 |
Началото на отбелязването на Международния ден на достъпа до информация бе поставено от група активисти на гражданското общество от цял свят в София на 28 септември 2002 г., а с признаването му от ЮНЕСКО през 2015 г. и ООН през 2019 г., днес вече се отбелязва от официални органи по целия свят като Международен ден на всеобщия достъп до информация.
С отбелязването му се напомня и подчертава значението на правото на достъп до информация, съхранявана от публичните органи, насърчава се признаването и прилагането на това основно право на човека и се обсъждат предизвикателствата пред пълното му осъществяване.
Днес правото на достъп до информация е признато от международните съдилища по правата на човека и междуправителствените организации, както и по договорите на Европейския съюз и много национални конституции.
* * *
Хелън Дарбишър (един от инициаторите за празнуването но Деня на правото до знам и изпълнителен директор на Аccess Info Europe) очертава приоритетите пред правителствата в Европа, които ще гарантират доброто прилагане на правото на информация:
По-силни закони за достъп до информация и по-добро прилагане: В Европа има държави с дългогодишни традиции в областта на прозрачността като скандинавските държави, начело с Швеция и нейния закон от 1766 г., в противовес на много по-млади закони – в Люксембург от 2018 г. и Андора от 2021 г. Необходимо е съчетаване на законодателни промени – най-малкото привеждане на националните закони в съответствие с минималните стандарти на Конвенцията от Тромсьо на Съвета на Европа – с укрепване на културата на прозрачност и по-добро прилагане на практика.
По-добър баланс с неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни: В Европа – на национално равнище и на равнище ЕС – съществува проблем, при който защитата на личните данни се е превърнала в често извинение за непредоставяне на информация, дори когато става въпрос за сравнително високопоставени държавни служители, изпълняващи публични функции и разполагащи с публични средства. В резултат на това е трудно да се получи пълна прозрачност при вземането на решения, което ограничава отчетността. Това трябва да се промени чрез правна реформа, където е необходимо, но най-вече чрез осигуряване на по-добър баланс между правото на информация и правото на защита на данните.
Отворени данни за борба с корупцията и за опазване на околната среда: Проучванията на отворените данни показват, че са налични твърде малко данни, свързани с чувствителни теми за корупция и опазване на околната среда. Данните за публичните разходи, обществените поръчки, лобирането и собствеността на компаниите трябва да бъдат събирани и отворени. В същото време правителствата или не събират, или не публикуват ключова информация за околната среда, като например уязвимостта на дадена страна към изменението на климата. Това показват резултатите за европейската част на Глобалния барометър на данните. Такива данни следва да бъдат приоритетно отворени чрез активно публикуване.
Прозрачност за надеждна технология: Алгоритмите и изкуственият интелект все повече се използват от публичните органи за вземане на решения, затова трябва спешно да се гарантира прозрачност на входящите и изходящите данни (надлежно анонимизирани, когато е уместно), както и да се направи оценка на въздействието и пристрастията (например, свързани с пола или расата), които също да бъдат публикувани.
* * *
По повод 28 сепетмври, Дейвид Банисар (гостуващ преподавател в London School of Economics) прави кратък преглед на напредъка и спада в областта на правото на информация през 2023 година.
От 193 държави-членки на ООН, 128 вече имат закони за свобода на информацията, а в други 7 има официални укази/регламенти, изискващи разкриването на информация, което обхваща около 91% населението на света. Остават още 60 държави-членки на ООН, които все още трябва да предприемат действия, за да спазят крайния срок до 2030 г. Около 26 държави имат правни инициативи в ход или законопроекти. Някои от тях са в това положение над 20 години.
За 2023 г., до момента, няма новоприети закони за свобода на информация.
Правителството на Малайзия неотдавна пое ангажимент да приеме закон за свобода на информацията и да преразгледа своя Закон за служебните тайни.
В Замбия кабинетът одобри законопроект за свобода на информация през 2023 г., който ще бъде препратен към парламента.
Специалният докладчик на ООН по въпросите на свободата на изразяване публикува нов доклад относно устойчивото развитие и свободата на изразяване (A/HRC/53/25), в който широко се обсъжда правото на информация и развитието.
Законът за цифровите услуги на ЕС налага на технологичните компании нови задължения за прозрачност. Понастоящем ЕС разработва регламенти както за публикуването, така и за достъп за изследователите.
Застой/влошаване
В Индия новият Закон за защита на личните данни изрично премахна достъпа до повечето лични данни със специално изменение на Закона за право на информация.
В Мавриций министър-председателят Правинд Жугнаут заяви през май, че правителството няма да приеме закон за свобода на информацията след години обещания, като се позова на разходите и заяви, че други държави "съжаляват", че са приели такъв закон.
Парламентът на Гърнзи, британски остров в протока Ламанш, част от Нормандските острови, отхвърли приемането на закон и вместо това внесе леки изменения в съществуващото законодателство.
Във Великобритания Законът за националната сигурност измени Закона за служебната тайна и създаде възможност за съдебно преследване на длъжностни лица, подаващи сигнали за нередности, оповестили данни, които биха били публични съгласно Закона за свобода на информацията.
По традиция Дейвид Банисар публикува актуализирана карта на държавите с действащи закони за свобода на информацията.
* * *
Глобална конференция за универсален достъп до информация 2023
Акцентът на тазгодишния Международен ден за всеобщ достъп до информация е върху значението на онлайн пространството за достъп до информация.
Световното честване се проведе в Оксфорд, Великобритания, на 28 септември 2023 г. Откриващата сесия беше последвана от кръгла маса на високо равнище, на която се обсъдиха достъпа до информация и смущенията в интернет в контекста на Виенската декларация, приета на Световната конференция по правата на човека на 25 юни 1993 г.
Поредицата от три панела се фокусира върху:
- Технология за демокрация и устойчиво развитие – Участниците в първия панел обсъждат предизвикателствата и възможностите, които интернет предоставя, значението на достъпа до информация онлайн, както и последиците от спирането на интернет и онлайн цензурата.
- Свързаността с интернет като фактор, подпомагащ възможността за упражняване на правата онлайн, със специален акцент върху достъпа до информация – Дискусията за това как достъпът до интернет улеснява упражняването на правата онлайн и на достъпа до информация. Подчертава се необходимостта от равен и неограничен достъп до интернет, за да се насърчи откритият диалог и свободното движение на информация.
- Гледната точка на съдебните и информационни регулатори по отношение на достъпността и свързаността с интернет – Третият панел акцентира върху правната рамка и механизмите за насърчаване на прозрачността, отчетността и достъпа до информация.
Новините по повод Международния ден на правото да знам са подготвени, благодарение на LinkedIn, Access Info Europe, unesco.org.