Европейската комисия прие предложение за свързването на търговските регистри в Европа. Това бе съобщено с прессъобщение от 24 февруари 2011. Предложението ще създаде изискване за държавите членки да свържат търговските си регистри по електронен път. Това ще ги подпомогне в поддръжката на актуални данни за статута на компаниите и клоновете им в Европа. И ще подобри ефективността в сътрудничеството във външните транзакции и сливания. Друг положителен аспект е подобряването на външния достъп до официална бизнес информация за заинтересованите лица като потребители, съществуващи и потенциални бизнес партньори, административните структури, данъчните и правораздавателни служби на територията на ЕС. Анализът показва, че подпомагането на външния електронен достъп до бизнес информация може да доведе до годишни спестявания от над 69 млн. евро. „Предложението ще укрепи доверието и прозрачността в Европейския единен пазар, като осигури безопасна бизнес среда за потребителите”, се казва в прессъобщението.
Проектопредложението, оценката на въздействието и отговор на често задавани въпроси може да видите на http://ec.europa.eu/internal_market/company/business_registers/index_en.htm
Долу ръцете от биометричните данни! Алианс „Долу ръцете от биометричните данни” инициира петиция срещу използването на биометрични данни на гражданите. Алиансът ще изпрати призив до главния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягландс да използва правомощията си по чл. 52 от Европейската конвенция за правата на човека и да поиска обяснение от държавите, в които се събират и съхраняват биометрични данни на гражданите, дали националните закони са в съответствие с Конвенцията и практиката на Европейския съд по правата на човека. Инициативата на Алианса, подкрепена от международната организация за защита на личната неприкосновеност Privacy International, е предизвикана от разпространяващата се практика в европейски държави да се събират и съхраняват биометричните данни на гражданите. В някои страни те се съхраняват на неконтактни чипове RFID (Radio Frequency Identification) в личните карти или паспортите. Други обаче отиват по-далеч като съхраняват тези данни в бази данни, като Франция, Литва и Холандия. От Алианса предупреждават, че това са потенциално опасни практики. В демократично общество, събирането на биометрични данни на населението е диспропорционално, ако не отговаря на целта да се защитят други права или интереси, и в много случаи е ненужно вмешателство в правото на лична неприкосновеност, гарантирано от чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека, както и други права по същата Конвенция. Поради тези причини правителството на Великобритания наскоро прекрати събирането на пръстови отпечатъци на гражданите.
Всеки, който иска да подкрепи инициативата може да го направи на privacyint@privacy.org.
Дебатът WikiLeaks продължава. На 31 януари 2011 в Британския институт по международно и сравнително право се проведе дебат на тема „Свобода на информация в ерата WikiLeaks”. Участници в панела, воден от правния коментатор Джошуа Роузенберг, бяха Дейвид Банисар (Article 19), Крис Брадшоу (Министерство на правосъдието), Андрю Мърей (London School of Economics), Джеймс Лийтън Грей (BBC), и адвокатът на Джулиан Асанж, Марк Стъвънс. Те дискутираха феномена WikiLeaks от гледна точка на баланса между свободата на пресата, обществения интерес от свободата на информация и необходимостта от конфиденциалност в случаи, касаещи националната сигурност. Финалният въпрос – добър или лош е WikiLeaks получи различни отговори: „И двете”, според Дейвид Банисар, „Лош – в контекста на Великобритания”, каза Брадшоу от Министерство на правосъдието. Според академика Мърей, WikiLeaks е лош, според Лийтън Грей – „неизбежен”.
Резюме на позициите на участниците: http://inforrm.wordpress.com
Проект „Отворен Кипър” стартира обществен дебат за правото на достъп до информация. На 24 февруари 2011 Проект „Отворен Кипър”, иницииран от гражданските организации - KAB, IKME and Access Info Europe , стартира обществен дебат за насърчаване правото на достъп до информация и развитие на механизми за постигане на по-голяма прозрачност на управлението в Кипър. Повод за дебата дадоха резултатите от най-мащабния мониторинг на правото на достъп до информация в Кипър, според които едва 25 % от подадените 393 заявления за достъп до 20 институции са получили отговор. Като най-голямо нарушение на правото на достъп до информация, проучването констатира административното мълчание – 72% в Република Кипър и 78% в Северен Кипър. Само в 8% от случаите е получен пълен достъп до информация. Проведеното в рамките на мониторинга проучване на интернет страниците на институциите показва също много ниско ниво на активна прозрачност. „Отворен Кипър” констатира и ред недостатъци в правната рамка, която не гарантира в достатъчна степен упражняването на правото на достъп до информация или неговата защита в Кипър.
До 29 април 2011 всички заинтересовани лица могат да дадат своите бележки и препоръки по анализа на резултатите на официалната страница на Проект „Отворен Кипър”.
Източник: www.accessinfocyprus.eu.
Камарата на представителите в Нигерия прие законопроект за правото на информация. Подобно действие от страна на Камарата е огромна стъпка напред, след като проектът на закона бе замразен през 2010. Законодателството за правото на информация в Нигерия се изготвя от 11 години, като последните четири то бе обект на обсъждания в Камарата. През януари министърът на информацията Лабаран Маку призова законодателите да приемат проекта. Президентът Гудлък Джонатан изрази готовност да подпише закона. Приемането на закона сега е в ръцете на Сената. От организацията Article 19 призоваха сенаторите да усъвършенстват проекта като включат независим орган за наблюдение и контрол по изпълнението на закона. Ако приеме закона, Нигерия ще бъде втората държава в Западна Африка, заедно с Либерия, с действащо законодателство за достъп до информация.
Източник: FreedomInfo.org
Десет характеристики за достъпни онлайн данни. В началото на февруари Прозрачност без граници – Грузия публикува десет характеристики на достъпните данни. Документът цели да подпомогне ръководители на административни структури, компютърни специалисти и разработчици в създаването на Интернет страници с достъпни онлайн данни. Сред характеристиките на данните са пълнота, първичност, навременност, достъпност, машино-четивност, свободни за използване и разпространение, подлежат на преглед и коментар, постоянни са и леснооткриваеми.
Характеристиките са компилация от подобни определения, разработени от Sunlight Foundation, Access-Info Europe, OpenGovData.org и др. и са достъпни на страницата на Прозрачност без граници – Грузия.
Унгария – недостатъчни промени в медийните закони. Организацията Article 19 изрази тревога от липсата на достатъчно мерки за промени в медийното законодателство на Унгария в плана за реформи на правителството. С прессъобщение от 9 февруари 2011 международната организация приветства изразеното намерение на правителството на Виктор Орбан да измени медийните си закони в съответствие с международните стандарти. Реакцията на правителството бе в отговор на оказания натиск от страна на международната общност. Изготвените изменения бяха консултирани с Европейската комисия. В становище от 1 март 2011 Article 19 посочва, че някои предложения на правителството са недостатъчни и неясни. Документът съдържа конкретни препоръки към унгарския законодател: режимът на регулация да обхваща само електронните медии; медийният регулатор и обществените медии да бъдат независими от правителството; правната рамка, гарантираща защитата на журналистическите източници, да бъде изменена в съответствие с международните стандарти и високите глоби за нарушения на медийното законодателство да бъдат намалени.