Не бива да се подават самоцелно заявления, нито да се търси конфронтация с институциите, твърди носителката на наградата „Координатор на 2012“
 Кръстина Маринова |
Кръстина е координатор на ПДИ от 2001 - първо в Добрич, след това и във Варна. За активното й сътрудничество с граждански групи в областта на достъпа до информация и отразяването на техните инициативи във Варна тя бе удостоена с наградата „Координатор на годината“, която фондацията връчва за шести път.
Кръстина, още веднъж поздравления.
Благодаря, това наистина е висока оценка. А и да си част от ПДИ също е основание за гордост. Награда от уважавани експерти и хора, постигнали толкова много, е мотив за самочувствие.
Преди 12 години ти също беше журналист с позиция и самочувствие.
Тогава бях журналист в Добрич и срещу мен заведоха дело за клевета. С помощта на Александър Кашъмов спечелих делото и на върховна инстанция. И едва след това станах част от журналистическата мрежа на ПДИ. Признание за работата ми в Добрич бе, че фондацията ме избра и за координатор във Варна – град, в който отивах като непознат за варненци, за гилдията и за гражданските сдружения журналист. Не беше леко в началото, не казвам, че и сега е леко. Гражданските сдружения и неправителствените организации във Варна показват високо гражданско самосъзнание. Както Бенджамин Франклин е казал: отговорността на гражданите е да оспорва всяка власт. Хората във Варна го правят. Много са ентусиазирани. Миналото лято благодарение на гражданските сдружения бяха организирани протестите в защита на Морската градина. Сега събират и подписка за провеждане на местен референдум за бъдещето на Морската градина. Надявам се, че ще успеят. Опитвам да работя с тях. Възможно е тяхната оценка за моята работа да е различна. Понякога има и недоволни. Физически не е възможно да се обхванат всички – някои осъмват с дузина заявления по Закона за достъп до обществена информация, други търсят и пряк контакт с ПДИ. Но нали всички работим за една кауза.
Гражданите на Варна като че ли са по-активни в използването на ЗДОИ от варненските журналисти. Така ли е?
Да. И аз бих била по-удовлетворена, ако колегите се възползват от правните основания да търсят информация от институции, които в по-голямата си част се опитват да бъдат непрозрачни. Макар че в последните години и те се поотвориха. Публикуват в сайтовете си, имат вътрешни правила по ЗДОИ. Е, понякога са труднодостъпни и за граждани, и за журналисти, но да се надяваме, че ще улесним контактите, така че хората да знаят какво се случва зад стените на общината, зад стените на областната управа и пр. Знаете, че миналата година, заради едно заявление за достъп до информация и неподписан протокол от шефката на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна, пенсионерът Кънчо Бонев, военен от резерва, получи удар от охраната. Затова и антинаградата за Деня на правото да знам отиде при тази служба. Беше въпрос на чест шефката на кадастъра Красимира Божкова да излезе и получи антинаградата и да си подадат ръка с представителите на гражданските сдружения. Нямаше нужда да се създават предпоставки за екстремни обстоятелства, до които можеше да се стигне.
Какви са причините журналистите във Варна да не са така активни в използването на ЗДОИ?
Според мен препъникамъкът е 14-дневния срок. Като журналист мога да кажа, че повечето от нас се занимават с оперативна работа, ние сме „на конвейра“. А за да си свърши работата един журналист във всекидневник, той няма как да чака 14 дни, за да получи отговор. ЗДОИ дава най-вече резултати в разследващата журналистика.
Ако има повече онлайн информация, това би ли подпомогнало журналистите?
Много колеги работят по този начин. Наистина институциите, задължени по закона, публикуват все повече актуална информация за бюджет, обяви за обществени поръчки, решения на общински съвети и т.н.. И колегите без да ходят на място, без да губят време се възползват от тази информация. Ако искат пояснения и имат допълнителни въпроси, тогава търсят институциите. Но онлайн информацията от тези страници често пъти върши работа.
Това че си координатор на ПДИ помагало ли ти е през годините?
Последният случай беше, когато варненецът Николай Цветков ми съобщи, че в Община Варна искат ЕГН в подаденото заявление. Отидох като гражданин след Цветков и подадох и аз заявление. Да, поискаха ми ЕГН, а аз отказах, позовавайки се на закона. Тогава извикаха шефката на ресорния отдел и след като поспорихме, се представих като журналист и координатор на ПДИ. Нейната реакция бе, че с това трябвало да започна. Защо? Нали законът е еднакъв за всички?
Какво би искала да се промени, за да се подобри ситуацията с достъпа до информация и прозрачността във Варна?
Бих искала да не се подават самоцелно заявления, да не търсим конфронтация с институциите. Понякога мотивите да се търси определена информация не са докрай изчистени. Смятам, че ПДИ трябва да продължи срещите по места, на които и журналисти, и представители на гражданските сдружения, и институциите да бъдат заедно.
Какво е ценното на този формат?
Всички седят на една маса и става ясно, че не са врагове, а всичко е с цел повече информираност на гражданите, повече прозрачност. От това имат интерес и институциите, и медиите, и гражданите, които са се събрали и сдружили в името на някаква кауза. За да бъде реализирана тя, нещата пак опират до институциите. Някои представители на граждански сдружения ме упрекват, че в една или друга ситуация търся балансираща роля. Смятам, че доброто познаване на закона, стремежа към спазването му, добрият тон и намерения, независимо от коя страна си, водят до положителен резултат за всички.
Разговора води
Диана Банчева, ПДИ