ПДИ и Интернет общество - България връчиха антинаградите на церемония в БТА
На 16 февруари 2011 за пети път бяха връчени антинаградите „Големият брат” (Big Brorther) на церемония в Националния пресклуб на БТА. Призът Big Brother е учреден от международната неправителствена организация за защита на личните права Privacy International през 1998. Името е вдъхновено от антиутопията на Джордж Оруел “1984". В романа Големият брат е символът на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб, с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките й форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава.
От 1998 до днес са организирани 50 церемонии в 16 държави. Германия, Холандия и Австралия са най-постоянни в тяхното провеждане.
Церемонията в БТА откри изпълнителният директор на Програма Достъп до Информация д-р Гергана Жулева, която очерта
различията между България
и другите европейски държави
У нас церемониите са по-скоро пресконференции и протичат по-сериозно, за разлика от другите европейски страни, където участват артисти и рок групи. Като се има предвид, че българският закон за защита на личните данни е приет през 2002 и Комисията за защита на личните данни постепенно започва да се утвърждава като орган, който следи да не се нарушава правото на защита на личните данни, сериозността на церемонията у нас е обяснима. Гергана Жулева изрази надежда, че скоро и ние ще отбелязваме по-весело този ден. Втората особеност в България е, че през последните пет години винаги има фаворит за антинаградата от страна на държавните институции – Министерство на вътрешните работи.
Последната церемония през 2009 бе под знака на несъгласието ни за въвеждане на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и Съвета за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени мрежи (накратко Директива за запазване на трафичните данни). Тогава в много европейски страни се дебатираше дали и как тя да се въвежда. През 2010 Конституционният съд на Германия излезе с решение, което отмени закона, въвеждащ директивата за запазване на трафични данни. В Германия се водеше дискусия за запазване на данните, а в България - за директния достъп на МВР до трафични данни.
Тази година единадесетчленното жури връчи награди в две категории - „Нарушаване правото на неприкосновеност на личния живот в сферата на държавното управление“ и „Нарушаване правото на неприкосновеност на личния живот в частната сфера”.
„Нарушаване правото на неприкосновеност на личния живот в сферата на държавното управление“
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ, представи институциите, свързани с най-големия скандал за нарушаване неприкосновеността на личните данни - скандалът със СРС-та. На първо място бе Парламентът – затова, че е приел закон, който не гарантира в необходимата степен правата на гражданите, и заради подкомисията за контрол на СРС, която работи на тъмно и не успява да осъществи контрол над подслушването. Вторият номиниран бе МВР – институцията, която основно прилага закона за СРС. И от която идва голяма част от исканията за СРС идват от МВР. Очевидно е, че липсват задръжки в прилагането на СРС и липсва контрол по отношение прилагането на СРС. Надхвърлят се пределите на полицейската регистрация, никой не е чувал да се унищожава информация за лице, веднъж попаднало в базите данни на МВР.
Павлина Желева, журналист от в. „Дневник”, представи номинацията на Прокуратурата на РБ и подчерта, че с голямо разочарование журналистите от „Дневник” са установили, че ЗЕС и поправките в него не гарантират съдебен контрол на всички разрешения за достъп до трафични данни. За първите 7 месеца на 2010 случаите, при които прокурори без разрешение са проследили комуникации в интернет и разговори по телефони са 2767. Освен това главният прокурор Борис Велчев издал указания, с които задължава за всеки случай, когато не получат достъп до трафични данни, прокурорите да сезират Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
Журналистът от в. „Труд” Иван Димов представи номинацията на Община Божурище. Той обясни, че журито се е спряло на този частен случай заради неговата симптоматика. В общинския вестник ”Божурище” кметът води рубриката „Налага се да бъдем безкомпромисни”, където публикува трите имена, адресите и дори ЕГН на граждани, нарушили обществения ред. Кметът явно е привърженик на практика, установена в САЩ, където се публикуват снимките на всички арестувани в местните вестници. Това обаче е строго забранено от българското законодателство.
Красимир Димитров, член на Комисията за защита на личните данни, представи номинация за законодателите в лицето на Народното събрание или вносителя на Закона за пчеларството (2008) в лицето на Министерство на земеделието и храните. Случаят е показателен с това, че когато съществува проблем със защита на личните данни, той не се разрешава с години. Законът за пчеларството е приет през 2003, претърпял е многократни изменения и допълнения, но една разпоредба остава непроменена – задължението всеки, който отглежда собствени пчели, да остави на оградата табелка със собственото име, ЕГН и постоянния си адрес. Голяма част са физически лица. Тази номинация дойде по интернет от сдружение „Родопска пчела”.
Последната номинация в категорията бе Българска социалистическа партия и Сергей Станишев - за изпращане на телефонни предизборни агитационни съобщения без съгласието на адресатите. Представяйки я, председателят на СЕМ Георги Лозанов подчерта, че антинаградите „Големият брат” са насочени не толкова към тези, които ги получават, колкото към това да очертаят процеса, да създадат около него тревожна публичност, защото сферата на личната неприкосновеност изисква по-чувствително гражданско ухо. Антинаградите посочват рискови тенденции. В този смисъл е и номинацията на БСП, която е за отминал период. Сегашните награди обхващат две години спрямо предишното връчване. Номинацията е важна, защото сигнализира за тревожна тенденция - атака в границите на личното пространство, което се оказва трибуна на публични и то политически тези. Номинацията е от значение и поради предстоящите в края на годината местни и президентски избори. Добре е чрез нея да предупредим, че никоя партия не може да ни атакува с такива послания. В заключение Георги Лозанов подчерта, че големият дебат е „как да пазим личното си пространство от политически спамове и нежелани реклами”.
Наградата в категорията получиха съвместно Министерство на вътрешните работи и Народното събрание. Тя се присъжда за създаване на предпоставки за системно нарушаване на правото на лична неприкосновеност и защита на личните данни на гражданите и по-конкретно:
- за липса на адекватен регламент, гарантиращ правата на хората при използване на СРС;
- за липсата на задръжки и ефективен контрол при прилагането на СРС.
„Нарушаване правото на неприкосновеност
на личния живот в частната сфера”
Първата номинация бе за компанията "Алкател-Лусент", пуснала анкета сред 2875 свои служители (бивши на БТК) с въпроси бременни ли са, имат ли диабет или психично разстройство във връзка с предстоящи съкращения. По този начин грубо се нарушава ЗЗЛД. Цел – да се ползват тези данни при съкращения. Човешкото право изисква обратното – хората, попадащи в споменатите категории да бъдат защитени.
Фани Давидова, юрист в правния екип на ПДИ, представи следващите нарушители на личните данни - Алфа Банк – България и Многопрофилна болница за активно лечение в Смолян. Алфа Банк е номинирана за грубо пренебрегване на организационните и техническите мерки на съхраняване и унищожаване на лични данни и безотговорно и лошо съхраняване и унищожаване на копия от лични документи на клиенти.
Другата номинация бе за МБАЛ - Смолян, чието ръководство очевидно впечатлено от новите технологии, въвежда нова система за пропуск на персонала – събиране на биометрични данни - пръстови отпечатъци. Това е непропорционално „свръх”събиране и обработване на лични данни на работещите в болницата.
Последната номинация бе за мобилните оператори Мтел („Мобилтел“ ЕАД), Глобул (“Космо България Мобайл ”ЕАД) и Виваком – за системно нарушаване правата на гражданите. Красимир Димитров запозна присъстващите с мотивите за номинацията - прехвърляне на бази лични данни на клиенти без знанието им (пример – прехвърлянето на задължения на клиенти), поддържани неактуални регистри с лични данни на клиентите и прекомерно и непропорционално събиране на лични данни на клиентите.
Мобилните оператори и през други години са получавали антинаградата за различни действия, нарушаващи ЗЗЛД.
Журито присъди „Големият брат” на мобилните оператори.
Петата церемония по връчване на антинаградите „Големият брат” отново предизвика
интерес сред журналистите
Иван Такев от TV+ запита дали фигурират естествените частни монополи като топлофикационните дружества и ЕРП-та сред номинациите. Екипът на ПДИ припомни, че на първата церемония през 2002 бе номинирана Топлофикация – София, а през 2009 наградата взе „ЧЕЗ Разпределение България” АД.
Красимир Димитров отбеляза, че сред упоритите нарушения на монополистите е непропорционалното събиране на лични данни – изискват копие или оригинали от различни документи (например, нотариалните актове). Глобалният проблем според него е, че когато гражданите контактуват с монополиста и виждат, че им се иска неправомерно информация, нямат алтернатива и не могат да сменят доставчика на дадена услуга.
Татяна Обретенова от радио „България” попита за ефекта от антинаградите в обществен план. Гергана Жулева поясни, че има поне два положителни ефекта от церемонията. Първо, че от 2003 – вече осем години - открито се декларира, че хората имат право на неприкосновеност на личния живот. Вторият значим ефект е, че следвайки мотото на Privacy International „Кой наблюдава Големия брат?” – всички постоянно поставяме въпроса, че трябва да се внимава как се събират лични данни и как се предоставят от самите граждани. Нарастване на чувствителността по отношение на неприкосновеността на личния живот и контрол над Големия брат – това са най-важните ефекти от тези церемонии.
Информация за предишните церемонии по връчване на българските анти-награди "Големият брат" може да видите в специалната секция "Лични данни".
Снимки от церемонията вижте в нашата Галерия.