Преглед на българското законодателство и практиките по прилагането му
 Фани Давидова |
Продължаваме с прегледа на законодателството и практиките, свързани със защитата на личните данни в България (вж бр.12/84 от 2010). В този брой ще разгледаме защитата на тайната на кореспонденцията като част от защитата на неприкосновеност на личния живот.
Тайна на кореспонденцията
Относима нормативна уредба
Европейска Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи – чл. 8
Конституция на РБ – чл. 34
Закон за пощенските услуги (ЗПУ)
Закон за специалните разузнавателни средства (ЗСРС)
Закон за електронните съобщения (ЗЕС)
Закон за адвокатурата (ЗА)
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС)
Член 8 на Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), гарантира правото на защита на всеки да бъдат зачитани неговия личен и семеен живот, да бъдат защитени неприкосновеността на жилището му и тайната на кореспонденцията му. Посоченият текст на ЕКПЧ и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) не разглеждат тайната и неприкосновеността на кореспонденцията като абсолютно право. Доказателство за това е, че свободата на личния и семейния живот, жилището и тайната на кореспонденцията не са сред неотменимите права, изброени в чл. 15, т. 2 ЕКПЧ. Важното тук е обаче, че според втората алинея на чл. 8 ЕКПЧ, намесата от страна на държавните органи в сферата на свободата на кореспонденцията е оправдана единствено при наличието на две кумулативни предпоставки: да е предвидена в закон и да е необходима в демократичното общество, в интерес на националната или обществената сигурност, икономическото благосъстояние на страната; за предотвратяване на безредици и престъпления; за защита на здравето и морала, или за защита правата и свободите на другите.
Конституцията на РБ признава и защитава неприкосновеността на личния живот на гражданите (чл. 32), на жилището (чл. 33), на свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения (чл. 34). Според разпоредбата на чл.34, ал.2 на Конституцията, изключения от неприкосновеността на тайната на кореспонденцията и другите съобщения "се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления".
Текстът на чл.34 дава общата конституционната рамка на правото на гражданите на защита на неприкосновеността на кореспонденцията, а различни секторни закони уреждат защитата на различните видове кореспонденция, както и случаите, в които е допустимо неприкосновеността й да бъде нарушена. Някои от специалните закони предвиждат допълнителни гаранции за неприкосновеност на определени категории кореспонденция.
Законът за пощенските услуги защитава неприкосновеността и целостта на пощенските пратки като задължава пощенските оператори и служители да пазят тайната на кореспонденцията както при извършване на услугата, така и след това. Пощенските оператори нямат право да отварят или присвояват пощенски пратки, да предават пощенски пратки на трети лица с цел да узнаят тяхното съдържание, да предоставят информация за пощенския трафик между отделни лица.
Законът за специалните разузнавателни средства урежда допустимите ограничения на неприкосновеността на личността и жилището, както и тайната на кореспонденцията и другите съобщения. Законът регламентира условията, реда за използване и прилагане, както и контрола върху специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати. Според чл. 3, ал. 1 ЗСРС специалните разузнавателни средства могат да се използват, когато е необходимо да се предотврати или разкрие тежко престъпление (чл. 93, ал. 7 от НК дефинира като "тежко" престъпление, наказуемо с повече от пет години лишаване от свобода) и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин. Член 4 предвижда, че специалните разузнавателни средства могат да се използват и за дейности, свързани със защитата на националната сигурност.
Законът за електронните съобщения регламентира реда и условията при които се осъществяват електронните съобщения, събирането и съхраняването на информация за тях, както и допустимия достъп до тази информация. Законът се прилага по отношение на пренасянето, излъчването, предаването или приемането електронни съобщения, но не се отнася до съдържанието им.
Законът за адвокатурата дава специални гаранции за защита на кореспонденцията, водена между адвокатите и техните клиенти. Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство. Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Законът предвижда, че дори евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване. В този смисъл, при случаи на колизия между двата регламента, разпоредбите на ЗА се прилагат преимуществено пред ЗСРС или ЗЕС, включително и при прилагането им във връзка с правилата на наказателното производство. Гаранциите предвиждани от ЗА имат максимално широк обхват и за тях е без значение дали адвокатът има качеството на упълномощен защитник.
Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя някои специални правила за предаване на съобщения и кореспонденция на лицата, намиращи се в местата за изтърпяване на наказания. Законът гарантира правото на обвиняемите и подсъдимите на телефонна връзка с роднини, близки, защитник или повереника. Кореспонденцията на обвиняемите и подсъдимите не подлежи на проверка от администрацията, но свижданията, телефонните разговори и кореспонденцията на обвиняемите и подсъдимите с определени лица могат да бъдат забранени. Това може да стане единствено след писмено разпореждане на съответния прокурор или на съда, когато забраната се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Ограниченията на свижданията, телефонните разговори и кореспонденцията не могат да бъдат упражнявани по отношение защитника и повереника, низходящите и възходящите по права линия без ограничения, съпруга, съпругата, братята и сестрите.
Практика
Европейски съд по правата на човека
Европейския съд по правата на човека нееднократно разглежда въпроси свързани със защита неприкосновеността на кореспонденцията, отварянето и цензурирането на писма от страна на държавните органи или тяхната намеса в други средства за комуникации. Решения на ЕСПЧ в тази област има вкл. по дела срещу България.
В някои от делата съдът разглежда въпроси, свързани с това допустими ли са преглед и цензура на кореспонденция на обвиняемите задържани подсъдими или вече осъдени лица . В делото Шъоненбергер и Дурма срещу Швейцария (Schönenberger and Durmaz v. Switzerland), Европейският съд е сезиран заради спирането на писмо, изпратено от адвокат до лице, задържано под стража. Според властите то съдържа съвети до Дурма във връзка с висящо наказателно производство, които могат да създадат опасност за правилното развитие на делото. Намесата е определена като необоснована с оглед на нуждите в едно демократично общество, тъй като според ЕСПЧ такава кореспонденция не е в състояние да застраши нормалното развитие на разследването. В друго дело – Кембъл срещу Обединеното Кралство (Campbell v. the UK, 25.III.1992), съдът приема, че няма причина да се разграничават различните категории кореспонденция с адвокати, независимо дали се засягат въпроси от частен и поверителен характер. Такава кореспонденция не може да бъде забранявана, нито подлежи на проверки. Единственият случай, в който проверката може да се оправдае, е когато националните власти имат основателна причина да смятат, че с привилегията се злоупотребява. И въпреки това, дори и проверката да може да се оправдае, винаги трябва да са налице достатъчно гаранции, че намесата остава строго съразмерна. Това примерно се постига, ако проверката се извършва в присъствие на лишения от свобода.
В друга група дела, ЕСПЧ разглежда въпроси, свързани с допустимата употреба на СРС по отношение на комуникациите и кореспонденцията. В практиката си съда прави баланс между защитата на личната сфера и необходимостта да бъдат защитени изброените в чл.8,ал.2 на ЕКПЧ интереси. По делото Клаас срещу ФРГ (Решение от 06.09.1978 ) жалбоподателите твърдели за нарушение на ЕКПЧ, тъй като националният закон регулиращ следенето не задължавал властите да уведомяват подложените на наблюдение лица след приключването му и не предвижда средства за защита срещу разпореждането и изпълнението на такива мерки. По делото, още през 1978, Европейският съд постановил, че жалбоподателите основателно претендират нарушение на Конвенцията по силата на тогавашния й чл. 25 (сега 34).
Важно за българското законодателство и практика в тази област е Решение на ЕСПЧ от 28 юни 2007 (в сила от 30 април 2008) по делото Асоциация за европейска интеграция и Екимджиев срещу България. С цитираното решение съдът осъжда България за противоречие на тогавашния текст на ЗСРС с изискванията на европейското законодателство. Съдът приема, че тогавашната редакция на ЗСРС не дава надеждна защита срещу произвол при следенето, записването, филмирането и контрола върху кореспонденцията, осъществяван от МВР. Съдът отбелязва, че цялата процедура по разрешаване и прилагане на СРС, както и унищожаването на събраната информация, на практика е „затворена“ в компетентността на МВР и липсва независим външен контрол. След решението на ЕСПЧ, българският ЗСРС беше изменен.
Решение, в което Конституционния съд на РБ се е произнасял по разпоредбата на чл.34 от Конституцията е Решение № 1 по конституционно дело № 17 от 1997. Делото е образувано по искане на главния прокурор на РБългария за установяване на противоконституционността на тогавашната редакция на чл. 18, ал. 1; чл. 19; чл. 30 и чл. 34, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) (в редакцията му от 1997). В искането на главния прокурор се твърди, че предоставянето на права на изпълнителната власт в лицето на министъра на вътрешните работи, съответно на писмено упълномощен от него секретар на МВР, при определени обстоятелства, без разрешение на орган на съдебната власт да разпореждат използването на специалните разузнавателни средства нарушава чл. 34, ал. 2 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията на РБ. Съдът отхвърля искането на главния прокурор, но решението е подписано с особени мнения от съдия Асен Манов и съдия Александър Арабаджиев .
Решението споменаваме за пълнота, тъй като към настоящия момент ЗСРС има друга редакция.
Важно за българската практика е и Решение №7982 от 22.12.2000 на ВАС, с което съдът отменя чл. 25, ал. 1 от тогавашната Наредба № 2 от 19.04.1999 за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Отменената разпоредба предвижда ограничения на тайната на кореспонденцията между задържания и неговия адвокат. Според ВАС, допустимата държавна намеса срещу неприкосновеността на кореспонденцията трябва да е оправдана от необходимост да бъде защитени някои от изброените в чл.8, ал.2 интереси или цели. Следователно правото на тайна на кореспонденцията не може да бъде предварително ограничено за цяла определена категория лица. В резултат на решението на ВАС българското законодателство е приведено в съответствие както с чл.34 на Конституцията на РБ, така и с изискванията на чл. 8 от ЕКПЧ.