 Ралица Кацарска |
ООН създава Специален докладчик за правото на лична неприкосновеност. На 24 март 2015 на 28-та сесия на Съвета за права на човека по време на Генералната асамблея на ООН е приета Резолюция A/HRC/28/L.27 , с която се одобрява назначаването на независим експерт, отговарящ за правото на лична неприкосновеност. За първи път в историята на ООН ще има специален докладчик, който да наблюдава, проучва и докладва всичко, свързано с проблемите на личната неприкосновеност[1] и предполагаеми нарушения в държавите по света. Докладчикът ще се назначава за срок от 3 години. Очаква се той да бъде определен през юни 2015. Задачите му включват:
- да събира информация за международни и национални мрежи, национални практики и опит, да изучава тенденции, развития и предизвикателства в сферата на личния живот;
- да изготвя препоръки за гарантиране популяризирането и защитата на правото на личен живот като се вземат предвид предизвикателствата на дигиталните технологии;
- да представя годишен доклад пред Съвета за правата на човека и Генералната асамблея на ООН.
Въпреки постигнатият консенсус, приемането на резолюцията идва след месеци интензивни преговори. Да създаде специален докладчик е сред най-съществените правомощия на Съвета по правата на човека и решението на Съвета за установяване на ролята допълнително потвърждава защитата на личния живот като човешко право.
Източник: Privacy International
Индекс на откритото управление – 2015. На 26 март 2015 Проект „Световно правосъдие” (World Justice Project - WJP) представи Индекс на откритото управление – 2015. Данните са събрани на базата на социологическо проучване сред 100 000 домакинства в 102 държави. Откритостта на правителствата е оцененявана въз основа на обществените нагласи в 4 направления – публикувани закони и правителствени данни, право на информация, гражданско участие и механизми за обжалване. Резултатите и рейтингът са глобални, регионални и според дохода. Индексът за открито управление - 2015 има интерактивен сайт с данни, показващ избрани отговори от проучването по държави с разбивки по пол и социално-икономическо положение. Придружаващ доклад предлага глобален поглед върху връзката между откритото управление и други аспекти на управлението и развитието. Точките в Индекса на откритото управление – 2015 са от 0 до 1 (1 е най-голяма откритост). Резултатите са представителна извадка от 1000 души в три най-големи града на съответната държава. В световен мащаб около 40% от респондентите на проучването знаят, че има закони, уреждащи правото на достъп до информация, съхранявана от правителството. Държавите, които участват в инициативата „Партньорство за открито управление” (OGP) имат по-високи резултати от тези, които не са в OGP.
Резултатите за България: България има 0.54 точки и е на 49 място от 102 държави. Проучването е направено през 2013 от Алфа Рисърч в София, Варна и Пловдив.
32 % от българите смятат, че правителството добре информира гражданите за правата им. Относно количеството и качеството на информацията, публикувана от правителството, одобрението е еднакво – 54 %. Според 47% информацията, която правителството оповестява, е достоверна. 41 % от българите са запознати със Закона за достъп до обществена информация. 7% от участвалите в проучването са заявили, че са плащали подкуп, за да получат информация.
Източник: World Justice Project - WJP
Албания разкрива данни за телефонно подслушване. На 24 март 2015 неправителствената организация Res Publica съобщи, че главната прокуратура на Албания е решила да разкрие статистическа информация за телефонни подслушвания. Според разкритите документи през 2014 оперативни подслушвателни мерки са разрешени при 689 случая и засягат 3140 лица, за разлика от 2013, когато засегнатите лица са 3112, а през 2012 - 2315. Тази информация е в отговор на заявление за достъп, подадено от разследващия журналист Линдита Чела.
Първоначално достъпът е отказан от главна прокуратура, генерална дирекция „Полиция” и тайните служби на основание държавна тайна. Линдита Чела подава административна жалба до Комисаря за право на информация и защита на личните данни. В резултат комисарят призовава трите институции да преразгледат нивото на класифициране на търсената информация и да отменят грифа за секретност.
Източник: FreedomInfo.org
[1] Privacy – състояние, в което дадена личност е свободна от нежелано или неправомерно навлизане в неговия личен живот или лични работи; свобода от неоторизирано разкриване на лични данни или информация от правителство, корпорация или друго лице.