 Дарина Палова |
Стари рани
Участието на граждани и неправителствени организации в ред конкурси (за заемане на свободни позиции в държавната администрация, финансиране на проекти и др.) често е повод за допълнителни въпроси около провеждането на конкурса: доколко справедливо и безпристрастно е взетото решение по него, достатъчно прозрачна ли е била процедурата. Ясно е, че няма как всички да са доволни от крайните резултати, защото кандидатстващите са много, а избраните се броят на пръсти, но въпросът е възможно ли е в крайна сметка и победители, и победени да си тръгнат в известна степен удовлетворени и добро чувство. За победителите е някак по-лесно, но останалите понякога подозират, че е имало нещо „гнило“, че не са били оценени подобаващо. Като изключим субективния елемент, остава голямата въпросителна: дали по-голямата прозрачност на конкурсите няма да е от полза както на организаторите, така и на участвалите в тях.
Позицията на победените
Повод за този коментар са два случая на неправителствени организации, които постъпиха в ПДИ с молба за правна помощ. И двете организации бяха кандидатствали в конкурс, организиран от Министерство на правосъдието за проектно финансиране по реда на Закона за защита от домашното насилие и съответно не бяха сред одобрените. Според представителите на двете организации сред участниците в конкурса витаели слухове за предрешен избор и съмнения, че са избрани отдавна работещи с министерството организации. Ето защо, те искаха да научат повече за провеждането на приключилия вече конкурс като за целта потърсят от министерството със заявления достъп до всички протоколи от заседанията на оценяващата комисия, утвърдена със заповед на министъра на правосъдието.
Позицията на Министерството
Как се разви процедурата?
Въпреки, че заявленията с идентично съдържание бяха подадени в приблизително еднакъв отрязък от време, действията на министерството по тях не бяха съвсем синхронни. Едната от организациите получи уведомление, че срокът за отговор по заявлението ще бъде удължен с 12 дни на основание разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗДОИ, която се прилага в случаите, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. (Само по себе си странно решение на министерството, от което може да се предположи, че то е решило да пита назначената от него комисия дали е съгласна да бъдат предоставени протоколите.) Тъй като по другото заявление отговор липсваше, а подалата го организация твърдо искаше да брани правото си на достъп до информация, подготвихме жалба срещу мълчалив отказ. Впоследствие, когато изпълнителният директор на организацията отиде в министерството да я подаде, се оказа, че срокът за отговор по това заявление също е удължен, на същото основание, като дори впоследствие министерството се е произнесло и с решение за отказ. По незнайни причини двата документа не бяха стигнали до организацията. На място, в министерството, решението за отказ бе връчено и започна да тече срок за обжалване, този път на изричен отказ. Малко по-късно, по аналогичен начин се разви и другият случай – и там получиха изричен отказ за предоставяне на информация с посочване на идентични основания.
Защо Министерството отказа информацията?
В решението, подписано от главния юрисконсулт на министерството се посочваше, че заявлението отговаря на изискванията на ЗДОИ и е отправено до задължен субект, но по същество е неоснователно:
- Като мотив се изтъкваше, че в случая ЗДОИ е неприложим, тъй като искането за информация произтичало от лице, което е участвало в конкурса и в този смисъл то имало право на достъп до тази информация по специален ред в качеството си на страна в административното производство.
- Конкретното основание за отказ, посочено в решението, беше разпоредбата на чл.13 ал.2 т. 2 от ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях.
Въпреки удължения срок за отговор, на основание необходимост от търсене съгласие на третото лице, в решението не беше посочено нищо за последвало негово съгласие/ несъгласие.
Правен коментар на посочените основания за отказ
1. Исканата информация за протоколите от заседанията на комисията към МП е обществена по смисъла на ЗДОИ, т.е. може да се твърди приложимост на ЗДОИ. Информацията по заявленията е поискана от представителите на неправителствените организации не в качеството им на участници в приключилия конкурс, които смятат да оспорват резултатите от конкурса, а в качеството им на граждани, които искат да си съставят мнение за дейността на комисията по одобряване на проекти във вече приключилия конкурс.
2. Неоснователно е и посочването на чл.13 ал.2 т. 2 от ЗДОИ като основание за отказ, тъй като въпросната разпоредба касае информация, свързана с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа, а конкретният случай безспорно не е такъв.
Неправен коментар
От една страна в решението се твърди, че ЗДОИ е неприложим по отношение на исканата информация и в същото време като правно основание за отказа, без никаква фактическа обосновка, е посочена разпоредбата на чл.13 ал.2 т.2 от ЗДОИ.
Противоречивостта на твърденията, изтъкнати в решението, е индикация за субективно нежелание да се предостави достъп до поисканата информация при липса на фактически и правни основания за това.
Същият извод може да се направи и при внимателно вглеждане в действията на министерството по заявленията: твърде бавна реакция, посочване на неясно/ неточно основание за удължаване на срока за отговор и като краен резултат безсмислено дълга процедура, развила се в рамките на месец и половина и завършила с отказ за предоставяне на информацията.
Развитието на случая?
Случаят все още не е приключил и най-вероятно ще продължи да се развива още дълго. Дотогава победените очевидно ще продължават да се чувстват ощетени, а съмненията им за нещо „не както трябва“ може би по естествен път ще се задълбочават. Смисълът на подобни коментари е не да кажем колко някои са лоши за сметка на други или колко не са прави, а да покажем как действа механизмът на задълбочаване на съмненията и колко неспасяемо тъмен може да изглежда пътят понякога.
А дали не можеше да е иначе?