 Ралица Кацарска |
Водещата комисия в парламента прие законопроекта за изменение и допълнение на ЗДОИ. На заседание от 5 ноември 2015 водещата комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите гласува предложенията от Доклада за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на ЗДОИ, №502-01-33, внесен от Министерски съвет на 29 април 2015 г. Изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева и ръководителят на правния екип Александър Кашъмов участваха в заседанието. Законопроектът бе внесен от Министерски съвет на 29 април 2015 и приет на първо четене на 6 ноември 2015. Измененията имат за цел въвеждането на Директива 2013/37/ЕС, с която се изменя и допълва Директива 2003/98/ЕО за повторната употреба на информация от обществения сектор. ПДИ участва в работната група към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за подготовката на проект за закон за изменение и допълнение на ЗДОИ, в последвалото обществено обсъждане и заседанията на четирите парламентарни комисии преди първото четене на законопроекта в пленарна зала. В рамките на дебата ПДИ внесе редица предложения за подобряване на достъпа до обществена информация, основани на реалните потребности, констатирани в практиката. Становищата на ПДИ са достъпни на адрес: https://www.aip-bg.org/legislation/Проектозакони_и_становища/2014/. През 2014 г. ПДИ проведе обществени консултации с търсещи и предоставящи информация и обобщи резултатите от обсъжданията в Концепция за изменения в законодателството за достъп до обществена информация.
ЮНЕСКО препоръчва признаването на 28 септември за Международен ден на достъпа до информация. На 19 октомври 2015 изпълнителният съвет на ЮНЕСКО (Организацията на ООН за образование, наука и култура) прие резолюция, препоръчваща 28 септември да се чества като Международен ден на достъпа до информация (International Access to Information Day). Отбелязва се, че Международният ден на правото да знам е създаден през 2002 в София на конференция на застъпниците за свобода на информацията от 15 държави. Въпреки промяната в името, признаването на 28 септември от международната институция е голям успех за застъпниците за свобода на информацията. Това е ясен знак на международно ниво за значимостта от координирано и признато честване на този ден. В резолюцията се подчертава, че „универсалното право на информация е основно за демократичното функциониране на обществата и за благоденствието на всеки индивид“. Предстои резолюцията да се разгледа на 38-та сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО, която ще се проведе в Париж от 3 до 18 ноември 2015.
Официално резолюцията е подкрепена от постоянните делегации към ЮНЕСКО на Ангола, Мароко и Нигерия, но е предложена от Работна група на Африканската платформа на достъп до информация (APAI) и се основава на Декларацията на APAI, приета на 19 септември 2011.
Източник: Freedominfo.org
Партньорство за открито управление: Среща на върха, Мексико – 2015. Последната седмица на октомври 2015 в Мексико се проведе Световна среща на върха в рамките на международната инициатива „Партньорство за открито управление“ (ПОУ). Целта на форума бе да покаже как принципите на добро управление могат да насърчат изпълнението на Целите за устойчиво развитие от Програмата на ООН за развитие след 2015. Над 1200 представители на правителства, академични среди, гражданското общество и международни организации обмениха опит и споделиха добри практики и важни развития по отношение откритото управление. Изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева и юристът от правния екип Стефан Ангелов бяха сред участниците на форума.
Темите, дискутирани в отделни сесии, бяха: достъп до информация, достъп до правосъдие, отворени данни, открито управление, отворен парламент, иновации в обществения сектор, цели за устойчиво развитие. Специално внимание бе отделено на работата на гражданското общество – 27 октомври бе Ден на гражданското общество. На него бяха организирани сесии по четири основни теми: вдъхновяване, разширяване, задълбочаване и връзка. Специална сесия бе посветена на „изграждането на мостове“ между привържениците на отворените данни и застъпниците за свобода на информация. Участниците в тази сесия бяха единодушни, че „без достъп до информация не може да има отворени данни“. На 29 октомври 2015, последният ден от срещата, 32 от 70 правителства, членуващи в инициативата и много организации на гражданското общество, подписаха „Съвместна декларация за открито управление за изпълнение на Програма-2030 за устойчиво развитие“.
Инициативата „Партньорство за открито управление“ съществува от 2011 и на всеки две години в държавата-председател се провежда Среща на върха.
Победа за омбудсмана на Дания. Датският омбудсман Йорген Стийт Сьоренсен убеди правителството да намали срока за отговор на заявления за достъп до информация от 27 на 8 седмици. Новият срок ще влезе в сила от лятото на 2016. Становището на датски език четете тук.
Източник: Freedominfo.org
Задължение за активно публикуване на информация в Ирландия. На 14 октомври 2015 влезе в сила нов Закон за свобода на информация в Ирландия. Съгласно текстовете му агенциите имат 6 месеца да изготвят планове за активно публикуване на информация. Правителството на Ирландия обяви Моделна схема за публикуване, в която е дадена информацията, която институциите трябва да публикуват на своите интернет страници – структура, какви услуги предоставят, информация за обществени поръчки и статистика за предоставената информация. Разписани са и Насоки за изпълнението на моделната схема.
Източник: Freedominfo.org
Закон за свобода на информация във Великобритания: 103 успешни истории. Според Крис Грейлинг, депутат на Консервативната парти в британския парламент, журналисти „злоупотребяват“ със Закона за свобода на информация, за да създават истории. Неговият коментар идва в момент, когато правителството опитва да отслаби британския закон. На 30 октомври 2015 вестник Guardian публикува 103 примера, които доказват, че Грейлинг греши. Те съдържат информация, публикувана в резултат на заявления за достъп до информация. Всички са от обществен интерес и са публикувани в първата половина на 2015. Темите са домашно насилие, брутни разходи, шпионаж, злоупотреба с деца, кибер престъпления, закононарушения, завишени бонуси, претенции за възстановяване на фалшиви разходи, нечестни наемодатели и др.
Източник: The Guardian
Защита за източниците на информация на служителите, разкриващи нередности. В доклад, публикуван в средата на октомври, специалният докладчик на ООН за свобода на изразяването призовава държавите да защитят правото на лицата, разкриващи нередности (whistleblowers) да споделят информация от обществен интерес и да поддържат принципа за поверителност на източника. „Обща нишка свързва правото на достъп до информация, защитата на източника на информация и защитата на лицата, разкриващи нередности: правото на обществото да знае, пише докладчикът Дейвид Кайе. - Основните защити (в тези области) са важни за ефективността на правото на свобода на изразяването, отчетността и демократичното управление.“
Ключовите препоръки на Кайе за подобряване защитата на източниците и whistleblowers са:
- Да се гарантират национални правни рамки за осигуряване на правото на достъп в съответствие с международните стандарти. Всякакви изключения от разкриване на източниците трябва да се дефинират ясно и да се предвидят в закон.
- Да се приемат или ревизират и да се приложат национални правни рамки, защитаващи поверителността на източниците. Поверителността трябва да се прилага не само за действащите журналисти – защитата трябва да се основава на функцията, не на формалната титла.
- Да се приемат или ревизират и да се приложат национални правни рамки, защитаващи лицата, докладващи за нередности. Защита трябва да се осигури на всяко лице, разкриващо информация, която то основателно смята, че е истинска и представлява заплаха или вреда за определен публичен интерес.
- Вътрешни институционални и външни контролни механизми да предоставят ефективни и защитни канали за whistleblowers, за да мотивират поправителен иск.
- Трябва да се прилагат защити срещу репресивни мерки във всички институции, включително свързаните с националната сигурност.
- Искане на лична отговорност от тези, които повдигат обвинение срещу източници или whistleblowers.
Източник: International Press Institute
Канада: Национален одит за свобода на информация. На 16 октомври 2015 Newspapers Canada (съвместна инициатива на Канадската вестникарска асоциация и Вестникарската асоциация на различните общности в Канада) публикува резултатите от одита за 2015 на изпълнението на режимите за достъп до информация от страна на канадските правителства и различните публични институции. Одитът е възможност обществеността да види до каква степен правителствата на канадските провинции работят в съответствие със собственото си законодателство за свобода на информация. По време на одита са подадени 450 идентични заявления. Тази година са внесени и тематични заявления до всяка правителствена институция. Резултатите показват, че в най-кратък срок отговарят градските управи, на второ място са провинциите и най-много се бавят отговорите от федералното правителство. Одитът тества и законите за отворени данни. В Канада те са 17 и са с различни правила и процедури.
Целият одит може да прочетете тук.
Източник: Newspapers Canada
Повече прозрачност във ФИФА. На 20 октомври Изпълнителният комитет на ФИФА (Международната футболна федерация) одобри предложение, което ще доведе до повече прозрачност при вътрешни етични разследвания. Етичната комисия ще може да публикува повече информация за текущите процедури. Едно от предложенията е да се разкрият годишните възнаграждения на президента на ФИФА, генералния секретар, на всички членове на съвета на ФИФА, на съдийските комисии.
Източник: Freedominfo.org
Международният валутен фонд оповестява начина за оценка на сделки с нефт и мини. На 14 октомври 2015 Международният валутен фонд оповести модел за оценка и проектиране на нефтените и минни сделки в държавите, богати на тези суровини. Това е важна стъпка към подобряване общественото наблюдение и разбиране на сделките с природни ресурси и потока от приходи. Правилната оценка на фискалните режими за добивната индустрия изисква анализ на икономиката и фиска на проектно ниво. Специална интернет страница предлага ключови концепции и методология, използвани от Отдела за фискални въпроси за фискален анализ на природните индустрии.
FARI (Fiscal Analysis of Resource Industries) е съвременен инструмент за моделиране на проекти, свързани с природни ресурси. Правителствени служители, експерти от международни организации и независими консултанти са обучени да използват този модел.
Източник: Freedominfo.org