Европейската агенция за химически продукти (ECHA) срещу отказа да предостави имената на фирмите-производители на някои от най-опасните химически продукти на европейския пазар.
ChemSec(неправителствена организация в Швеция, която се бори за околна среда, свободна от токсини) и ClientEarth (европейска застъпническа организация в областта на екологичното право) заведоха делото в първоинстанционния съд на Европейския съюз в Люксембург. Според двете организации са налице нарушения на европейски закони, приети, за да насърчават прозрачността, демокрацията и легитимността в процеса на взимане на решения в ЕС. Става дума за 356 химически продукта, които са в списък, разработен от ChemSec в сътрудничество с други неправителствени организации. Той включва продукти, определени от Регламент 1907/2006 на Европейската общност за химическите субстанции и безопасното им използване (REACH) като особено опасни субстанции, които могат да причинят рак, вредни са за репродуктивната система и се натрупват в природата с дълготрайни и необратими последствия. ECHA отказва да разкрие производителите на тези субстанции и тяхното количество на пазара в Европейския съюз. Според ChemSec и ClientEarth това е в разрез както с REACH, чиято цел е да защитава общественото здраве.
Глобална коалиция призовава за прозрачност на финансовата помощ. На 8 юни стартира кампанията Направете финансовата помощ прозрачна, с която коалиция от 45 организации от 20 държави приканва правителствата и донорските организации да публикуват по-изчерпателна и актуална информация, свързана с парите, които предоставят като помощ. Програма Достъп до Информация подкрепи петицията до правителствата. Досега 1700 души са подкрепили инициативата. Целта е петицията да се представи на срещата на донорите, подготвяна от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която ще се проведе на 5 юли в Париж. Кампанията предвижда и други дейности през годината. Кулминацията ще бъде на Форума на високо равнище за ефективност на финансовата помощ в Бусан, Корея между 29 ноември и 1 декември 2011.
Всеки може да подкрепи петицията на адрес: http://www.makeaidtransparent.org/.
Призив за отмяна или ревизия на Директива 2006/24/ЕО за запазване на създадени или обработени данни, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи.
На 10 юни по инициатива на AK Vorrat (немска работна група за трафични данни) 47 неправителствени организации подписаха съвместна декларация за ревизиране на Директива 2006/24/ЕО. Директивата изисква телекомуникационните компании да запазват всички трафични данни на своите клиенти. Предвиден е ред за записване на подробна информация кой с кого комуникира чрез различни системи. Това означава, че могат да се проследяват мобилните телефонни разговори, SMS, използването на интернет. Такова агресивно наблюдение е неприемливо и недопустимо, затова и представители на граждански, професионални и индустриални организации и на медии са за отмяна на директивата и настояват Европейският съюз да обяви за незаконно националното законодателство за всеобхватно проследяване на трафичните данни. Програма Достъп до Информация се присъедини към искането за пълна отмяна на директивата.
Неправителствени организации призовават Съвета на Европа да преразгледа антитерористичните закони. Те настояват за действия в изпълнение на ангажиментите, поети на Първата конференцията на министрите на държавите членки на Съвета на Европа по въпроса на медиите и новите комуникационни технологии в Рейкявик, Исландия на 29 май 2009 и да се направи оценка на въздействието на антитерористичните закони върху свободата на словото и достъпа до информация. Писмото на организациите е изпратено до Торнбьорн Ягланд (генерален секретар на Съвета на Европа), Мод Букикио (заместник – генерален секретар на Съвета на Европа), Андрис Мелакаулс (председател на Управителния съвет на Службата за медии и нови комуникации), Мевлют Чавушоглу (председател на ПАСЕ), Марку Лауканен (председател на Подкомисията по медиите, ПАСЕ) и Мат Йохансон (докладчик по въпросите на свобода на медиите, ПАСЕ). Програма Достъп до Информация подкрепи писмото на застъпниците за свобода на словото до Съвета на Европа.
Текст на писмото: http://www.statewatch.org/news/2011/jun/coe-ngo-letter-terr-review.pdf
Според Московския областен съд гражданите имат право да знаят как се разпределя бюджета. Съдът задължи администрацията на град Химки да предостави на заявител информация за разпределението на бюджета. Гражданинът се интересувал от бюджетните разходи. Местният проектобюджет за 2011 е публикуван на сайта на кметството в съответствие с действащото законодателство, имало е и обществено обсъждане. Но внушителните 265 289 000 рубли са заделени в перо „Общоградски въпроси”, а нормативните документи за методологията на формиране на бюджета не са публикувани на сайта. Заявлението е отхвърлено. Изненадващото в случая е мнението на градската управа, че издадените заповеди и решенията, взети от съветниците, „не са категория информация за дейности на правителствени органи и органите на местното самоуправление”. Заявителят обжалва пред градския съд, който изцяло подкрепя градската администрация и отхвърля жалбата, тъй като исканите нормативни документи „се отнасят до логистична подкрепа на дейността на органите на местното самоуправление” и не са предмет нито на Закона за свобода на информацията, нито на федералния закон за информацията, информационните технологии и защита на информацията. Заявителят подава касационна жалба до Московския областен съд, който приема, че исканите сведения са свързани с дейността на местното самоуправление и задължава администрацията да предостави документите.
Източник: http://www.svobodainfo.org/ru/node/1111
Резолюции на Организацията на американските държави, свързани с основни права на човека. На среща в Ел Салвадор в началото на юни Генералната асамблея на организацията на американските държави одобри Резолюция за свобода на информацията и защита на личните данни (AG/RES. 2661 (XLI-O/11) и Резолюция за достъп до истината за миналите нарушения на човешките права (AG/RES. 2662 (XLI-O/11). В първата резолюция се настоява държавите „да обмислят всеобхватен и изпълним моделен интерамерикански закон за достъп до публична информация”. Постоянният съвет трябва да учреди Комисия по правни и политически въпроси, която да подготви Интерамериканска програма за достъп до публична информация. Генералната асамблея реши, че генералният секретар следва да разработи вътрешна политика и да подготви директива за достъп до публична информация в Организацията на американските държави, в съответствие със стандартите на други организации. Специалният докладчик за свободата на словото ще продължава да включва в годишния доклад на интерамериканската комисия за правата на човека (IACHR) отчет за състоянието на достъпа до информация в региона и неговото влияние върху упражняване правото на свобода на словото.
Източник: http://www.freedominfo.org/2011/06/oas-approved-resolutions-on-access-to-information-truth/
 |
Актуализирана карта на държавите със закони за свобода на информацията. През юни Дейвид Банисар, старши правен съветник в Article 19, публикува актуална версия на FOIA map, отразяваща последните развития в законодателството за свобода на информацията по света. Банисар съставя първата карта през 2004, когато 57 държави са имали приет закон за свобода на информацията. Седем години по-късно с такъв закон разполагат близо 90 държави. Какво означават цветовете на картата? Тъмно зелено – приет е цялостен закон. Светло зелено – приети за национални регулации, свързани със свободата на информация. Жълто – в момента има процедура за приемане на закон за свобода на информацията. Бяло – няма закон или законът не е действащ.
Парламентът на Монголия одобри законодателство за прозрачност. На 16 юни 2011 монголският парламент прие Закон за информационна прозрачност, право и свободен достъп до информация. Силните му страни са широк обхват на публичните институции, задължени да предоставят информация, добри правила за обработване на заявленията за достъп до информация, широки задължения за активно публикуване на информация. В същото време режимът на изключенията не предвижда предпазване от вреда на защитените интереси и не включва надделяващ обществен интерес, дадена е тясна дефиниция и на понятието „информация”.
Източник: http://www.freedominfo.org/2011/06/mongolian-parliament-oks-transparency-legislation/
И Нигерия със закон за достъп до информация. След 12-годишна битка на застъпниците за свобода на информация в страната, законът е факт. Според Едетен Ойо (изпълнителен директор на Програма за медийни права и ключова фигура в кампанията за приемане на закона) нигерийците трябва да са горди, че се присъединяват към нациите със закони за свобода на информацията, даващи възможност гражданите да участват по-ефективно в управлението. Новоприетият закон задължава институциите в Нигерия да обучават служителите да изпълняват закона. Служител, който без основание отказва информация ще бъде глобяван с 500 000 нигерийски найри (2280 евро). Срокът за отговор е само 7 дни. Задължени субекти са и частни институции, изпълняващи публични функции. Всички тези разпоредби дават основание на Едетен Ойо да смята, че законът е сред най-добрите в света.
Източник: http://www.freedominfo.org/2011/06/nigeria-law-one-of-the-best-says-advocate-edetaen-ojo/
Испания: закон за достъп до информация преди лятото. На 21 юни след запитване на движението „15 Май” испанското правителството потвърди, че ще внесе в парламента закон за достъп до информация. Организацията Access Info Europe приветства инициативата, но отбелязва, че сегашният проектозакон е сериозно критикуван от испански и международни експерти, че не съответства на минималните стандарти на Съвета на Европа. Проектът не е оповестяван официално, но е „изтекъл” към гражданското общество през септември 2010. Ако се приеме сегашният вариант на закона т.нар „подготвителна” информация (мнения, бележки, доклади), няма да бъде достъпна, тоест няма да е възможно да се знаят основанията, на които властите взимат решение).
Източник: Access Info Europe
Нова студия за измененията в законодателството за достъп до информация. „Изменение на законодателството за достъп до информация: Правни и политически въпроси” e заглавието на студията на Тоби Мендел, изпълнителен директор на Център за право и демокрация в Канада. Книгата е част от серията ресурсни текстове по достъпа до информация с практическа насоченост и е финансирана от Института на Световната банка. Мендел разглежда основните въпроси, към които са насочени опитите за реформа на законодателството и под каква правна форма се случват. Авторът прави оценка на основните участници в законодателните реформи - гражданско общество, медии, контролни органи, парламент и политически лидери.
Линк към студията на английски език: http://wbi.worldbank.org/wbi/news/2011/06/20/available-now-new-working-paper-amending-access-information-legislation