ПАСЕ прие Резолюция за защита на служители, сигнализиращи за нередности и призова САЩ да позволи на Сноудън да се прибере. На 23 юни 2015 Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие Резолюция, с която призова държавите – членки и наблюдатели в Съвета на Европа, както и Европейския съюз, да приемат закони за защита на служители, изнасящи информация за нередности (whistleblowers), включително за работещите в сектора „Национална сигурност”. Членовете на ПАСЕ призовават САЩ като държава – наблюдател в Съвета на Европа „да позволи на Едуард Сноудън да се върне в страната без страх от наказателно производство в условия, които не биха му попречили да използва обществения интерес като защита“. Дебатът по приемането на Резолюцията свидетелства за силната подкрепа за закони, които защитават служителите, сигнализиращи за нередности, като механизъм за борба с корупцията и постигане на отчетност. ПАСЕ призова за приемането на Конвенция за защита на тези служители, която да вземе предвид последните развития в областта. Резолюцията на ПАСЕ бе приветствана от застъпници за свободата на информация в САЩ. „Нереалистично е да се смята, че в близко бъдеще САЩ ще позволи на Сноудън да се ползва от защитата на принципа на надделяващ обществен интерес. Все пак нарастващата подкрепа за подобна защита в глобален план ще допринесе за привличането на общественото внимание върху проблемите на класифициране и декласифициране на информация, особено по въпроси, които засягат всички и подлежат на информиран и задълбочен дебат“, коментира Сандра Коливър, правен експерт във Фондации „Отворено общество“.
Източник: FOIAnet
Възможно влошаване на режима на достъп до информация в Унгария. Опасността идва от предложен законопроект за изменение на Закона за свобода на информацията, публикуван на страницата на Парламента, алармираха унгарски граждански организации и медии. Предложените промени включват увеличаване на срока за предоставяне на информация от 15 на 30 дни и възможност за нерегламентирано увеличаване на разходите за получаване на достъп при включване на времето за разглеждане на заявленията от страна на служителите. „Свободният достъп до информация гарантира, че държавата не краде парите на данъкоплатците, а предложените промени в закона показват нежелание за такава гаранция от страна на управляващите“, коментира блогърът Андраш Ямбор. „Увеличаването на сумите за получаване на достъп до информация по заявление без съмнение ще създаде административни пречки за гражданите, които искат да получат достъп до обществени данни“, подчертава правният директор на Прозрачност без граници–Унгария Миклош Лигети. Други промени, които биха влошили режима на достъп до информация, са промяна в ограниченията, свързани с подготвителни документи, интересите на трети лица и повторно подадени заявления, дори ако не е отговорено на първоначалното питане. Унгарски застъпнически и антикорупционни организации се готвят за кампания срещу предложения законопроект, който се очаква да бъде гласуван от парламента през есента.
Източник: FOIAnet
42 държави със 120 ангажимента за реформи в областта на достъпа до информация в рамките на инициативата Партньорство за открито управление. Докладът „Ангажименти, свързани с достъпа до информация в националните планове за действие в рамките на Партньорство за открито управление“ изследва нивото на изпълнение на тези ангажименти в глобален план. Систематизацията на ангажиментите, включени в първите (2011-2013) и вторите (2013-2016) национални планове за действие показва, че от общо 65 държави-участнички в инициативата, 42 са поели над 120 ангажимента за подобряване на достъпа до информация. Предвидените реформи включват основно промени в законодателството в областта на достъпа до информация, увеличаване капацитета на администрацията и използването на новите технологии за увеличаване откритостта на управлението. Нивото на изпълнение на първите национални планове за действие показва 51% напълно или почти напълно постигнати реформи, 28% умерен прогрес и 14% - никакъв напредък по отношение на обещаните промени в областта на достъпа до информация. Докладът прилага примери за добро изпълнение на ангажиментите с анализ по региони и държави. България се присъедини към инициативата ПОУ през 2011 след препоръка на Програма Достъп до Информация. Становищата на ПДИ бяха взети предвид при изготвянето, както на Първия (2012 – 2013), така и на Втория (2013 – 2015) Национален план за действие. Според цитирания доклад, България попада в региона с държави с най-много заявени ангажименти, свързани с подобряване на достъпа до информация – Европа и Централна Азия. Общата оценка за тези държави е, че са постигнали сериозен напредък, като са провели редица обучения за служители в администрацията (Македония, Унгария, Ирландия, Армения), разработили са портали за електронни документи (Норвегия, Грузия), инструкции за съдържание на уеб страниците на институциите (Сърбия), кампании за разясняване на правото на информация (Македония и Хърватска), улесняване на процедурата за подаване на заявления и получаване на достъп до информация (Холандия), стартирали са процедури за изменение в законодателството (България, Чехия, Хърватска, Ирландия). Докладът дава препоръки за по-доброто финансово планиране на дейностите по изпълнение на ангажиментите; за търсене на експертиза за подготовката на националните планове за действие и на периодична обратна връзка за изпълнението им – както от местни партньори, така и от работната група по достъп до информация към ПОУ и независимите местни оценители; за работа в мрежи от правителствени експерти, граждански организации и други заинтересовани лица за споделяне на опит и знания.
Източник: Мрежата за споделяне на опит и експертиза по ПОУ
Ефективността на органите за наблюдение и контрол е условие за развитието на култура на прозрачност и гаранция за правото на достъп до информация. Това е едно от заключенията на специалния докладчик по свобода на информацията към Интер-американската комисия по права на човека в доклада „Правото на достъп до обществена информация в Америка: Органи за наблюдение и контрол“. Сравнителното проучване обхваща 10 държави в Южна и Северна Америка и има за цел да оцени как и доколко държавите с действащо законодателство следват препоръките на Комисията и прилагат механизми за доброто прилагане на законите за достъп до информация. Сред основните препоръки за подобряване ефективността от работата на институциите, отговорни да следят и да налагат изпълнението на законите за свобода на информацията, са гаранции за тяхната независимост, задължителните решения и достатъчния финансов и човешки ресурс. Проучването е част от годишния доклад на специалния докладчик по свобода на информацията, който има задължение да докладва за състоянието на достъпа до информация в региона. Специалният докладчик изразява надежда докладът да бъде използван за подобряване на правната рамка и на практиките по достъпа до информация.
Източник: FOIAnet
Овластяване чрез информация: развитието на режимите на прозрачност в Южна Азия. Доклад в две части изследва развитието на законодателството за достъп до информация в 9 държави от Южна Азия, както и практиките по прилагането му в Бангладеш и Индия. Докладът е изготвен от Консултативната група за прозрачност, създадена през 2012 с цел да съветва правителства и застъпнически групи за приемането на законодателство и неговото ефективно прилагане в района на Южна Азия. Докладът, разпространен в Мрежата на застъпниците за свобода на информацията през юни, е бил официално представен на шестата конференция на Консултативната група, проведена през февруари 2015 в Дака, Бангладеш. Текстът е достъпен на английски език тук: http://www.transparencyadvisorygroup.org/Reference_Material.html
Източник: FOIAnet