Съобщение до медиите на Германска работна група по запазването на данни (AK Vorrat)

Изследване на статистически данни на германската полиция, публикувано от организацията Германска работна група по запазването на данни (AK Vorrat), показва неефективността от запазването на телекомуникационни данни за целите на разследването на сериозни престъпления.[1]

 

Съобщението до медиите на немската организация от 27 януари 2011 гласи: Директива 2006/24 ЕО задължава предприятията, предоставящи електронни услуги, да запазват данни за комуникациите на техните клиенти, за подпомагане на „разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава членка. Германия въведе Директивата през 2008. Органите, прилагащи закона, получиха разрешение за достъп до данните за целите на разследването на сериозни престъпления. Те могат да поискат идентификацията и на Интернет потребители за целите на разследването на всякакъв вид престъпление.

През 2010 германският конституционен съд анулира германския закон за запазване на данните, на основание непропорционално намесване в упражняването на основни права.

 

Анализът на статистиката, водена от Федералната агенция по престъпността (BKA), публикуван от неправителствената организация Германска работна група по запазването на данни показва, че събирането на телекомуникационни данни, след влизането му в сила, не е повишило ефективността в разследването на сериозни престъпления. Броят на сериозните криминални прояви, регистрирани от полицията, се е увеличил. За 2009 техният брой е 1 422 968, докато през 2007 той е 1 359 102. Процентът на разкритите престъпление е намалял от 77.6% за 2007, преди въвеждането на повсеместното запазване на комуникационни данни, на 76.3% през 2009. След въвеждането на допълнително събиране на Интернет данни през 2009, регистрираните Интернет злоупотреби са нараснали от 167 451 през 2008 на 206 909 през 2009, докато процентът на разкритите Интернет престъпления е паднал (2008: 79.8%, 2009: 75.7%).

 

Според AK Vorrat причина за неефективността на повсеместното събиране на данни за наказателното разследване е промяна в поведението на потребителите. За да избегнат записа на чувствителна информация, потребителите започват за използват Интернет кафета, безжични Интернет точки на достъп, анонимизирани услуги, обществени телефони, нерегистрирани SIM-карти за мобилни телефони, не-електронни комуникационни канали. Подобно поведение на отбягване не само прави събраните данни безполезни, но осуетява използването на по-целенасочени разследващи техники, които в противен случай биха били приложими. Като цяло общото запазване на данни може да бъде непродуктивно в наказателното разследване, като подпомага някои техники, но обезсмисля много други.

 

Тъй като Комисията на Европейския съюз обсъжда промяна на противоречивата Директива за запазване на данни, коалиция от над 100 граждански правозащитни организации, сред които беше и Програма Достъп до Информация, асоциации за защита на данните, както и оператори на спешни телефонни линии, професионални журналистически организации, юристи, лекари, профсъюзи, потребителски и индустриални асоциации, призовават Комисията да предложи „отмяна на изискването за съхраняване на данните и замяна с режим на целенасочено събиране на трафични данни”.[2]


Примерът от Германия доказва, че такива целенасочени разследвания могат като цяло да бъдат по-ефективни от повсеместното събиране на информация за контактите, движението и използването на Интернет на цялото население.

В няколко държави членки на ЕС предстои произнасяне по дела за непропорционалността на повсеместното събиране на данни. Съдът на Европейските общности предстои да се произнесе по въпроса през 2012.

 

Германският министър на правосъдието Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер наскоро призова за изменение на Директивата в посока целенасочен подход на разследване, като се събират данни само за подозрителна комуникация. Лойтхойсер-Шнаренбергер заяви пред медиите: „Шест държави членки не са транспонирали Директивата след влизането й в сила. Следователно Комисията до известна степен не успя да постигне хармонизация на стандартите в Европейския съюз за целите на вътрешния пазар, което беше правното основание за приемането на Директивата. Директивата не бе приета за целите на прилагането на закона в рамките на „третия стълб”, тъй като липсваше единодушие. Следователно Комисията трябва да има голям интерес от изследването в контекста на оценката на това как да осигури по-голяма гъвкавост за държавите членки. Шест държави членки не са транспонирали Директивата. Швеция и Австрия бяха осъдени два пъти. Това идва да покаже, че проектът не е успешен за Европейската комисия и за Европейския съюз”.[3]


Секретарят на Министерство на правосъдието Макс Щадлер се съгласи със становището, казвайки след неформалната среща на министрите на правосъдието и вътрешния ред на 20. 01.2011: „Един от аспектите на защитата на основните права при наказателното производство е ограничаването на намесата в личния живот на гражданите до случаите, когато това е абсолютно необходимо. Настоящата Директива на ЕС за запазването на данни според нас надхвърля тази цел. Без съмнение властите, които прилагат закона, се нуждаят от данни за подкрепа на доказателствата. В такъв случай съхраняването на телекомуникационни данни е оправдано до известна степен, но, по наше мнение, не без конкретна причина. Ние приветстваме определението на Комисаря по правосъдието Вивиан Рединг за внесеното предложение от германския министър на правосъдието (за въвеждане на замразителен механизъм в Германия) като „обещаващ подход”.[4]

 

Прессъобщението на AK Vorrat е достъпно на страницата на организацията”

http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/426/79/lang,en/

 


[1] Резултатите от изследването са достъпни на адрес: http://www.vorratsdatenspeicherung.de/images/data_retention_effectiveness_report_2011-01-26.pdf.

[2] Превод на писмото от 22 юни 2010, което ПДИ подкрепи: https://www.aip-bg.org/bulletin/78/11.htm

[3] Изказване на германския министър на правосъдието: http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/421/55/lang,de/

[4] Изказване на германския секретар на правосъдието: http://www.eu2011.hu/de/video/Doorstep_von_Deutscher_Justiz-Staatssekret%C3%A4r_Max_Stadler

 

© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.