Европейският омбудсман започва разследване относно използването на изкуствен интелект при оценка на предложения за финансиране от Европейския съюз
На 4 февруари 2026 г. Европейският омбудсман Тереза Анжиньо започва разследване относно мерките, регулиращи използването на изкуствен интелект (ИИ) от външни експерти при оценката на предложения за финансиране от Европейския съюз. Разследването ще се фокусира върху това дали заинтересованите институции са въвели достатъчни гаранции по отношение на използването на ИИ.
Полска компания, свързана с оценка на предложение за финансиране по програма „Ускорител“ на Европейския съвет за иновации към “Хоризонт Европа” (европейски фонд за финансиране на изследвания и иновации), подава жалба до Европейския омбудсман.
Вследствие на жалбата Тереза Анжиньо изпраща въпроси до Европейската комисия и EISMEA (изпълнителна агенция, която обединява дейностите на Европейския съвет за иновации и програмите за малки и средни предприятия).
Въпросите се отнасят до това какви са правилата за използването на ИИ от експерти-оценители, как Европейската комисия и EISMEA оценяват рисковете и възможностите, свързани с използването на ИИ инструменти на трети страни от оценителите, и дали оценителите са длъжни да разкриват използването на ИИ.
Полската компания, подала жалбата, твърди, че външните експерти, оценили нейното предложение за EISMEA, са използвали системи за ИИ на трети страни по начин, който е направил оценката несправедлива.
Освен това компанията смята, че трябва да има по-ясни правила за използването на ИИ от оценителите на проекти.
Източник: Европейски омбудсман
***
Европейската комисия трябва да обясни липсата на информация за въздействието на съкращенията в бюджета на Програма „Европейски съюз в подкрепа на здравето“ (EU4Health)
Европейският омбудсман Тереза Анжиньо поиска от Европейската комисия да обясни защо не е информирала навреме и по прозрачен начин засегнатите организации на гражданското общество за ефекта, който бюджетните съкращения биха имали върху Програмата „Европейски съюз в подкрепа на здравето“ (EU4Health).
Различни неправителствени организации, работещи в областта на здравеопазването, имат споразумения за партньорство с Европейската комисия в рамките на програмата EU4Health през 2024 г. Очаквали са Европейската комисия да публикува покани за оперативно безвъзмездно финансиране за 2025 г.
След преразглеждането на дългосрочния бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027 г., приет с бюджетни съкращения, засягащи програмата EU4Health, Европейската комисия решава да не публикува никакви покани за представяне на предложения, но не информира организациите, които са подписали рамкови споразумения за партньорство.
Въз основа на отговора на Комисията, омбудсманът отбелязва, че макар тя да не е задължена да публикува покани за оперативни безвъзмездни средства през 2025 г., тя все пак има задължението да съобщи своевременно и открито на заинтересованите страни решенията, които ги засягат пряко. Тереза Анжиньо подчертава, че неизпълнението на това задължение противоречи на принципите на доброто управление. Омбудсманът подчертава още, че ако Комисията е информирала своевременно неправителствените организации за съответните развития, те биха могли да планират дейностите си и да вземат информирани решения за управлението на бюджета си.
Омбудсманът посочва още, че бюджетните съкращения в програма EU4Health са били известни на Комисията още през декември 2023 г. Въпреки това, през октомври 2024 г. Комисията подписва споразумения за финансово партньорство с неправителствените организации, без да даде никакви указания дали съкращенията в програмата биха могли да засегнат предоставянето на безвъзмездни средства. Освен това през април 2025 г. страните по споразуменията за финансово партньорство са поискали да изменят споразуменията си в съответствие с новите институционални насоки, като отново не е било споменато как това би могло да засегне безвъзмездните средства за дейността.
Тереза Анжиньо иска до 15 май 2026 г. Европейската комисия да отговори писмено на нейната оценка по темата.
Източник: Европейски омбудсман
***
Актуална картина на защитата на данните – 2026 г.
В края на месец януари 2026 г. Дейвид Банисар (гостуващ преподавател в Лондонски институт за икономически и политически науки) публикува в LinkedIn актуализацирана карта на защитата на данните по света.
 Източник: Дейвид Банисар |
Към края на 2025 г. 172 държави и самоуправляващи се юрисдикции по целия свят са приели закони за защита на данните. 146 от 193 държави-членки на ООН са приели закони, а 5 са приели само национални разпоредби.
79% от държавите-членки на ООН са с действащо законодателство за защита на данните. Това е значително увеличение в сравнение с 8-те държави през 1980 г. и 40-те юрисдикции през 2000 г., когато Дейвид Банисар прави първата подобна карта. В момента около 85% от световното население живее в държави със законодателство или регламентиране в областта на защитата на данните.
Почти всички закони се отнасят за лична информация, съхранявана от частни организации и правителства. Те предвиждат също така специфични изключения за медиите, за да хармонизират правото на неприкосновеност на личния живот със свободата на изразяване. Голяма част от законите регламентират надзорен орган, който да наблюдава защитата на даниите – информационен комисар или комисия за защита на данните.
За да бъде включен в картата, даден закон трябва да бъде национален, с изчерпателен обхват и да се пирлага за лична информация както в електронен, така и във физически формат.
Източник: LinkedIn
***
Закон за цифровите мрежи: Изкуствено създадена криза, която може да разруши интернет в Европа
На 21 януари 2026 г. Европейската комисия публикува първия проект на Закона за цифровите мрежи (Digital Networks Act - DNA), в който предлага промени, засягащи фундаментално функционирането на системата за взаимно свързване в интернет.
Според неправителствената организация Article 19 този закон ще има дълбоки негативни последици за свободата на изразяване и достъпа до информация.
От десетилетия интернет доставчиците, мрежите за съдържание и други оператори (като телекомуникационните компании) сключват доброволни споразумения за пряк обмен на трафик между мрежите, като по този начин поддържат ефективния поток на данни по целия свят. Няма централен орган, който да налага тези споразумения. Няма и регулаторен орган, който да одобрява условията. Системата функционира чрез търговски преговори, техническа координация и взаимна изгода. Тя се разраства от свързване на университетски мрежи до поддържане на милиарди потребители и услуги, като всичко това се осъществява при внимателен регулаторен надзор, който се намесва само когато е необходимо.
Законът за цифровите мрежи предлага да промени този деликатен баланс. Не чрез изрично регулиране на взаимното свързване – настоящият проект внимателно избягва такава формулировка – а чрез това, което нарича „екосистемно сътрудничество“ и „механизми за помирение“ за обмен на трафик.
Международната организация Internet Society прави подробен анализ на проекта на закона за цифровите мрежи и поставя ключов въпрос: какъв проблем решава този закон?
При такова регулиране свободата на изразяване и достъпът до информация се превръщат в платена услуга. Internet Siciety предупреждава, че този преход от доброволно сътрудничество към регулация може да подкопае конкуренцията, да обезкуражи по-малките оператори и доставчици на съдържание и да прехвърли разходите върху потребителите, без да подобри производителността на мрежата или качеството на услугата за потребителите.
Article 19 обръщат внимание, че когато доминиращите участници придобиват процедурно влияние върху информационната инфраструктура, свободата на изразяване страда; не само чрез цензура на съдържанието, но и чрез структурни бариери, които определят кой може да си позволи да достигне до аудиторията.
Източник: Article 19