Силистра е от първите общини, в които граждани и журналисти участват в работата на постоянните комисии. Просто убедих съветниците, че няма да сгрешим, ако допуснем силистренци в заседанията, казва носителят на наградата „Координатор за 2010”
Йордан Георгиев е кореспондент на в. "24 часа" в Силистра. Член е на Управителния съвет на СБЖ. Общински съветник. Автор на книгата "Да случиш на живот". Координатор на ПДИ от 2001.
Данчо, честита награда. Още веднъж поздравления от екипа. Помниш ли началото, как бе привлечен към ПДИ?
Към мен имаше покана през 1997, но съм координатор от 2001. Силистра все пак е далеч от големите центрове, от столицата. Както се казва, мрежата от журналисти на ПДИ пълзеше бавно към периферията. Мисля, че бях двадесетият или двадесет и първият й координатор.
Какво те мотивира да си част от журналистическата мрежа?
Аз се занимавам с различни обществени дела, включително в неправителствения сектор. В Силистра съм един от първите след 90-та година, занимаващи се с подобна дейност. И съм настоявал работата на всяка институция да е по-прозрачна. Преди да стана координатор на ПДИ, усилията ми навсякъде, където съм работил, включително в местното самоуправление, са били в тази посока. Силистра е сред първите градове, в които с решение на общинския съвет граждани и журналисти участват в работата на постоянните комисии.
Как се „отвори” общинският съвет?
Убеждавах общинските съветници, че няма да сгрешим, ако допуснем гражданите в заседанията. Е, тогава имаше повече участници, може би защото медиите бяха по-малко. Сега когато те се нароиха, включително и чрез интернет, достъпът до дейностите на местното самоуправление стана по-голям, хората по-малко посещават заседанията. В Силистра за 15 години няма закрито заседание на общинския съвет. Имаме бюлетин, в който също участвам и се боря да го има. Ние сме сред малкото общини с подобно свое издание - в него едно към едно се публикуват решенията на общинския съвет, освен в интернет. Аз поддържам консервативната форма на хартиен носител, защото той е по-достъпен. Бюлетинът стига до 200 институции. В Силистренска област има седем общини. Пет от тях имат собствени бюлетини – няма частни и държавни вестникарски издания, но има издания на местната власт. Това е донякъде ефект и от моите усилия в онзи период.
Какви според теб са проблемите пред достъпа до информация в Силистра и областта?
Според мнозина общинари, журналисти и хора от неправителствения сектор интернет запълва докрай дефицита от информация. Аз не мисля така. Освен това гражданите са по-активни в търсенето на информация, а медиите все още смятат, че времето за отговор е твърде дълго и не им решава въпроса. Преди десетина години положих куп усилия, за да убедя журналистите в областта, че схемата с подаването на заявления е градивна – и за гражданите, и за занаята. Имам петима колеги, които и днес активно атакуват със заявления за достъп институциите. Те са наясно, че при задаването на въпросите конкретността е най-важна – не едрото, а дребното трябва да разберат как изглежда в цифри, факти и пр. Като цяло, има развитие. Още повече, че живеем в малък град, в който хората се познават и малцина искат да се изявяват. Факт е обаче, че институциите в Силистра присъстват на семинарите, организирани от ПДИ, и се интересуват от развитието в сектора.
Каква информация търсят журналистите в Силистра?
Как кметовете харчат парите, включително за собствена изява и за пътуване в чужбина. Интересуват се и от бюджета, разбира се. Най-често той се публикува като рамка, а подробностите бягат. Отчетът – също като рамка, но не и в подробности и цифри, зад които се крие много полезна информация. При подобни случаи и често със съдействието на колеги репортери съм успявал да внуша на представители на местната власт, да бъдат не толкова добронамерени, колкото да приемат правилата каквито са. В техен интерес е да осигурят информация, така ще си спестяват въпроси, а доверието към тях ще расте. Има определени личности, които натрупаха още авторитет, защото ги убедих, че няма да сгрешат, ако предоставят конкретна информация. Е, разбраха, че са постъпили правилно, макар и след години.
А каква информация търсят гражданите?
Най-вече лична информация. Едно от първите дела за достъп, които се водеха в Силистра, заедно с привлечения от ПДИ адвокат Даниела Стоянова, бе във връзка със земеразделяне. Човекът искаше от прокуратурата сведения, свързани с негови земи. Накрая ги получи, но пък загуби интерес, тъй като мина много време. 7-8 години изтекоха оттогава, но срещне ли ме, той благодари, че е получил подкрепа и емоционално е преживял момента. Оттам съдя, че понякога ЗДОИ обира луфтове и чисто психологическият момент е от значение, особено за гражданите.
Каква е ролята на координатора на ПДИ в Силистра днес, след 10 години в полза на каузата?
На човек, координиращ и поддържащ огъня. На около две години организираме срещи – екипът на ПДИ идва, за да общува на живо с местната общност. Оказа се, че и извън тези събирания хората следят какво се случва в областта на достъпа до информация. И великолепният сайт на фондацията позволява това да се случва. Администрацията обаче все още мълчаливо наблюдава тези процеси. Трябва да има хора отвътре, които да осъзнават, че е важно и да искат да се случва нещо в областта.
С какво работата ти като координатор бе от полза за теб?
Утвърди ме като човек, който не отстъпва по въпросите, свързани с достъпа до информация. И ми даваше повод да искам да се случват определени неща в институциите. Не случайно в книгата ми „Да случиш на живот” съм отделил десетина страници, есенция от всички обучения на ПДИ, в които съм участвал в последно време. И още нещо – приятно ми е, когато журналисти преминат от другата страна и станат пиари. Например в Силистренската диркеция на НАП има кът за достъп до информация от шест-седем години. Тогавашният директор Николета Колева и сегашният пиар Галина Димова прецениха, че това, което следва да обясняват на всеки е по-добре да бъде изнесено на таблото. За съжаление, не са много институциите като НАП. Затова ще продължим да работим.
Въпросите зададе
Диана Банчева, ПДИ