 Ралица Кацарска |
Достъп до информация и архиви
Румънското правителството декласифицира на 10 февруари 2010 около 8000 документа за свалянето на Николае Чаушеску и последвалите кръвопролития. Години наред документите, свързани с падането на комунизма в страната, се пазеха като държавна тайна. За периода до 1989 те са разсекретени и публикувани в румънския „Държавен вестник“ (Official Gazette). Решението на правителството идва 6 месеца след като Европейският съд за правата на човека постанови, че всички „революционни архиви” - около 1200 тома - следва да бъдат предоставени на Асоциация „21 декември 1989”.
Германският конституционен съд постанови кабинета на канцлера да предостави документите за нацисткия престъпник Адолф Айхман, засекретени преди 50 години от властите. Това решение е резултат от заявление за достъп до информация на Габриела Вебер – аржентински журналист от немски произход – което било отхвърлено от по-ниските съдебни инстанции на основание защита на националния интерес на Германия. Декласифицираните документи ще бъдат изключително ценни за историците, защото ще покажат кой е помогнал на Айхман да избяга в Аржентина.
Интер-американският съд за правата на човека излезе на 14 декември 2010 с дългоочаквано решение по случая Гомес Лунд и другите срещу Бразилия. То принуждава бразилското правителство да поеме отговорност за изчезването на около 70 селяни и партизани от Арагвая в периода 1972 - 1974, борци срещу управляващата военна диктатура. Съдът заключва още, че Бразилия нарушава правото на свобода на мисълта и словото (Член 13 от Американската конвенция за правата на човека) като отрича правото на семействата на жертвите да търсят и получават информация за техните близки. Решението от 119 страници е първо по рода си, защото до момента заради Закона за амнистия в Бразилия няма успешно завършило обвинение срещу военни. Ако новият президент Дилма Русеф разсекрети военните архиви, решението на Интер-американския съд за правата на човека ще е повратен момент в процеса на търсене на истината и справедливостта за престъпленията срещу правата на човека в Бразилия и цяла Латинска Америка.
Правозащитни организации в Полша публикуваха данни за самолети, свързани с програма на ЦРУ за задържане на заподозрени в тероризъм, кацали на територията на Полша. Дания също преосмисли публичния достъп до случаи, свързани с ЦРУ. Затова заслуга имат разследващите журналисти. През 2008 е излъчен документалният филм „Датската връзка на ЦРУ”, чиято цел е да покаже как американското разузнаване използва Дания за тайно превозване на затворници. Журналисти искат от външно министерство документите, разменени между членовете на т.нар. ЦРУ работна група. Датският закон, дава право на заявителите на достъп до документи, разменени между различните институции. На репортерите е отказан достъп с основанието, че работната група е независим орган и нейната кореспонденция е вътрешна. Журналистите подават жалба пред омбудсмана, който решава, че отказът е неоснователен.
Холандското разузнаване и службите за сигурност предоставиха 579 документа за участието на Холандия във войната в Ирак. Това се случи след три заявления от журналисти през юни 2010.
Лична неприкосновеност
Федералният съд на Германия постанови на 2 март 2010, че запазването на данни от електронните съобщения противоречи на конституцията. Решението е резултат от граждански протест и подаване на жалба, подписана от 35 000 души.
Над 100 правозащитни организации от 23 европейски държави подписаха през юни 2010 отворено писмо до Европейската Комисия, която разглежда предложения за изменение на Директивата с искане за отмяна на задължението за запазване на трафични данни за всички потребители на електронни услуги в полза на една система за краткотрайно запазване и целенасочено събиране на данни. ПДИ подкрепи инициативата за отмяна на Директива 2006/24 ЕО относно запазване на трафични данни.
Президентът на САЩ Барак Обама подписа през декември 2010 Закона за защита на социалната сигурност (Social Security Protection Act), чиято цел е да намали кражбата на самоличност като ограничи използването на достъпа до социално-осигурителни номера от страна на правителството. Кражбата на самоличност е сериозен проблем за всички потребители и следва да се направи всичко възможно за защита на личната информация.
Открито управление
Гражданите на Норвегия вече имат достъп до картотеките на публичните власти. От месец май 2010 е пусната онлайн база данни с документите на гражданските служби, която е първа по рода си в света. Всички документи, изпратени от министри, държавни агенции и дирекции, са включени в публични регистри. Ако дадено лице попадне на нещо, което го интересува, може да изиска оригиналния документ.
Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън оповести амбициозен план за прозрачност на правителството. В плана се посочва, че ще се създаде Съвет по прозрачност, оглавяван от министър Франсис Моуд. Един от членовете на Съвета ще бъде Том Стайнбърг, основател на MySociety, който ще съветва министрите по изпълнението на програмата за прозрачност. Ключовите ангажименти са онлайн публикуване на всички разходи на правителството на стойност над £25 000; онлайн публикуване на договори на правителството на стойност над £25 000 и осигуряване на достъп до бази данни с цел повторно използване на информация от обществения сектор.
В Германия има действащ Закон за свобода на информацията от 2006. Петер Шар, федералният пълномощник за защита на данните и свобода на информацията в Германия смята, че много ведомства „принципно упорстват” срещу предоставянето на информация. Според него „свободата на информация е залегнала в закон, но трябва да й се вдъхне живот”.
Достъп до финансова информация
Правителството на Словакия, формирано през юни 2010, предложи изменения в Закона за свобода на информацията, свързани със задължението да се публикуват всички договори, които Словакия е подписала. Това задължение се прилага както за публични и държавни финанси и средства, така и за такива, получени от Европейския съюз.
Бе изготвена първата глобална оценка на прозрачността на предоставената финансова помощ. Кампанията Publish What You Fund разработи критерии за оценка на прозрачността на финансовата помощ (Aid Transparency Assessment 2010). В доклада се оценява нивото на откритост на 30 от по-големите донори в света. Основният извод е, че липсата на първични данни (страна по страна и програма по програма) не дава възможност за детайлна оценка за равнището на прозрачност на предоставената финансова помощ. Донорите, които са в най-голяма степен открити и прозрачни, са Световната банка, Нидерландия и Великобритания.
По идея на Publish What You Fund и AidWatch беше подготвено писмо – призив към европейските лидери за отчетност и прозрачност. Петдесет организации, сред които и Програма Достъп до Информация подкрепиха писмото и се обявиха за по-голяма прозрачност на финансирането в Европа.
В Шотландия стартира консултативен процес за необходимостта от разширяване обхвата на Закона за свобода на информацията с включване в задължените субекти на частни фирми, изпълняващи обществени функции.
Законодателни инициативи
В Казахстан през лятото на 2010 се проведоха публични обсъждания на проектозакона за свобода на информацията.
В Сиера Леоне след седемгодишна борба на гражданските организации, в парламента бе внесен законопроект за право на достъп до информация.
В Камбоджа опозиционната партия предложи законодателство за свобода на информацията, което ще задължи чиновниците да предоставят достъп до документи, позволяващи да се наблюдава дейността на правителството.
В Афганистан 17 представители на над 200 граждански и медийни организации призоваха за приемане на закон, който да гарантира правото на достъп до информация, съхранявана от обществени или частни институции, предоставящите финансова и хуманитарна помощ.
В Сърбия Коалицията за свобода на информацията призовава сръбските представители в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да подкрепят приемането на Резолюция за защита на служителите, сигнализиращи за вътрешни нередности. Тя би била добра отправна точка към приемане на законодателство, свързано със служителите, сигнализиращи за вътрешни нередности в държавите-членки на Съвета на Европа и помощен инструмент за активистите за свобода на информацията.
Положително развитие в достъпа до информация на европейско ниво е решението на европейския омбудсман Никифорос Диамандурос, че държавите членки на Европейския съюз нямат право на вето върху публикуването на документи, съхранявани от Европейската комисия.
Форуми
Миналата есен Четвъртата конференция на гражданските организации от Азия и Европа бе паралелно официално събитие на Осмата азиатско-европейска среща на върха в Брюксел. Участниците в конференцията, сред които и изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева, призоваха държавните лидери да гарантират правото на информация, което е основно за гражданското участие, отчетността на правителствата и предпоставка за устойчиво развитие, включително и борбата с бедността и корупцията.
Правото да знам бе темата на Световния ден на свободната преса, който ЮНЕСКО отбелязва традиционно на 3 май. През 1993 Обединените нации обявяват 3 май за Световен ден на свободната преса, за да се запознае световната общественост с правото на журналистите да събират и разпространяват информация без риск за живота и свободата им.