ISSN 1313-6496

Историите зад някои от случаите и делата на ПДИ

Достъпът до информация не е самоцел. Тук ще се спрем на някои от по-малко отразените в медиите случаи на ПДИ от предходната година, като ги сложим в контекста на по-широките проблеми, които гражданите искат да решат.

            Пасищата на село Богданлия

В село Богданлия, Община Елин Пелин, местните жители се борят срещу незаконно предвижданото застрояване на 200 декара от селските пасища, с което площта на застроените земи би скочила двойно.

През януари 2024 г. Общинският съвет на Елин Пелин решава да бъдат извадени от специализирания слой постоянно затревени площи 200 декара пасища от землището на селото и дава предварително съгласие за промяна на предназначението им. За същите пасища има действащ договор с фермата в селото, най-голямата в общината и единствена в района. Предвиждана е и промяна в общия устройствен план за разширяване на строителните граници на селото в тази територия, почти двойно на площта на селото. Според жителите целта е тези земи да бъдат продадени на строителни предприемачи с цел застрояване. Тези пасища обаче попадат в заливната тераса на реката, където строителството е забранено от Закона за водите.[1]

Има съмнения, че общината е твърдяла неверни или неточни факти пред Министерството на земеделието и храните в документацията за 2024 г., когато предназначението на площите е било променено. Тези съмнения се подчертават и от факта, че за следващата година министърът открива, че същите земи трябва да се върнат обратно в слоя „постоянно затревени площи“. Вяра Младенова от инициативния комитет на жителите поиска достъп от министъра на земеделието на храните до документацията, подадена от кмета на Елин Пелин. Първоначално органът на централната изпълнителна власт отказва  достъп до документите, защото били подготвителни и нямали самостоятелно значение, и препраща искането за информация до кмета на Елин Пелин в частта, в която се искат заявленията, изпратени от общината до министерството. Този отказ бе оспорен с помощта на ПДИ. Междувременно кметът също не предостави достъп.

Административен съд София-област постанови, че е налице надделяващ обществен интерес за разкриване на исканата служебната обществена информация. Предоставянето на достъп ще повиши прозрачността и отчетността в дейността на министерството, а що се отнася до препращането на част от въпросите до кмета на Елин Пелин – то е било ненужно, при положение, че исканите документи се съхраняват от министъра на земеделието и храните.[2]

Историята обаче продължава, тъй като жителите на с. Богданлия успоредно с тези усилия са искали неколкократно от кмета на Елин Пелин да свика общо събрание на населението по Закона за прякото участие на гражданите. На тези искания отново получават отказ, но след успешно оспорване на един от тях, стигат до решение на съда, че кметът е длъжен да назначи общо събрание. В резултат е свикано такова[3] с въпроси за решаване:

„1. Предприемане на необходимите действия от кмета на общината, чрез искане до Министерството на земеделието и храните, за връщане в регистъра на специализирания слой „Постоянно затревени площи“ на следните пасища на с. Богданлия – поземлен имот с идентификатор №№№ 04604.37.170, 04604.43.193, 04604.38.174 по Кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Богданлия.

2. Предприемане на необходимите действия от кмета на общината, като възложител на проекта, да се извърши корекция на предварителния проект на Общ устройствен план на Община Елин Пелин за изключване на пасищата с идентификатор №№№ 04604.37.170, 04604.43.193, 04604.38.174 по Кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Богданлия от строителните граници на населеното място.“

Около 50 човека от селото гласуват с „Да“ и на двата въпроса, против за само двама.[4] Общото събрание приема решението и сега кметът трябва да го изпълни.

Трудно може да се раздели само кампанията по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от общото усилие на гражданите да защитят селото си. Не случайно те подчертават и двете си спечелени дела, едно от които е по ЗДОИ, за да мотивират съседите  и да привлекат вниманието на медиите към случая си. Успешното съвместно използване на различните механизми за натиск и доказване на правотата е гаранция за успешната им кампания.

            Грижи за безстопанствените кучета

Множество граждани от цяла България с години се борят за правата на изоставените домашни любимци и техните потомства, иначе казано – безстопанствените кучета. И през тази година в ПДИ помагахме в различни казуси и дела, с които се искаше достъп до информация за справяне с популацията на тези приятели на човека. Съдът редовно постановяваше, че достъп трябва да бъде предоставен до данни за залавянето и третирането на отделни кучета, включително до данни за екипа, които биха показали дали е присъствал ветеринар, както изисква законът,[5] както и до списъците на обезпаразитени и ваксинирани кучета, въведени във Ветеринарната информационна система,[6] също така до доклада, отразяващ резултатите от извършени проверки от Областна дирекция по безопасност на храните - София-град, касаещи дейността на общинско предприятие „Екоравновесие“ относно приют за безстопанствени кучета в с. Горни Богров,[7] до резултатите от официалния контрол, осъществен по отношение на ветеринарна клиника в София,[8] до дейностите и изплатените суми на частна фондация, поела от общината изпълнението на политиката по овладяването на популацията, и др. Всъщност това е само малка извадка от многото примери за предизвикателствата в тази сфера. Общата картина е трудна да се обхване, но, както казва народът: „Капака по капка – вир става“, и активистите постепенно постигат успехи.

Един пример защо са важни усилията и какви са разумните мерки за овладяването на популацията на безстопансъвени кучета е разказан скоро от общинския съветник Марта Георгиева:

„Най-сетне се случи! Няколко години след приемането на моите предложения (благодаря на колегите за подкрепата!) към Наредбата за поставяне на къщички за кучета и котки, кметът на София изпрати писмо до всички районни кметове да бъдат активни за координиране поставянето на убежища и да не усложняват излишно процедурата!

Засега, все още, къщичките се закупуват със собствени средства от загрижени граждани, но и районната община би могла да го прави. Най-малкото ще има надпис, че животните са под защита на закона.

Най-същественото в писмото е, че се информират всички нови и стари кметове на райони, че единственият начин да няма животни без дом, и според Световната здравна организация, и според Българската академия на науките, целият научен и практичен опит в света, е да се кастрират (ваксинират, обезпаразитяват) и да се връщат по местообитание!

През това време задача на общината е да проконтролира отглеждането и развъждането на домашните животни, за да може бездомната популация сама да си отиде с последните възрастни животни.

А дотогава кварталното куче е полезно и трябва да е защитено, то ни пази от разпространението на болести (ваксина) и от възникването на нова и нова популация чрез освобождаване на нишa.

Котките също могат да станат по-малко и по-нестрадащи като се кастрират и маркират.“[9]

            Поставяне на станции за измерване на качеството на атмосферния въздух

Ясно е, че София и други големи и малки градове в България страдат от нечист въздух. Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) изгражда и управлява Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух под контрола на министъра на околната среда и водите. В столицата са разположени няколко и различни по вид измервателни станции, които трябва да засичат както различните периоди и места на замърсяване, така и да дават представа за различните източници. Когато обаче се окаже, че местата на станциите се сменят и станцията от вероятно много силно замърсеното от автомобилен трафик място – Орлов мост – се премести в далеч не толкова натоварен район, се пораждат въпросите кой и как решава къде и какво измервателната станция да мери.

Със заявление от пролетта на 2024 г. сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ поискат от ИАОС копие от проект на доклад с резултати от извършен преглед на площадките на пунктовете за мониторинг (ръчни и автоматични) от националната система за мониторинг на качеството на въздуха, предаващи данни в реално време, и информация за две автоматични измервателни станции (АИС) – АИС „Младост“ и АИС „Павлово“. Със заявлението са отправени и 6 въпроса относно изготвения от ИАОС проект на доклад. Зад това заявление се крият въпросите: как назначената комисия или работна група е свършила работата си по оценка на разположението на станциите?; как е измерила задължителни отстояния от бордюра или близка сграда, за които има съмнения, че съществуват само на хартия?; какви са съветите за разполагане на станциите; и защо този доклад, въпреки че е изготвен, вече две години не вижда крайно оформяне и бял свят? Съдът прие, че достъпът не може да бъде ограничен и информацията трябва да бъде предоставена.[10]

В резултат от делото ИАОС предостави извадка от скрития доклад. По-важното обаче е, че активистите от „За Земята“ използваха натрупаната информация, за да обърнат специално внимание на институциите и обществото:

„Замърсяването от трафика в столицата е подценявано повече от десетилетие. Добрите намерения от последните месеци да се отстранят препятствията пред създаването на база за точни и реалистични измервания в тази посока обаче тръгнаха в неправилната посока с възможен катастрофален изход. В основата на проблема е неправилно прехвърляне на отговорността за определяне на новите местоположения за пунктовете за измерване на замърсяването от трафика, която ИАОС се опитва да вмени на Столична община.

Изборът на локациите на официалните измервателни станции се прави въз основа на експертен анализ, но предполага вземане на управленско решение, особено в случаите когато няколко площадки отговарят на изискванията за разполагане. По своята правна същност този административен акт засяга правото на благоприятна околна среда съгласно чл. 55 от Конституцията на Република България. Предвид това, министърът на околната среда и водите следва да определи местоположението на пунктовете за мониторинг, спазвайки принципите на прозрачност и своевременно включване на заинтересованата общественост. Съществуват обективни причина за това и те са доста важни, за да сме сигурни, че ще разполагаме най-после с коректни данни за замърсяването от трафика в София.“[11] – се казва в позицията на организацията.

Подобрения в системата за мониторинг на качеството на въздуха предстоят, но благодарение на гражданския активизъм има повече яснота относно механизма на решаване и съответно по-високи изисквания за отчетност и гражданско участие.