 Фани Давидова |
“То гражданите хубаво имате права, ама административният орган няма ли?” - пита ме служителката по достъп до информация в един от регионалните инспекторати по образование (РИО). Казусът: В инспектората постъпило искане за достъп до информация, с което заявителят поискал констативните протоколи от извършени проверки на конкретно училище от страна на РИО за последните 4 години.
„Ние тази гражданка я познаваме, обясняваше служителката, не може ли поне да каже за какво й трябва толкова информация. Да си мотивира искането, пък ние да преценим какво й трябва.“
Опитах да обясня на служителката, че ЗДОИ гарантира равно право на всички граждани да получат еднакъв по обем достъп до информация без да доказват конкретен интерес и тъкмо това е смисълът и духът на закона, но тя не остана доволна.
„Ами дали е точен предметът на заявлението? Да взема да го върна за уточняване?“ – продължи да упорства служителката.
Зачудих се какво по-точно от това: „Моля, да ми предоставите констативните протоколи от извършените проверки за последните 4 години на училище Х“. Кратко и ясно формулиран предмет на заявление. Безспорно обществена информация, очевидно наличие на обществен интерес, тъй като става въпрос за проверки на общинско училище, в което учат доста деца. Накратко: заявление като слънце. Изложих тези аргументи пред служителката, но тя съвсем се ядоса и извади последния си коз: „Констативните протоколи не са самостоятелни документи – те са част от административна преписка и не могат да се предоставят самостоятелно!“
Отговорих, че да първи път чувам подобно ограничение на достъпа до информация. Още повече че именно констативните протоколи и крайните актове, с които приключват проверките си административните органи са тези, които впоследствие подлежат и на обжалване, така че няма съмнение, че са документи със самостоятелно значение и следва да бъдат предоставени по реда на ЗДОИ. „Е, да, но знаете ли какво е при нас в РИО? Мелница! Правим непрекъснато проверки по различни поводи – това е много работа. Ще го върна за уточнение на предмета това заявление!“
Така в леко изострени отношения приключи нашият разговор със служителката от РИО.
Независимо от обема информация, поискана от заявителя, в случай че не са налице предвидените в ЗДОИ ограничения, информация следва да се предоставя. Действително, законът предвижда възможност (чл.30,ал.1 ЗДОИ) за допустимо удължаване на срока за предоставяне на достъп, в случаите в които поисканата информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка. В тези случаи административният орган следва да изпрати уведомление до заявителя и да посочи причините за удължаването на срока.
По идентичен с горния казус, в свое решение № 16287 от 12/18/2012, пето отделение на ВАС приема, че административният орган неоснователно е мотивирал отказа си с твърдение за големия й обем и необработеност - доколкото такова основание липсва измежду изрично записаните в закона - чл.37 ЗДОИ. Съдът отменя отказа, указвайки на административния орган възможността да удължи срока за произнасяне.