ISSN 1313-6496

Задължение за съобразяване с предпочитаната от заявителя форма на достъп до информация – чл. 27 от ЗДОИ

Дарина Палова

Случай

Със заявление поисках да ми се предостави достъп до информация под формата на копие на технически носител, вместо това с решението за достъп ми предоставиха информация, но под формата на преглед на място. Не разбрах какви са причините за това, но при всички случаи не съм удовлетворена от този отговор и искам  да знам има ли някакви възможности да атакувам това решение. 
  
Практиката ни показва, че не са рядкост случаи, в които със заявлението се иска предоставяне на информация в една форма, а вместо това с решението на административния орган се предоставя информация в друга форма. В по-добрия вариант става въпрос за мотивирана промяна на формата, т.е. от решението става ясно, че има някаква причина /основателна или не/ за предоставяне на информация във форма, различна от поисканата. В други случаи обаче  не се  посочва основание за промяна на формата, което е в разрез със законодателната уредба на въпроса.

В каква форма може да се поиска предоставяне на информация по ЗДОИ? 

В разпоредбата на чл.26 от ЗДОИ са посочени няколко форми за предоставяне на информация и това са: преглед на информацията; устна справка; копия на хартиен носител и копия на технически носител. Възможно е заявителят да посочи една или повече от формите за достъп, например да поиска преглед на информацията и копие на хартиен носител на тази част от нея, която при прегледа се оказва, че му е необходима. Искането на информация под няколко форми е удачно тогава, когато предполагаме, че предоставената информация ще бъде голяма по обем, а всъщност ни е необходима конкретна информация, инкорпорирана в нея. Възможно е например да не ни е ясно в коя заповед на кмета се съдържа точно тя, поради което можем да поискаме няколко заповеди за определен период и след като се запознаем със съдържанието им, можем да се ориентираме за нужната ни информация и да поискаме копие от нея. 

Независимо от факта, че формата не е сред задължителните реквизити на заявлението за достъп до информация /каквито са трите имена или наименованието на юридическото лице, адресът за кореспонденция и описание на исканата информация/, добре е тя да се уточни от заявителя при формулиране на искането за информация.

Формите за предоставяне на информация не са променяни от приемането на ЗДОИ през 2000 г. Промяна настъпи единствено в стойността на разходите на предоставяне на информация, които бяха актуализирани с приемане на нова заповед на министъра на финансите в края на 2011 г.[1] Проучването на интернет страниците на институциите в страната, извършвано ежегодно от ПДИ показа обаче, че предоставянето на информация по електронен път може да бъде проблематично, когато се следва буквата на закона. В хода на проучването, често изтъкван довод за непредоставяне на информация по е-mail бе, че липсва форма за предоставяне на информация по електронен път. Въпреки че в няколко свои решения ВАС[2] застъпи становище, че предоставянето на информация по електронен път съответства на предоставяне на информация на технически носител /чл.26 ал.1 т.4 от ЗДОИ/, в практиката на институциите не настъпи пълна промяна. С предлаганите изменения на ЗДОИ от октомври 2014  по повод нуждата от въвеждане на Директива 2013/37/ЕС относно повторната употреба на информацията в обществения сектор, след проведените обществени обсъждания бяха включени две предложения за изменения на чл.26 от ЗДОИ. Въвежда се т.нар. копие на материален носител, което по смисъла на Допълнителните разпоредби на ЗДОИ е всеки хартиен, технически, магнитен, електронен или друг носител, независимо от вида на записаното съдържание - текст, план, карта, фотография, аудио, визуално или аудио-визуално изображение, файл и други подобни, както и формата: копия, предоставяни по електронен път.  На този етап, може да се предположи, че с приемането на въпросните изменения в текста на ЗДОИ, касаещ формите на достъп, съществуващите затруднения при получаване на информация по електронен път ще бъдат преодолени. 

Задължен ли е органът да се съобразява с предпочитаната от заявителя форма на достъп?  

Съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗДОИ органите са длъжни да се съобразяват с предпочитаната форма за предоставяне на информация, освен в случаите, когато:
1. за нея няма техническа възможност;
2. свързана е с необосновано увеличаване на разходите за предоставянето;
3. води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права.

Наличието на изрично задължение, въведено със ЗДОИ показва, че съобразяването с предпочитаната форма на достъп е принцип, т.е. органът е длъжен да се съобрази с нея и само по изключение да предостави информация в друга форма. Дори наличието на някое от изброените по-горе основания не дава възможност на съответната институция да откаже предоставянето на информация, а единствено по собствена преценка да определи нова форма, в която ще бъде предоставен достъп до информацията – чл.27 ал.2 от ЗДОИ. Що се касае до приложимостта на въпросните хипотези, практиката ни показва, че най-често администрацията се е позовавала на тази в т.3. Това до голяма степен е разбираемо, тъй като все по-малко са институциите, които могат да възразят, че нямат техническа възможност /временна или постоянна/ за предоставяне на информация в исканата форма  – например нямат копирна машина или пък наличната им не работи. Що се отнася до хипотезата на необосновано увеличаване на разходите по предоставянето, нейната практическа приложимост също е  под въпрос – едва ли някой би поискал да получи голяма по обем информация под формата на хартиен носител и да плати за това десетки левове, когато може да я поиска във формата на копие на технически носител, за което дължи 0.50 /CD/ или 0.60 /DVD/ лв. Оказва се, че най-проблематична е формулировката на 27 ал.1 т.3 и то в частта, касаеща неправомерната обработка на информация. Съществуващата хипотеза – когато предоставянето на информацията в исканата форма води до възможност за нейната неправомерна обработка - е неясна. 

Още през 2003 въпросът за приложението на тази хипотеза бе поставен в съдебната практика по делото на журналиста Тодор Янакиев срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието“ [3].  Със заявлението си Янакиев беше поискал от Главна дирекция за изпълнение на наказанията /ГДИН/ да му бъде осигурен достъп под формата на ксерокопия до затворническото досие на дисидент, репресиран от тоталитарната власт в България преди 1989. От ГДИН отказаха предоставяне на копие на хартиен носител с мотив, че подобно предоставяне „... предполага тяхното свободно размножаване и разпространение в обществото и буди основателни опасения, че същите могат да бъдат използвани за постигане на користни цели, задоволяване на нечии интереси, подтикване към преследване и саморазправа“. С помощта на ПДИ отказът беше обжалван съда и делото бе разгледано на две съдебни инстанции. С решението си първата инстанция – СГС потвърди отказа като посочи че „предоставянето на преписи от исканите документи на хартиен носител означава изнасянето на тези преписи от архивите на ГДИН, а при такова изнасяне жалбоподателят не би могъл да гарантира, че въпросните преписи няма да попаднат /включително против неговата воля/ в трети недобросъвестни лица, които да ги използват не по предназначението, за което те са изготвени и да се стигне до разпространение на сведения, касаещи личния живот или служебната дейност на други затворници и на служители от затворническата администрация“. С този мотив съдебният състав намери за приложима разпоредбата на чл.27 ал.1 т. 3 от ЗДОИ. Впоследствие ВАС отмени това решение на СГС като прие, че от решението на първата инстанция не става ясно с какво би застрашил жалбоподателят обществения ред, ако получи достъп до интересуващите го документи под формата на копие на хартия. С това решение на ВАС по косвен път беше изведена необходимостта от преценка за вреда в случаите, когато се отказва съобразяване с предпочитаната форма на достъп на основание възможност за неправомерна обработка на информацията. Както от това, така и от други последващи съдебни решения касаещи несъобразяване с поисканата от заявителя форма, се наложи изводът, че когато административният орган се позовава на разпоредбата на чл.27 от ЗДОИ, не е достатъчно само да цитира в решението си текста на разпоредбата, но следва да се мотивира за кой точно интерес и по какъв начин може да възникне вреда.

Доколкото защитата на авторските права е уредена със Закона за авторското право и сродните му права, преценката за това дали предоставяната форма може да наруши авторски права следва да се извършва при съобразяване на нормите на специалния закон.[4]   
   
Може ли решение за предоставяне на информация да бъде обжалвано на основание несъобразяване с предпочитаната от заявителя форма на достъп? 

Както решенията за отказ на информация, така и решенията за предоставяне на информация подлежат на обжалване пред съответните съдилища съгласно разпоредбата  на чл.40 от ЗДОИ. Преценката за това дали да се атакува по съдебен ред едно решение, в което е предоставена информация в различна от исканата от заявителя форма, трябва да се извършва за всеки конкретен случай. Въпреки че тази преценка принадлежи изключително на заявителя, желателно е случаят да бъде консултиран или с ПДИ, или с опитен юрист по дела за достъп до информация, което би помогнало на търсещия информация да вземе най-доброто за конкретния казус решение.

Съдебна практика от 2014 г. 

Въпросът за приложимостта на разпоредбата на чл.27 от ЗДОИ беше поставен на обсъждане в съдебната практика през 2014 по делото на Красимир Русев срещу Община Търговище[5]. Със заявлението е поискано предоставяне на копие от договора за продажба на механа "Роден кът" - общинска собственост, на фирмата "Агродимекс" ООД, гр. Търговище. С решението си секретарят на общината отказва да предостави копие от договора, поради липса на съгласието на третото лице, като вместо това на заявителя е предоставена информация относно номер и дата на договор, страни по договора, цената, начина на плащане и основанието за сключване на договора. Красимир Русев обжалва това решение пред Административен съд – Търговище, който отхвърля жалбата. В решението си №82/18.12.2013 съдът приема, че поисканата под формата на копие на договор информация не е свързана с обществения живот  в РБ и не дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. При съдебното обжалване пред втората инстанция решението на Административен съд Търговище беше отменено. Според мотивите на ВАС, Седмо отделение, изложени в решение №9683/2014 г. общината е била длъжна да предостави исканата информация във формата, посочено от заявителя. Отклонение от това правило е допустимо само в изчерпателно изброени в закона хипотези /чл. 27, ал.1/, които в конкретния случай не са налице.

В решението се посочва още, че  като е отказал да предостави поисканата информация в предпочитаната от Красимир Русев форма при липса на някоя от предпоставките на чл.27, ал.1 ЗДОИ, секретарят на Община Търговище е постановил незаконосъобразен акт, издаден в нарушение на материалния закон. Според съдебния състав няма пречка информацията да бъде предоставена в предпочитаната от Русев форма - копие на хартиен носител, при съобразяване с разпоредбата на чл.31, ал.4 от ЗДОИ - да се предостави в обем и начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице /неговите лични данни, в случай че  са налице такива/, като информацията, отнасяща се до третото лице бъде заличена на предоставеното на заявителя  копие.