10 координаторски заповеди от 60 истории на журналисти
 Веселина Седларска на представянето на "Купувам/продавам брега на Дунав", 26.11.2010, София |
Когато се приемаше Законът за достъп до обществена информация някой каза, че в Англия, където приемаха също такъв са предвидени пет години за подготовка на администрацията. Тогава между координаторите около работната маса премина шепот: „Значи при нас за десет”. Ето ги десетте години. Къде ли отиде през това време Англия, помислих си и проверих. Ако се съди по това, което е казал премиерът Камерън тези дни, ето къде: „Нашата амбиция е да бъдем едно от най-прозрачните правителства в света. Отворени за това, какво правим и решителни за това, какво харчим…"
Камерън подчертал, че британците ще могат да виждат ежемесечно актуализирана информация какви са разходите над 25 000 паунда, които всяко министерство извършва, а информацията ще бъде публикувана в Интернет. Премиерът завършва с думите: "Вие ще имате цялата информация какво прави правителството, как харчим парите ви и какви са резултатите. Ползвайте я, дръжте ни отговорни! Заедно можем да дадем пример как изглежда модерната демокрация!"
Дотук се е придвижила Англия последните десет години и предполагам, че мнозина сега си мислят: „Значи ние за двайсет”. Има хора обаче, които си мислят: „И от нас зависи.” Хората от Програма Достъп до Информация. Какви хора сме ние? – запитах се, когато видях „Купувам/продавам брега на Дунав”, книгата с 60 истории на журналисти, координатори на ПДИ. Хора, които познават закона – да. Хора, загрижени за журналистиката – да. Но все ми се струва, че ни движи и нещо повече от това. Прочетох книгата внимателно, за да открия какво. Записвах си мисли от нея, после ги групирах, защото доста от тях казваха с различни думи едно и също нещо. И се получиха десет важни неща, в които вярваме. Не съм ги измислила. Те са цитати от нашата книга.
Първо: Информираният човек е свободен. Свободният човек е информиран.
Второ: Живеем в страната на властелините на папките, третото лице, държавната, служебната тайна и мълчаливия отказ.
Трето: Но рече законът: Искайте и ще ви се даде.
Четвърто: Когато един факт по някаква причина трябва да бъде скрит, винаги ще се намери сериозно основание. Изнасянето на факти, докачащи властите, никога не е било безопасно занятие. Тъй като на чиновническия морал не може да се разчита, остава въпросът как да се действа със закона.
Пето: Не е важно дали премиерът е чел книгата за Големия брат, ако живеем в държава, в която има достатъчно граждани, които не позволяват да живеем в „1984”-та.
Шесто: Третото лице не е по-важно от хилядите безименни граждани, които след като подсигурят с данъците си чиновническото безхаберие, трябва да понесат и издевателствата на властта върху себе си.
Седмо: Живеем в общество, в което правилата са създадени, за да бъдат заобикаляни. Но ние знаем как да сърфираме.
Осмо: Ако срокът за предоставяне на информация по ЗДОИ ви се вижда дълъг и по тази причина не го ползвате, шансът ви да стигнете до информацията се променя на никога!
Девето: Истината е по-полезна за ония, за които се отнася, отколкото за този, който я изказва.
Десето: Въпросите ни ще продължават, докато властта схване, че е длъжна да се отчита пред тези, чиито пари харчи.