Случаят с полицейския бюлетин в Сливен показва колко малко мислим и говорим за личните данни като за важна част от нас и колко малко търсим начини да запазим правото тази част от нас да бъде само лично наша
 Веселина Седларска |
В този случай жаргонната дума в едно заглавие от преди десетина дни си беше на мястото. То гласеше: „ЕГН-та цъфнаха в полицейски бюлетин”. Точно е. Има случаи, в които нещата „изтичат”, има случаи, в които „цъфват”. Този случай е от цъфтящите. Накратко: ЕГН-та и адреси на десетина души станаха обществено достояние, след като бяха публикувани на сайта на Областна дирекция на МВР в Сливен. Освен информацията за различни кражби, катастрофи или подпалени ниви през денонощието, полицията съобщи между другото и личните данни на извършителите в традиционно изпращания на репортерите всекидневен бюлетин. Потърсих мнението на десет журналисти от Сливен. Никой от тях не смята, че случката заслужава да бъде обсъждана. Нито един не обвини човека от полицията, изпратил съдържащия ЕГН-та бюлетин в пощите им. Не защото сливенската колегия досега не е имала спорове и изисквания към полицейския бюлетин. А защото този път има следните аргументи. Първо: титулярният говорител на ОДМВР Георги Шейтанов е в отпуск. Второ: замества го Веселин Василев от аналитичния отдел на дирекцията, който продължава да върши и своята работа. Трето: претоварен с работата по две, а както се чува и повече, служби Василев изчистил служебния бюлетин от лични данни, за да го изпрати на журналистите, но в бързината погрешно прикрепил служебния файл, в който ЕГН-та и адреси продължавали да си стоят. Четвърто: само 10 минути по-късно Василев изпратил до всички журналисти второ писмо с извинение и с премахнати лични данни. Пето: в тези десетина минути два сайта са публикували на принципа „копи – пейст” новини, съдържащи личните данни на извършителите на престъпления. Този пети аргумент е най-важният за сливенската колегия в случая – ако ние самите нямаме съзнанието, че трябва да опазваме личните данни на гражданите, как да се сърдим на полицията за една неволна техническа грешка, поправена след десетина минути? Големият проблем, който тази малка случка показва, е
нашето неизяснено отношение
към единните граждански номера
За нас ЕГН-то никога не е било толкова важно, че да стане обект на спор или – както беше в Унгария – битка.
В началото на 90-те години унгарците решиха, че прикачането на код към името на личността не е демократично. Произнесе се и Конституционният съд – противоконституционно е. В изминалите 20 години в Унгария бе създадена следната мрежа за идентификация: всяко физическо лице има данъчен номер, здравно осигурителен номер и социално осигурителен номер, а в регистъра по местожителство съществува старият ЕГН (днес идентификационен номер, или ИД №). ИД-номерът задължително се вписва при покупка на недвижими имоти. (Това е въведено след изричното тълкувателно решение на КС). Сега съществува и т.нар. „свързващ код”, с помощта на който могат да се правят връзки между информационните масиви на различните бази данни за едно и също лице. Забранено е използването на свързващия код при изграждането на база данни за едно лице при каквито и да било поводи. В личните карти на унгарците не е вписано ЕГН.
Сега в Унгария отново се води борба. Поведе я Националната служба по сигурността, която настоява да се върне положението отпреди 1991, тоест гражданите да се идентифицират чрез ЕГН-та. В годишния доклад на НСС на Република Унгария (април 2009) се посочва, че „за по-ефективното противопоставяне срещу влиянието на сивия сектор икономиката и за по-голяма прегледност на данните за данъкоплатците” е необходимо възстановяването на единния граждански номер. Използването на едно и също 11 цифрено число (ЕГН) във всичките бази данни в съда и държавните органи, с което може да бъде идентифицирано едно и също лица, би увеличило административната ефективност – се казва в доклада.
В своя статия по този повод Антал Боди, стратегически директор на правителствения портал пише, че „ в онези страни, в които е позволено използването на универсален ЕГН, животът е доста по-улеснен”. Той и други защитници на използването на ЕГН твърдят, че приетият начин за защита на личните данни в Унгария „струват тежки милиарди форинти излишен разход за хазната”. Толкова струва поддържането на техническа инфраструктура, с която се правят справките за едно също физическо лице. Тази система работи като „изнасилва системата, за да не се наруши законът” – казва Антал Боди.
Неправителствените организации скочиха срещу предложението. Службите по сигурността не бива да започват подобна кампания, защото точно те притежават свързващите кодове и могат най-лесно да установяват самоличността, категорични са те. Произнесе се и Андраш Йори,
омбудсман по личните данни
(точно така, унгарците смятат личните данни за толкова важно нещо, че ги защитават и с омбудсманска институция). Йори смята, че е тревожен дори самият факт, че службите за сигурност имат правомощия за сравняване на личните данни от различни информационни масиви и допълни, че подобно предложение за въвеждането на ЕГН отново не бива да се прави от когото и да било, без да се прочете преди това внимателно Конституцията. В същото време в Англия продължава спорът дали трябва да се въведе единен идентификационен документ или човек може да продължава да се удостоверява пред властта с всеки документ, издаден от институция, студентска карта например.
Сливенският случай е едновременно незначителен и много значителен. Незначителен, в смисъл че е тежка обица на ухото и втори път служебният бюлетин едва ли ще „цъфне” пред неслужебни лица. Много значителен, защото ни показва колко малко мислим и говорим за личните данни като за важна част от нас и колко малко търсим начини да запазим правото тази част от нас да бъде само лично наша.