Повече новини, малко отчетност и надежда за гражданско участие
 Стефан Ангелов |
В средата на октомври беше открита за потребителите обновената интернет страница http://www.euaffairs.government.bg, предоставяща информация за участието на българското правителство в процеса на вземане на решения в Европейския съюз и изпълнението на произтичащите задължения. Това е официалната страница на координационния механизъм по въпросите на ЕС, на Съвета по европейски въпроси (СЕВ) към Министерския съвет и на неговия секретариат – Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” (ДКВЕС) от администрацията на МС.
Изготвен с финансовата подкрепа на Оперативна програма административен капацитет и Европейския социален фонд, порталът представя нова визия и по-лесен достъп за хората с увреждания. От техническа страна оценката на функционалностите, интерфейса и вътрешната му работа ще оставим на IT специалистите. Колкото до публикуваната информация, разликата със стария портал на СЕВ поне засега е доста малка.
В секцията България в ЕС се намират сравнително
удобни и достъпни обяснения на механизма
на законодателния процес в ЕС
ролята на европейските институции, организацията и функционирането на българския координационен механизъм по тези въпроси, дейността и разпределението на съответните работни групи в държавната администрация, представяне на Съвета по европейски въпроси и документите, които той създава и които биват след това приети от МС, обяснение на т. нар. „наказателна процедура”, инициирана от ЕК при липса на съответствие на националното законодателство с европейските изисквания, и др. В секцията Библиотека са публикувани постановленията на МС, отнасящи се до координацията и организацията на изпълнителната власт относно европейската интеграция на България, годишните Планове за действие с мерките по въвеждане на европейското законодателство в България, Годишните програми за участието на България в процеса на вземане на решения в ЕС, различни ръководства и презентации. Порталът предлага и връзки към публикуваните от 2007 насам Зелени и бели книги на ЕС, както и към Вашият глас в Европа, интернет страницата на Европейската комисия, предоставяща на гражданите обществени обсъждания по създаващото се европейско законодателство и други форми на изразяване на мнение към институциите на ЕС.
Цялата тази информация заедно с навременното публикуване на новини относно Европейския съюз дават
предпоставки за една нелоша
базова информираност на гражданите
в България по европейските въпроси. В същото време тази информация по естеството си малко се отличава от информацията на някой специализиран новинарски портал. Все пак основната роля на координационния механизъм по европейските въпроси е да оформя чрез СЕВ и осъществява чрез МС българската политика като държава-членка на ЕС и по-конкретно българските позиции в процеса на вземане на решения в ЕС. За съжаление големият липсващ в публикуваната на http://www.euaffairs.government.bg информация са точно позициите (рамковите позиции, позициите и указанията), отразяващи защитата на българския национален интерес и гледната точка на правителството в процеса на вземане на решения в Съвета на ЕС. В член 1, пар. 2 от Договора за Европейския съюз се казва: „Настоящият договор бележи нов етап в процеса на изграждане на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите”. В свое решение, с което предоставя пълен достъп до изразените позиции и предложения за законодателни промени направени от държави-членки, Съдът на ЕС добавя, че прозрачността на законодателния процес в Съвета на ЕС „допринася за засилване на демокрацията, като позволява на гражданите да контролират цялата информация, която стои в основата на определен законодателен акт. Всъщност възможността за гражданите да се запознаят с основите на законодателната дейност е условие за ефективното упражняване от страна на последните на демократичните им права” (СЕС, Решение от 17 октомври 2013, Съветът/Access Info Europe, дело C‑280/11 P, пар. 33, виж резюме в този бюлетин). На този фон няма нужда от добавяне на допълнителни аргументи защо въпросните български позиции следва да бъдат публични. Разбира се, и в момента на интернет страницата се публикуват новини за одобрените от СЕВ позиции на България, с дължина средно от около три реда, но не по-дълги от две изречения (виж най-скорошните три примера – тук, тук и тук). Тази информация е прекалено кратка и който и да е гражданин, интересуващ се от българската позиция по дадена европейска политика или проект на конкретен законодателен акт (регламент или директива),
не би могъл да си състави мнение за дейността
на правителството по защитата на националните интереси
в Европейския съвет и Съвета на ЕС.
Рамковата позиция е основният документ, който трябва да бъде одобрен на национално ниво още при първото представяне за обсъждане на даден въпрос в Европейския съюз, като тези въпроси включват и проектите на регламенти и директиви, изменения на договорите и т.н. В Приложението на рамковата позиция е включена обща информация по разглеждания въпрос и неговото значение за България, становищата на другите държави-членки и оценка на въздействието от приемането на предложението, където се посочва необходимостта от изменения на националното право, очакваното отражение върху бизнеса, финансовото въздействие и др. Позицията е документ, който се подготвя за редовно или неформално заседание на Европейския съвет или на Съвета на Европейския съюз в различни формати и е съобразен с рамковите позиции по отделните точки от дневния ред на заседанието. Указанията се подготвят за всяко заседание на работна група на Съвета на ЕС, на което се обсъжда дадено досие, на Комитета на постоянните представители във формат постоянни представители и заместник постоянни представители и за заседанията в процеса на комитология и процедурата по издаване на делегирани актове (за повече информация виж тук).
Описаните документи (за по-кратко наричани позициите) наистина са свързани с процеса на преговори като част от законодателния процес в ЕС. Те включват стратегически или тактически елементи, като „сценарии за действие в преговорите”, „червени линии” и др. Вероятно е защитимо в текущи преговори такава информация да бъде временно ограничавана от достъп. Това обаче не се отнася до целите, които правителството си поставя в преговорния процес, нито до конкретните предложения за промени, които то прави. Никой не би и помислил, че предложенията за изменения на даден законопроект в Народното събрание, правени от депутатите, следва да бъдат засекретени. Още повече, че оценката на въздействието от приемането на даден законодателен проект, където се посочва необходимостта от изменения на националното право, очакваното отражение върху бизнеса, финансовото въздействие и др. е информация, която пряко засяга гражданите и би им позволила да оформят личното си мнение още в самото начало на законодателния процес. Мотивите към законопроектите в Народното събрание, включващи и тази информация, се публикуват на страницата на парламента от момента на регистриране и публикуване на самите законопроекти. Защо не се следва същият стандарт и за законодателния процес в ЕС? Защо не се публикуват поне рамковите позиции на България, засягащи вече приключили преговори и прието, действащо законодателство, също няма никакво обяснение. Цялата тази информация е от основно значение за приближаването на европейските процеси до гражданите. Тя е съществен инструмент за преборването на често повтаряния „демократичен дефицит на ЕС” и задължителна предпоставка за пълноценното участие на гражданите и техните организации в обществения дебат и по-конкретно в обществените консултации, които евентуално ще бъдат провеждани в бъдеще.
Важна нова функционалност
която предлага http://www.euaffairs.government.bg е Консултативният център. Благодарение на него ръководителите на работни групи или други лица, отговорни за създаването на проект на позиция на България по даден европейски въпрос, биха могли да подложат на обществено обсъждане проекта или част от него. Такава функционалност не е съществувала досега, въпреки че нищо не е пречело подобно обсъждане да се случи чрез Портала за обществени консултации. Провеждането на обществени обсъждания по европейски въпроси посредством официалната интернет страница на българския координационен механизъм изглежда логично и удобно, но имайки предвид, че в крайна сметка Министерски съвет е решаващият орган по тези въпроси, малко странно е защо това не се случва през неговия вече съществуващ и добре познат Портал за обществени консултации. Провеждането на обсъждания на различни интернет страници може да доведе до допълнително объркване на гражданите и да подмине истинската цел за по-широко гражданско участие. Разбира се, това в момента няма как да се установи, тъй като обществени консултации по европейски въпроси все още не са били инициирани. Може би добра мярка за решаване на този евентуален проблем би било публикуването на съобщения с препратки към конкретното обсъждане и на двата портала, по подобие на препращането към Вашият глас в Европа на страницата на координационния механизъм.
Консултативният център на http://www.euaffairs.government.bg представя три варианта за провеждане на обществена консултация, изборът между които зависи изцяло от иницииращия орган. По подразбиране, за съжаление, е заложен вариантът на провеждане на обсъждането, наречен „С коментари”. При него коментарите по представените документи не се публикуват автоматично и са видими единствено за администратора на страницата и за иницииралия консултацията. Това определено е най-незадоволителният вариант на обществено обсъждане, тъй като участващите граждани по принцип не могат да видят другите подадени мнения и всъщност дебат не се случва. Вторият възможен избор за обществена консултация е наречен „В блог формат”. Това е системата, позната от Портала за обществени консултации, където наред с обсъжданите документи са видими за всички и подадените мнения. Третият вариант за консултация с гражданите е наречен „С анкета”. Тук е приложен моделът на обсъждане на Европейската комисия от Вашият глас в Европа. Участващите граждани попълват предварително заложена форма с отворени и затворени въпроси, където обикновено имат възможността да изразят своето мнение допълнително и в свободен текст или да прикачат файлове (с напр. официални становища). Този вариант предлага възможност за ориентиране на дебата върху някои по-важни точки, както и прякото създаване на статистическа информация по затворените въпроси. Не е ясно дали всички ще могат да виждат вече създадените резултати и подадени мнения по време на обсъждането, както позволява Вашият глас в Европа. На страницата ще се създава архив, който ще позволява преглеждането на всички протекли консултации и на публикуваните по тях мнения.
Имайки предвид, че Консултативният център все още не е бил използван за целта си, не може да се даде оценка за функционирането му. Като цяло, самото му създаване поражда надеждата, че обществени консултации по европейските въпроси, засягащи българските граждани, ще бъдат провеждани. Бемолите са залагането на варианта за обсъждане „С (невидими) коментари” по подразбиране, както и липсата на ясни правила относно организацията като например – сроковете на обсъждане.
Програма Достъп до Информация отдавна се бори (виж тук и тук) за промени в чл. 26 от Закона за нормативните актове: удължаване на минималния срок за обществено обсъждане на проекти за нормативни актове на 1 месец вместо сегашните 14 дни; задължение за публикуване и на представените в съгласувателната процедура и от заинтересованите групи и лица становища; задължение за мотивиран отговор на постъпилите предложения, които не се приемат и публикуването му в интернет; онлайн публикуване на всички проекти за нормативни актове, заедно с мотивите към тях; онлайн оповестяване на датата на публикуване на проектите и на определения срок за обществено обсъждане на проектите; онлайн оповестяване на резултатите от обсъждането на представените становища. Можем само да се надяваме, че когато бъдат провеждани обществени консултации в Консултативният център на http://www.euaffairs.government.bg, тези минимални стандарти ще бъдат спазвани.